Съединените щати се превръщат от двупартийна политическа система в такава, състояща се от републиканци от естаблишмента, демократи от естаблишмента, алтернативни десни популисти и демократични социалисти. В конфронтацията си с всички, които ще се опитат да го провалят, новоизбраният кмет на Ню Йорк ще трябва да има предвид тази обща картина.
Еманципиращите движения по целия свят с право се зарадваха на победата на Зоран Мамдани в кметските избори в Ню Йорк. Ясно е, че днешната популистка десница няма монопол върху способността да мобилизира тълпите и да привлича нови или разочаровани избиратели. Демократичните социалисти също могат да го направят.
Но както Мамдани добре знае, победата му ще бъде посрещната с опити за икономически и финансов саботаж. Политическият елит на САЩ – както републиканският, така и демократическият „дълбок държавен апарат“ – има фундаментален интерес кметството му да се превърне във фиаско. Самият американски президент Доналд Тръмп призова нюйоркчани да гласуват за основния съперник на Мамдани, бившия демократически губернатор на Ню Йорк, Андрю Куомо. С Мамдани на власт, популистите на Тръмп и мейнстрийм демократите изведнъж ще заговорят на един и същ език. Те ще направят всичко възможно, за да представят Мамдани като неудачник. В случая с Тръмп това може дори да включва обявяване на поредното „извънредно положение“, за да оправдае изпращането на Националната гвардия.
За левицата това е не само момент за действие, но и време да се помисли за по-голямата картина. Съединените щати се превръщат от двупартийна политическа система в такава, състояща се от републиканци от естаблишмента, демократи от естаблишмента, алт-десни популисти и демократични социалисти. Вече се забелязват признаци за нови коалиции, простиращи се отвъд старите партийни граници. През 2020 г. Джо Байдън намекна, че може да номинира умерен републиканец за вицепрезидент, докато Стив Банън, бившият главен стратег на Тръмп, призова поддръжниците на Бърни Сандърс, независимия демократичен социалист и сенатор от Върмонт, да гласуват за Тръмп, след като Демократическата партия номинира Байдън.
Голямата разлика е, че докато популизмът на Тръмп лесно постигна хегемония над републиканския елит (ясно доказателство, ако изобщо е необходимо такова, че загрижеността му за обикновените работници е била фалшива), разцеплението в Демократическата партия става все по-силно. Всъщност борбата между демократическия елит и крилото на Сандърс е единствената истинска политическа битка в САЩ днес. Както го формулира Ема Брокс от The Guardian: „Най-голямата заплаха за Мамдани не е Доналд Тръмп, а старата гвардия на Демократическата партия“.
Имаме работа с два антагонизма („противоречия”): единият между Тръмп и либералния елит, а другият между крилото на Сандърс в Демократическата партия и всички други политически сили. Процедурата по импийчмънт срещу Тръмп по време на първия му мандат беше отчаян опит на естаблишмента да си върне моралното лидерство и достоверност, но всичко това се превърна в комична проява на лицемерие, тъй като собствените недъзи на естаблишмента също бяха разкрити. Откритата поквара на Тръмп просто извади на показ това, което вече беше там.
Лагерът на Сандърс ясно вижда това. Той знае, че няма връщане назад, че американският политически живот трябва да бъде радикално прекроен. Мамдани спечели, защото направи за левицата това, което Тръмп направи за десницата. Той ясно изрази радикалната си позиция, без да се притеснява, че ще загуби центъра.
Но четирите сили, които съществуват в момента в американската политика, не са на едно и също ниво. Двете умиращи партии (старите мейнстрийм републиканци и демократи) са в капан на инерцията, без никаква сериозна визия за страната, докато популистите на Тръмп и демократичните социалисти представляват реални политически движения. В този контекст единствените наистина значими избори биха били тези между Тръмп и демократичен социалист.
Така че, трябва ли демократичните социалисти официално да се отделят от Демократичната партия? Аз бих посъветвал принципен прагматизъм: фокусирайте се върху централните цели, които засягат вашето оцеляване, и след това си позволете всичко, което сочи обещание за напредък в постигането на тези цели. Това означава да се приеме изборната демокрация, когато тя работи, но също така и мобилизация на народа или дори по-радикални методи, когато обстоятелствата го изискват.
За да разберете какво имам предвид, обърнете внимание на един скорошен пример. През юли, след драматичен разрив с Тръмп, Илон Мъск обяви, че ще създаде „Американската партия“. Мъск, който не е роден в САЩ и следователно не може да се кандидатира за президент, се опита да надмине Тръмп, като даде приоритет на технофеодализма пред популизма. В крайна сметка проектът така и не помръдна от кота нула.
За разлика от това, новата лява партия на Зара Султана и Джереми Корбин в Обединеното кралство изглежда обещаваща, като някои проучвания показват, че около една трета от младите хора и от избирателите на Лейбъристката партия са готови да прехвърлят лоялността си към нея. Неувереността обаче си остава и, както подобава на лява партия, двамата лидери веднага изпаднаха в публичен сблъсък.
Една наистина значима изборна битка във Великобритания би била между крайната десница на Найджъл Фараж и новата левица, а инертната Лейбъристка партия би се присъединила към ексцентрично умиращите консерватори в периферията. Вярно е, че може да се предскаже с голяма сигурност, че в такава пряка конфронтация Фарадж ще спечели, точно както Борис Джонсън надделя над Корбин през 2019 г. Въпреки това Корбин успя да поеме контрола над Лейбъристката партия за известно време, което разтърси целия естаблишмент.
В крайна сметка няма принципен отговор, когато става въпрос за определяне на най-добрата стратегия. Понякога човек трябва да се опита да поеме контрола над голяма водеща партия, а понякога е необходима раздяла. Мисля, че Мамдани е бил прав да остане засега в Демократическата партия, тъй като това му е позволило да мобилизира нейната масова база срещу естаблишмента. Ако беше опитал да се изправи сам срещу другите три политически сили, щеше да загуби.
Сега, след като спечели, Мамдани трябва да действа решително и целенасочено, за да поеме контрола над Демократическата партия на щата Ню Йорк, като същевременно създаде мрежа от връзки с демократични социалисти в САЩ и – следвайки съвета на Сандърс – внимателно да се обърне към разочарованите работници и фермери с ниски доходи, които гласуваха за Тръмп. Бъдещето на проекта, който Мамдани олицетворява, се крие в откъсването на разочарованите избиратели на Тръмп, а не в спечелването на инертния център. Само радикален левичар може да спечели работническата класа, подкрепила Тръмп – избиратели, чието недоверие към статуквото остава напълно оправдано.
Project Syndicate https://www.project-syndicate.org/commentary/mamdani-democratic-socialists-and-us-political-realignment-by-slavoj-zizek-2025-11
*Заглавието е на редакцията
Автор на публикацията:
СЛАВОЙ ЖИЖЕК
Славой ЖижекПрофесор по философия в Европейското висше училище, най-новата му книга е „Християнски атеизъм: Как да бъдеш истински материалист“ (Bloomsbury Academic, 2024).
