„В учебника по история за Х клас за Христо Ботев пише: „Под влияние на анархизма той отрича държавата…, а утопичните му идеи за бъдещето на българското общество са свързани с възгледа за обща борба на народите за социална справедливост“. Т.е. на децата се казва, че Ботев е анархист, борбата за социална справедливост е утопия. Руско-турската война вече не е освободителна, а периодът на антифашистката съпротива изобщо липсва“. С тези думи председателят на БАС Евгений Белий се обърна към присъстващите при откриването на конференцията „Учебниците по история – в подкрепа на истината или на фалшификацията“ на 28 март. Тя бе организирана от Управителния съвет на БАС, Българския антифашистки научен институт с директор проф. Максим Мизов и фондация „Устойчиво развитие за България“ с председател Станка Шопова. Сред участниците бяха учители, директори на училища, учени, общественици.
В образованието в последните десетилетия историята се използва като лост за политическо влияние и за обработване на младото поколение в духа на антикомунизма, русофобията и възраждащия се фашизъм, отбеляза известният историк проф. Искра Баева. Като автор на учебници тя припомни с факти натиска върху историците за промяна и фалшифициране на историята в годините след 1990-та и особено в последните 7-8 години, когато със съдействието на МОН в написването и издаването на учебниците по история се намесиха некомпетентни, но „удобни“ лица от типа на лансираната и чрез медиите Евелина Келбечева, която почти няма отношение към историческото познание. Проблем е и необмислената квалификация на младите учители, която често се провежда с участието на хора тип Келбечева. При което дори се пропагандира американската образователна система. Трябва да се изучава обективно историята – такава, каквато е, а не да се преподава само една гледна точка, подчерта тя. Според журналистката Велиана Христова, която 40 години работи по темата за образованието, в училище има два предмета, които формират мирогледа, националната идентичност и самосъзнание – историята и литературата. И двата при участието и на „Америка за България“ са съзнателно осакатени в училищните програми и именно в тях е проблемът, не в самите учебници, които следват тези програми. И даде примери – в учебните програми липсва темата за Освобождението на България и е заменена с „Участието на България в Руско-турската война“; периодът след 20-те години на ХХ век до 1939 г. се вмества в темата „Левият политически радикализъм“, като липсват убийството на Стамболийски и белият терор, а за кръволока Ал. Цанков е казано, че възстановил демокрацията! Изобщо липсва дори думата фашизъм в България, а периодът на социализма е представен в тотално черни краски. Литературата пък в прогимназията се изучава не по хронология и националност, а по теми, в които Вазов се смесва с Джерълд Даръл, а „Градушка“ на Яворов е определена като описваща природата. От мисленето на децата тотално се изкоренява връзката причина-следствие. Според Христова, учителите се страхуват да се опълчат на безобразието от страх, че ще бъдат наказани или уволнени. Николай Белалов обаче прочете мнения, изпратени от учители от страната, които категорично осъждат сегашното състояние на учебниците по история и настояват да продължи битката за връщането на реалната история в училище.
В обществото не трябва да се формира мироглед, то се насочва единствено към прагматика, това е политиката на Европейския съюз днес, напомни проф. Максим Мизов. Проблемът е, че обществото ни няма формирана представа какво бъдеще се иска за България, политиците гледат максимум с 4 години напред. Като следствие от това е и състоянието и на образователната система, лишена от визия за бъдещето. Образованието е тема на националната сигурност, особено внимание трябва да се отделя на предметите История, Литература и География, защото те са пряко свързани с националната идентичност и иченно те са обект на чужда инвазия, почерта той. И Анко Иванов, който има 25 години учителски стаж, отбеляза тревогата за поколението, което оттук нататък ще гради България. Основното са знанията, уменията и ценностите, а и в трите области вече години се върви в грешна посока, каза той.
По време на дискусията стана дума и за спорната тема за боря на учебниците по един предмет. Целта на многото учебници са многото пари, които издаването и разпространението им в училище носят. В 46-то НС от страна на БСП дори бе внесен проектозакон по всеки предмет и клас да има само един учебник, а не до три, както е сега. Но при установилата се несменяема власт на десните – СДС, ГЕРБ, ПП и т.н, само един учебник би означавал тотален диктат на антикомунизма, на русофобията и неофашизма без възможност дори за няколко думи алтернативни факти и позиции в учебните книжа. Вече чухме изцепките на Тагарев, че учебниците трябвало да се пренапишат. Накъде повече! В срещата стана дума и за много други проблеми в образователната ни система, която в края на 80-те години на ХХ век бе призната за еталон за Европа, а днес е срината до дъното. В последните месеци например МОН натрапва неистово изкуствения интелект в училище, а множество дори западни експерти предупреждават, че именно в образованието това научно постижение трябва да се внедрява много внимателно, защото може да причини тежки поражения върху съзнанието на младите. Тази тема ще бъде продължена в друга конференция, съобщи Максим Мизов: „Дигиталният тоталитаризъм – реалности, опасности, перспективи“, която ще е на 13 юни от 10 ч. в сградата на СБЖ.
Автор на публикацията:
