*Дни след забележителната победа на обявилия се за демократичен социалист Зоран Мамдани на кметските избори в Ню-Йорк, въпросите не стихват около това, какво може да се очаква като реални промени в изпълнение на неговите обещания и какво означава неговата победа за левите движения и формации и в САЩ, и в Европа, и отвъд. Както е известно, президентът Тръмп го нарече „откачен комунист“ и заплаши да лиши града от федерални субсидии ако той бъде избран. На противоположния полюс са ентусиазираните очаквания на милионът гласували за него. Наред с това обаче се появиха съмнения относно масивна финансова подкрепа за кампанията му от фамилия Сорос, както и във връзка с назначаването във временния му екип на досегашни участнички на отговорни постове в администрациите на неговите предшественици. Първоначалните анализи показаха, че неговите основни ангажименти за замразяване на наемите, безплатен автобусен транспорт и детски грижи всъщност не са чак толкова радикални намерения, че в редица европейски страни в една или друга форма те са практика от години.
Предмет на особено внимание от страна на наблюдателите стана и победната реч на Мамдани в нощта на 4-ти т.м, прекъсвана след почти всяко изречение от възторжените възгласи на хилядите активисти в предизборния му щаб. Някои отбелязаха по-твърдия тон и резки оценки в сравнение с приобщаващите послания на кандидата в хода на кампанията. Предлагаме пълния текст на речта, предвид неотслабващия интерес към огласените от него позиции и намерения. Пояснителните бележки в текста са от редакцията. /Бел.ред./
Слънцето може и да е залязло над нашия град тази вечер, но както някога е казал Юджийн Дебс: „Виждам зората на по-добрия ден за човечеството“. /Юджий Дебс, 1855-1926 г.; американски социалист и профсъюзен организатор; по думите на сенатора Бърни Сандърс – навярно най-въздействащият и популярен водач, който американската работническа класа някога е имала./
Откакто се помним, на работниците в Ню Йорк е било повтаряно от богатите и влиятелните, че властта не е за техните ръце. Пръстите, наранени от вдигането на кашони в склада, дланите, загрубели от кормилото на велосипеда за доставки, кокалчетата, белязани от изгаряния в кухнята: това не са ръце, на които е позволено да държат властта. И все пак, през последните 12 месеца вие се осмелихте да посегнете към нещо по-голямо.
Тази вечер, противно на всички очаквания, ние го постигнахме. Бъдещето е в нашите ръце. Приятели, ние свалихме една политическа династия.
Пожелавам на Андрю Куомо само най-доброто в личния му живот. Но нека тази вечер да е последният път, в който изричам името му, тъй като обръщаме страницата на политиката, която изоставя мнозинството и отговаря само пред малцина. Ню Йорк, тази вечер ти успя. Мандат за промяна. Мандат за нов вид политика. Мандат за град, който можем да си позволим. И мандат за управление, което осигурява точно това.
На 1 януари ще положа клетва като кмет на град Ню Йорк. И това е благодарение на вас. Затова, преди да кажа нещо друго, трябва да кажа следното: благодаря ви. Благодаря на идващото поколение нюйоркчани, които отказват да приемат, че обещанието за по-добро бъдеще е реликва от миналото.
Вие показахте, че когато политиката ви говори без снизхждение можем да встъпим в нова ера на лидерство. Ще се борим за вас, защото ние сме вас.
Или, както казваме на Sreinway, ana minkum wa alaikum /от арабски – аз съм един от вас и съм отговорен пред вас/.
Благодаря на онези, които толкова често са забравяни от политиката на нашия град, но които направиха това движение свое. Говоря за йеменските собственици на магазинчета и мексиканските баби /мексиканки, работещи без документи в Ню-Йорк във фабрики, като чистачки или детегледачки, загубили надежда да се върнат при семействата си в Мексико/. Сенегалските таксиметрови шофьори и узбекските медицински сестри. Тринидадските готвачи и етиопските лели. Да, лели.
На всеки нюйоркчанин в Кенсингтън, Мидвуд и Хънтс Пойнт, знайте това: този град е вашият град, а тази демокрация е и ваша. Тази кампания е за хора като Уесли, организатор на 1199 /профсъюзна организация на заетите в здравеоопазването/, когото срещнах пред болницата в Елмхърст в четвъртък вечер. Нюйоркчанин, който живее надалеч, който пътува по два часа в двете посоки от Пенсилвания, защото наемите в този град са твърде високи.
Става въпрос за хора като жената, която срещнах на Bx33 /автобусна линия между Бронкс и Харлем/ преди години и която ми каза: „Обичах Ню Йорк, но сега е просто мястото, където живея.“ И става въпрос за хора като Ричард, таксиметров шофьор, с когото проведохме 15-дневна гладна стачка пред кметството, който все още трябва да кара таксито си седем дни в седмицата. Братко мой, сега ние сме в кметството.
Тази победа е за всички тях. И е за всички вас, повече от 100 000 доброволци, които превърнахте тази кампания в неудържима сила. Благодарение на вас ще направим този град такъв, че работещите хора да могат отново да го обичат и да живеят в него. С всяко почукване на врата, всеки спечелен подпис за петицията и всеки трудно спечелен разговор вие подкопахте цинизма, който определя политика ни.
Знам, че през последната година от вас поисках много. Вие отговорихте на призивите ми отново и отново, но имам още една последна молба. Ню Йорк, вдъхнете този момент. Задържахме дъха си по-дълго, отколкото можем да си спомним.
Задържахме го в очакване на поражение, задържахме го, защото въздухът беше изтласкан от белите ни дробове прекалено много пъти, повече отколкото можем да ги преброим, задържахме го, защото не можехме да си позволим да издишаме. Благодаря на всички, които жертваха толкова много. Дишаме въздуха на един град, който се роди наново.
Към моя предизборен екип, който повярва, когато никой друг не повярва, и който превърна един предизборен проект в нещо много повече: никога няма да мога да изразя дълбочината на своята благодарност. Сега можете да поспите.
На родителите ми, мама и татко: Вие ме направихте човекът, който съм днес. Толкова съм горд, че съм ваш син. И на моята невероятна съпруга, Рама, хаяти: Няма никой, когото бих предпочел да имам до себе си в този момент и във всеки момент.
На всеки нюйоркчанин – независимо дали сте гласували за мен, за някой от опонентите ми или сте били толкова разочаровани от политиката, че изобщо не сте гласували – благодаря ви за възможността да докажа, че съм достоен за вашето доверие. Ще се събуждам всяка сутрин с една единствена цел: да направя този град по-добър за вас, отколкото беше вчера.
Мнозина мислеха, че този ден никога няма да дойде, страхуваха се, че сме обречени на по-лошо бъдеще, като всяка изборна кампания ни обричаше на повече от същото.
Има и други, които виждат днешната политика като прекалено жестока, за да може пламъкът на надеждата да продължи да гори. Ню Йорк, ние отговорихме на тези страхове.
Днес ние се изказахме с ясен глас. Надеждата е жива. Надеждата е решение, което десетки хиляди нюйоркчани вземаха ден след ден, смяна след смяната на екипите доброволци, въпреки атаки след атаките. Повече от милион от нас застанаха в църквите, в спортните зали, в общностните центрове, докато попълвахме присъствената книга на демокрацията.
И докато гласувахме едноличо, заедно избрахме надеждата. Надеждата над тиранията. Надеждата над големите пари и малките идеи. Надеждата над отчаянието. Спечелихме, защото нюйоркчани си позволиха да се надяват, че невъзможното може да стане възможно. И спечелихме, защото настояхме, че политиката вече няма да бъде нещо, което ни се налага. Сега тя е нещо, което ние правим.
Стоейки пред вас, си спомням думите на Джавахарлал Неру: „Идва момент, но рядко в историята, когато излизаме от старото към новото, когато една епоха свършва и душата на една нация, дълго потискана, намира изява.“ /от широко известната реч на първия министър-председател на Индия „Среща със съдбата“ от вечерта на 14 август 1947 година при обявяването на независимостта на страната след две столетния на британско владичество, когато страната ще се събуди за „живот и свобода“ и ще пристъпи от старото в новото, но свързано с огромни предизвикателства и изискващо упорит труд за превръщането на мечтите на нацията в реалност/.
Днес ние преминахме от старото към новото. Нека сега говорим с яснота и убеденост, които не могат да бъдат погрешно разбрани, за това какво ще донесе тази нова епоха и за кого.
Това ще бъде епоха, в която нюйоркчани очакват от своите лидери смела визия за това, което ще постигнем, а не списък с извинения за това, което сме прекалено плахи, за да опитаме. В центъра на тази визия ще бъде най-амбициозната програма за справяне с кризата на издръжката на живота, която този град е преживял от времето на Фиорело Ла Гуардия /кмет на Ню-Йоорк от 1934 до 1946 година, произхождащ от семейство на италиански имигранти, активен поддръжник на Новия курс на президента Рузвелт, въвел много прогресивни реформи в полза на нюйоркчани/: програма, която ще замрази наемите за повече от 2 милиона наематели с регулирани наеми, ще направи автобусите бързи и безплатни и ще осигури универсална грижа за децата в целия град.
Дано след години единственото, за което ще съжаляваме, е, че този ден е дошъл толкова късно. Новата ера ще бъде ера на неуморно усъвършенстване. Ще наемем още хиляди учители. Ще намалим разхищенията от раздутата бюрокрация. Ще работим неуморно, за да възвърнем светлината в коридорите на общинските жилища, където тя отдавна мъждука.
Безопасността и справедливостта ще вървят ръка за ръка, като работим с полицейските служители за намаляване на престъпността и създаване на отдел за безопасност на общността, който да се занимава пряко с кризата в областта на психичното здраве и бездомността. Нормата за отлична работа ще стане изискване за цялата администрация, а не изключение. В тази нова ера, която създаваме за себе си, няма да позволим на онези, които се занимават с разединение и омраза, да ни настройват едни срещу други.
В този момент на политически мрак Ню Йорк ще бъде светлината. Тук вярваме в това, да заставаме зад тези, които обичаме, независимо дали сте имигрант, член на транссексуалната общност, една от многото чернокожи жени, които Доналд Тръмп е уволнил от федерална работа, самотна майка, която все още чака цените на хранителните продукти да паднат, или някой друг, който е с опрян гръб до стената. Вашата борба е и наша.
И ще изградим кметство, което ще застане твърдо на страната на еврейските жители на Ню Йорк и няма да се поколебае в борбата срещу бича на антисемитизма. Където повече от 1-ият милион мюсюлмани знаят, че принадлежат тук – не само в петте района на този град, но и в коридорите на властта.
Ню Йорк вече няма да бъде град, в който можеш да разпространяваш ислямофобия и да спечелиш изборите. Тази нова ера ще се характеризира с компетентност и състрадание, които твърде дълго са били в противоречие помежду си. Ще докажем, че няма проблем, който да е прекалено голям, за да бъде решен от управата, и няма проблем, който да е прекалено малък, за да не бъде от значение за него.
В продължение на години хората в кметството помагаха само на тези, които можеха да помогнат на тях. Но на 1 януари ще въведем градска управа, която помага на всички.
Знам, че много хора са чули нашето послание само през призмата на дезинформацията. Десетки милиони долари са похарчени, за да се предефинира реалността и да се убедят нашите съседи, че тази нова ера е нещо, от което трябва да се страхуват. Както често се случва, милиардерите се опитват да убедят тези, които печелят 30 долара на час, че техните врагове са тези, които печелят 20 долара на час.
Те искат хората да се бият помежду си, за да останем отклонени от работата по преобразуването на една отдавна счупена система. Ние отказваме да им позволим повече да диктуват правилата на играта. Те имат възможност да играят по същите правила, като нас останалите.
Заедно ще въведем едно поколение на промяната. И ако приемем този смел нов курс, вместо да бягаме от него, можем да се противопоставим на олигархията и авторитаризма със силата, от която те се страхуват, а не с примиренчеството, за което мечтаят.
В края на краищата, ако някой може да покаже на нацията, предадена от Доналд Тръмп, как да го победи, то това е градът, който го е създал. И ако има начин да се уплаши един деспот, то е чрез премахването на самите условия, които му позволиха да натрупа власт.
Това е не само начинът, по който възпираме Тръмп; това е начинът, по който блокираме появата на следващия. И така, Доналд Тръмп, тъй като знам, че гледаш, имам три думи за теб: Увеличи силата на звука!
Ще потърсим сметка от лошите хазяи, защото Доналд Тръмповете на нашия град са станали прекалено безотговорнни, възползвайки се от наемателите си. Ще сложим край на културата на корупция, която е позволила на милиардери като Тръмп да се измъкват от плащането на данъци и да се облагодетелстват от данъчни облекчения. Ще застанем рамо до рамо с профсъюзите и ще разширим защитата на трудещите се, защото знаем, точно както и Доналд Тръмп го знае, че когато работещите хора имат железни права, босовете, които се опитват да ги изнудват, стават наистина твърде малки.
Ню Йорк ще остане град на имигрантите: град, построен от имигранти, движен от имигранти и, от тази вечер, ръководен от имигрант.
Затова ме чуйте, президент Тръмп, когато казвам следното: за да стигнете до някой от нас, ще трябва да минете през всички нас. Когато влезем в кметството след 58 дни, очакванията ще бъдат високи. Ние ще ги оправдаем. Един велик нюйоркчанин някога е казал, че докато кампанията се води с поезия, управлението се води с проза /позоваване на известна мисъл на Марио Куомо, баща на Андрю, като губернатор на щата Ню-Йорк/.
Ако това е вярно, нека прозата, която пишем, все пак да се римува, и нека построим бляскав град за всички. И трябва да начертаем нов път, толкова смел, колкото този, който вече изминахме. Нали, според общоприетото мнение, аз съм далеч от идеалния кандидат.
Аз съм млад, въпреки всичките ми усилия да остарявам. Аз съм мюсюлманин. Аз съм демократичен социалист. И най-укорителното е, че отказвам да се извинявам за което и да е от тези неща.
И все пак, ако тази вечер ни научи на нещо, то е, че ни е спъвало подчинението на статуквото. Кланяхме се пред олтара на предпазливостта и платихме висока цена за това. Твърде много работещи хора не могат да се припознаят в нашата партия и твърде много от нас се обърнаха към десницата, за да търсят отговори на въпроса, защо са били изоставени.
Ще оставим посредствеността в миналото. Вече няма да се налага да отваряме учебниците по история, за да докажем, че демократите могат да се осмелят да бъдат велики.
Нашето величие няма да бъде абстрактно. То ще бъде усетено от всеки наемател с регулиран наем, който се събужда на първия ден от месеца, знаейки, че сумата, която ще плати, не е скочила от предходния месец. То ще бъде усетено от всеки дядо и баба, които могат да си позволят да останат в дома, за който са работили, и чиито внуци живеят наблизо, защото разходите за грижи за децата не са ги изпратили в Лонг Айлънд.
То ще бъде усетено от самотната майка, която се чувства в безопасност по пътя си до работа и чийто автобус се движи достатъчно бързо, за да не се налага да бърза да закара децата на училище, за да стигне навреме на работа. И то ще бъде усетено, когато нюйоркчани отворят вестниците си сутрин и прочетат заглавията за успехи, а не за скандали.
Но най-вече ще се усети от всеки нюйоркчанин, когато градът, който обичат, най-накрая им отвърне с любов.
Заедно, Ню Йорк, ще замразим наемите заедно, Ню Йорк, ще направим автобусите бързи и безплатни заедно, Ню Йорк, ще осигурим универсални грижи за децата.
Нека думите, които сме изрекли заедно, мечтите, които сме сънували заедно, да станат програмата, която ще изпълним заедно. Ню Йорк, тази сила е твоя. Този град принадлежи на теб.
Guardian, 5 ноември 2025 г.
the guardian https://www.theguardian.com/us-news/2025/nov/05/zohran-mamdani-victory-speech-transcript
Автор на публикацията:
