ТРЕВОЖНОТО ПОКОЛЕНИЕ И ДОБРОДЕТЕЛИТЕ НА СОЛИДАРНОСТТА*

Увод

Съвременният свят, в епоха на несигурност, глобални кризи и дигитална хиперсвързаност, поражда нови социални и психически феномени, сред които изпъква образът на тревожното поколение. Това е поколение, израснало в условия на информационно претоварване, икономическа нестабилност, климатична тревога и социални сътресения. Психолози, социолози и философи все по-често използват термина като символ на генерационна уязвимост, характеризираща се с хронична несигурност и изолация. Срещу тази тревожност обаче може да бъде противопоставена една социална добродетел със силна трансформираща мощ – солидарността. Настоящата статия изследва как тревожността на младото поколение може да бъде облекчена или преодолявана чрез култивирането на солидарност в междуличностен и обществен мащаб.

I. Характеристики на тревожното поколение

Понятието тревожно поколение няма строго демографско определение, но често се свързва с младите хора от края на поколението Y и особено поколението Z (родени след 1995 г.). Хроничната тревожност, засилената чувствителност към глобални заплахи (пандемии, климатични катастрофи, войни), зависимостта от дигиталните технологии и натискът за успех в условия на силна конкуренция са едни от основните белези на това поколение. Изследванията на Американската психологическа асоциация показват, че младите хора преживяват тревожни състояния в значително по-голяма степен от предходните генерации (APA, 2020). Допълнително, социалните мрежи, макар и средство за връзка, често усилват усещането за самота и неадекватност чрез култура на сравнение и непрекъснато „присъствие” в живота на другите.

През последните години изследователи и клиницисти наблюдават значително нарастване на тревожните разстройства сред подрастващите и младите хора, особено сред родените след 1995 г., често наричани Поколение Z. Въз основа на изследвания в областта на психологията, социологията и дигиталните медии, разглеждаме ролята на социалните мрежи, академичния и икономическия натиск, социално-политическата нестабилност и невробиологичните фактори. Тревожните разстройства са най-често срещаното психично разстройство в много развити страни (World Health Organization, 2022). Американската психологическа асоциация (2023) съобщава, че нивата на тревожност сред младежите в САЩ са достигнали най-високите си стойности от началото на измерванията. Това е довело до назоваването им като „тревожното поколение“ (Twenge, 2017). Членовете на това поколение често страдат от генерализирана тревожност, социална тревожност и панически разстройства. Според невроизображения при тези млади хора се наблюдава повишена активност в амигдалата, което води до засилено възприемане на заплаха (Rideout and Fox, 2022). Поведенчески, много от тях избягват несигурни ситуации и разчитат на дигитална комуникация, за да контролират социалното си присъствие. Социалните мрежи играят ключова роля в повишаването на тревожността. Постоянното сравнение, онлайн тормозът и натискът да бъдеш винаги „наличен“ водят до тревожност (Pew Research Center, 2023). Ефектът на „виртуалната витрина“, при който се представят само положителни моменти, изкривява реалността. Учениците и студентите усещат силен натиск да успеят академично и професионално. В същото време израстват в свят, белязан от икономически кризи, пандемии и несигурни трудови пазари (Twenge, 2017). Това води до така наречената „еко-тревожност“ и усещане за липса на контрол върху бъдещето (American Psychological Association, 2023).

Поколение Z расте в свят с постоянен достъп до тревожни новини – за климатични бедствия, политически конфликти и масови стрелби. Тази непрестанна експозиция води до „хроничен фонов стрес“ (Twenge, 2017) и чувство за емоционално прегаряне, особено сред социално активните млади хора. Въпреки тревожността, това поколение проявява изключителна информираност за психичното здраве. Те са по-склонни да търсят терапия, да говорят открито за емоциите си и да изграждат дигитални общности за подкрепа (Rideout and Fox, 2022). Много училища и университети вече въвеждат програми за психично здраве, за да отговорят на тези нужди (World Health Organization, 2022).

Тревожното поколение се формира в контекста на дигитална свързаност, глобална нестабилност и социален натиск. Въпреки предизвикателствата, те притежават уникални ресурси – осъзнатост, адаптивност и дигитална компетентност. Подкрепата за тяхното психично благополучие изисква междуинституционален подход и социална отговорност.

II. Социалната изолация като катализатор на тревожност

Социалната изолация все по-често се разглежда като основен фактор за нарастването на тревожните разстройства в световен мащаб. Независимо дали става дума за физическо отделяне, дигитално дистанциране или психосоциална маргинализация, изолацията нарушава фундаменталната човешка нужда от връзка и принадлежност. Човешките същества са социални по природа. Еволюционната психология предполага, че социалната свързаност е била жизненоважна за оцеляването, като е повлияла на емоционалната регулация, когнитивното развитие и реакцията към стрес (Cacioppo and Patrick, 2008). Когато индивидът изпитва социална изолация – липса или недостатъчност на социални контакти и подкрепа – тази основна потребност остава неудовлетворена. В резултат на това се засягат както психологическото, така и физиологичното здраве. Сред най-честите последствия от хроничната социална изолация е тревожността – състояние, характеризиращо се с персистиращо безпокойство, повишена бдителност и страх.

Социалната изолация активира зони в мозъка, свързани с възприемането на заплаха и стрес – като амигдалата и хипоталамо-хипофизно-надбъбречната ос (Heinrich and Gullone, 2006). Продължителното активиране на тези системи води до повишена секреция на кортизол и до хипербдителност – основна черта на тревожните разстройства. Функционални образни изследвания показват, че самотните хора проявяват засилена неврална чувствителност към негативни социални стимули (Cacioppo et al., 2010). Изолацията благоприятства когнитивни изкривявания като „катастрофизация и ниска самооценка – познати фактори, свързани с тревожността“ (Beck, 1976). При липса на редовна социална обратна връзка, хората по-лесно интернализират страхове и съмнения. Социалното отдръпване намалява възможностите за позитивна социална подкрепа, което допълнително влошава симптомите на тревожност (Hawkley and Cacioppo, 2010).

Уязвими групи

Някои групи са особено уязвими към тревожността, предизвикана от социална изолация:

• Възрастни хора – при загуба на партньори, пенсиониране и намалена мобилност, които водят до самота и тревожност (Courtin and Knapp, 2017).
• Тийнейджъри и млади хора – поради социалната чувствителност в тази възрастова група, изолацията може да има дълбоки емоционални последици (Twenge, 2017).
• Хора с хронични заболявания или увреждания – ограниченията на участието в социалния живот често водят до самота и тревожност.
• Живеещи в градска среда – въпреки голямата гъстота на населението, в много градове липсва реална социална свързаност, което предразполага към социална изолация.

Пандемията от COVID-19 и наложените карантини и социално дистанциране подчертаха психологическите последици от изолацията. Световната здравна организация (World Health Organization, 2022) отчита 25% ръст в тревожните разстройства през първата година на пандемията. Проучвания доказват, че децата, младежите и възрастните, които преживяват социална изолация по време на пандемията, са по-склонни към трайна тревожност (Loades et al., 2020).

Превенция и интервенции

Решенията трябва да бъдат както индивидуални, така и структурни: обществени програми за социална ангажираност (клубове, групи за взаимопомощ); дигитални решения като телетерапия и онлайн общности; когнитивно-поведенческа терапия (CBT) за справяне с негативните мисловни модели; здравни и образователни политики, които насърчават социалната свързаност като фактор за психично здраве.

Социалната изолация е мощен катализатор на тревожността, като засяга невробиологичните, когнитивните и емоционалните аспекти на личността. Макар че временната изолация е естествена част от човешкия живот, хроничната или непреднамерена изолация значително увеличава риска от тревожни разстройства. В съвременния свят, белязан от дигитализация, застаряване на населението и глобални кризи, справянето с психичните последици от изолацията трябва да се превърне в приоритет за обществото и здравните системи.

III. Добродетелта на солидарността: съпротива срещу тревожността

На фона на нарастващата тревожност, солидарността се явява не само морална добродетел, но и психологически и социален ресурс. Солидарността не е просто акт на помощ, а съзнателно усилие за съпреживяване, за поемане на отговорност за другия и споделяне на обща съдба. В този смисъл, тя служи като лек срещу изолацията и отчуждението. Философи като Еманюел Левинас и Юрген Хабермас подчертават значението на междуличностната отговорност и комуникативното действие като основа на социалната етика. Солидарността, разглеждана не като емоция, а като активна добродетел, предполага изграждане на общност, в която всеки се чувства видян, приет и разбран.

Тревожните разстройства засягат над 300 милиона души по света, което ги прави най-разпространената категория психични разстройства в глобален мащаб (СЗО, 2023). Макар че традиционно се възприемат като индивидуални патологични състояния, тревожните състояния все повече се разглеждат в контекста на социални, културни и екологични фактори. В рамките на тези по-широки влияния, концепцията за солидарността – дефинирана като взаимна подкрепа в рамките на общност, основана на споделени ценности или цели – се очертава като мощен източник на емоционална устойчивост.

Дефиниране на солидарността и нейните добродетелни измерения

Солидарността е както социална практика, така и морален ангажимент. Тя надхвърля обикновеното сътрудничество, като включва съпричастност, споделена отговорност и вътрешна мотивация за подкрепа на другите, особено в трудни моменти. Философски тя е разглеждана като гражданска добродетел, която подсилва социалната кохезия и справедливост (Habermas, 1990; Bayertz, 1999). От психологическа гледна точка тя е тясно свързана с просоциалното поведение, алтруизма и груповата идентификация – фактори, свързани с ползи за психичното здраве. Тревожността, макар и адаптивна в умерени дози, става вредна, когато е хронична или непропорционална. Модерните форми на тревожност често се засилват от социална изолация, икономическа несигурност и усещането за заплаха към идентичността или общността (American Psychiatric Association, 2022).

Множество научни изследвания разкриват механизмите, чрез които социалната свързаност облекчава тревожността. Окситоцинът – невропептид, известен като „хормона на обвързването“ – играе ключова роля в просоциалното поведение и регулирането на стреса. Повишените нива на окситоцин се свързват с по-голямо доверие, намалени реакции на страх и по-ниски нива на кортизол – основният хормон, свързан със стреса (Heinrichs et al., 2003). Когато хората участват в актове на солидарност, като доброволчество или участие в групова подкрепа, се освобождава окситоцин, който потиска свръхактивността на амигдалата – невронен белег на тревожността. Допълнително, изследвания с функционален ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) показват, че хората, получаващи социална подкрепа по време на стресови ситуации, показват по-ниска активност в зони в мозъка, свързани с възприемането на заплаха (Eisenberger & Cole, 2012). Тези открития подкрепят хипотезата, че отношенията, базирани на солидарност, действат като „невронни сигнали за безопасност“.

Солидарността като фактор за психологическа устойчивост

От гледна точка на психологията, солидарността допринася за т.нар. „колективна ефикасност“ – споделено убеждение в способността на групата да се справи със стресови ситуации. Високото ниво на колективна ефикасност е свързано с по-ниска честота на тревожност, особено в маргинализирани общности (Bandura, 1997; Sampson et al., 1999). Теорията за социалната идентичност също предполага, че силното усещане за принадлежност към ценна група защитава индивидите от екзистенциалните заплахи, които подхранват тревожността (Tajfel & Turner, 1986). В логотерапията на Виктор Франкл е подчертана необходимостта от намиране на смисъл в страданието. Колективните актове на солидарност могат да осигурят именно такъв смисъл, превръщайки индивидуалната тревожност в споделена цел. Въпреки ползите си, солидарността не е универсално решение. Груповата кохезия понякога може да доведе до изключване, пристрастия или засилване на тревожни идеологии. Освен това, структурните неравенства могат да ограничат достъпа до подкрепа, основана на солидарност, за определени групи. Поради това е необходимо култивиране на критично осмислени форми на солидарност, за да се максимизират нейните психологически ползи.

IV. Примери на солидарност в действие

Можем да видим солидарността в реални социални движения, младежки инициативи и доброволчески дейности, които се разгръщат в отговор на глобални предизвикателства. От Fridays for Future до инициативи за ментално здраве като Open Mind, младите хора създават алтернативни общности, базирани на подкрепа, взаимност и етична ангажираност. Освен това, солидарността може да бъде интегрирана и в образованието чрез създаване на учебна среда, в която сътрудничеството се насърчава повече от състезанието. На институционално ниво, социалните политики, които целят намаляване на неравенствата, също могат да играят роля за намаляване на социалната тревожност.

Солидарността е не само социален идеал – тя е научно обоснована добродетел, която активно противодейства на изолиращите и дестабилизиращи ефекти на тревожността. Чрез насърчаване на емоционална сигурност, създаване на чувство за принадлежност и подобряване на невронната регулация, солидарността се очертава като основен компонент на психичното здраве. В епоха, белязана от нарастващ индивидуализъм и колективна несигурност, реинвестирането в добродетелта на солидарността предлага път не само към психологическа устойчивост, но и към по-състрадателно и свързано общество. Солидарността, често разбирана като взаимна подкрепа и единство между отделни индивиди или групи, е основна добродетел в социалния живот и общественото здраве. Макар често да се обсъжда в морален или философски контекст, солидарността има и конкретни емпирични проявления. Чрез примери като взаимопомощ в общностите, международно здравно сътрудничество, синдикални движения, се показва как солидарността действа като практическа и измерима сила, която засилва колективната устойчивост, насърчава равенството и укрепва социалната сплотеност. Обикновено се дефинира като единство или съгласие в чувства или действия, особено между хора с общи интереси (Bayertz, 1999). Макар че етичните ѝ измерения са добре разработени, емпиричното изследване на солидарността разкрива реални последици. В последните години кризи като пандемията от COVID-19, климатичните промени и движенията за социална справедливост изведоха солидарността на преден план в общественото съзнание. Един от най-ярките примери за солидарност в последно време е глобалният отговор на пандемията COVID-19. В много страни спонтанно се създадоха групи за взаимопомощ, които подпомагаха уязвими хора с доставка на храна, лекарства и емоционална подкрепа. Тези усилия, често с доброволен и неформален характер, представляват хоризонтална солидарност – при която индивиди си помагат директно, без участието на институции (Tiratelli & Kaye, 2020). На международно ниво, помощта по време на природни бедствия, здравни кризи, терористични актове и инциденти показват, че актовете на солидарност са свързани с по-добри резултати за психичното здраве и с увеличено обществено доверие (Pfattheicher et al., 2020). Тези резултати предполагат, че солидарността е не само морално ценна, но и социално полезна.

Исторически, работническото движение е основна област за изследване на солидарността в действие. Синдикатите и колективното договаряне се основават на принципа, че работниците, действайки заедно, могат да постигнат резултати – като по-добро заплащане, условия на труд и защита – които не могат да постигнат поотделно (Hyman, 2001). Стачките и синдикалните действия са класически форми на организирана солидарност. Например вълната от учителски стачки в САЩ през 2018–2019 г., известна като движението „Red for Ed“, мобилизира десетки хиляди преподаватели в щати като Западна Вирджиния и Аризона. Тяхната солидарност доведе не само до по-добро заплащане, но и до обществена подкрепа за финансирането на образованието (Blanc, 2019). Психологически изследвания на трудовата солидарност подчертават как споделените цели и груповата идентичност повишават личната ангажираност и колективната ефективност (Haslam et al., 2009). В дигиталната епоха солидарността придобива нови форми чрез социалните мрежи и виртуалните общности. Хаштаг кампаниите като #MeToo и #BlackLivesMatter показват как солидарността може да възникне чрез споделени разкази за несправедливост. Тези движения изграждат това, което Кастелс (2012) нарича „мрежи на възмущение и надежда“, в които личният опит вдъхновява колективни действия. Изследвания показват, че дигиталната солидарност повишава гражданската активност и може да доведе до реални протести, промени в политиката и осведоменост (Penney, 2017). Все пак, учени предупреждават за случаи, когато онлайн подкрепата не се превръща в реални действия. Въпреки това, цифровите платформи демократизират достъпа до солидарност, като позволяват на маргинализираните гласове да бъдат чути и мобилизирани в световен мащаб. Макар солидарността да обединява и овластява, тя не е без недостатъци. Тя може да бъде изключваща, когато засилва пристрастия към вътрешни групи или затворени идеологически общности. Освен това, принудената или показната солидарност – когато индивидите са притискани да се съобразяват – може да подкопае автентичната връзка и личната автономия.

От етична гледна точка, солидарността изисква ангажимент към справедливост, приобщаване и взаимно уважение. Солидарност, която пренебрегва властовите неравенства или потиска несъгласие, рискува да възпроизведе същите неравенства, срещу които се бори. Солидарността в действие е динамично и многоаспектно явление. От здравни кризи до синдикални битки, от екологични каузи до дигитална мобилизация – реалните примери показват, че солидарността не е просто абстрактна добродетел, а реална сила за социална сплотеност и справедливост. Научните изследвания от различни дисциплини потвърждават следните изводи:

1. Солидарността е емпирично наблюдаема и въздействаща.
   Тя не е само философско или морално понятие, а практическа сила, която се проявява в различни контексти – от общественото здравеопазване до трудовите права и екологичната справедливост.
2. Солидарността повишава устойчивостта и благосъстоянието.
   Научни изследвания потвърждават, че актовете на солидарност – като взаимопомощ, групови протести и споделена идентичност – подобряват психичното здраве, увеличават доверието в обществото и подпомагат възстановяването на общностите в кризисни ситуации.
3. Колективната идентичност и споделената цел са основни двигатели.
   Независимо дали става въпрос за синдикални движения или климатични протести, солидарността се развива, когато хората се чувстват свързани чрез общи ценности или каузи. Тази връзка засилва сплотеността и ефективността на групата.
4. Цифровите технологии трансформират солидарността.
   Социалните мрежи създават нови форми на солидарност, като дават възможност на маргинализирани гласове да бъдат чути и мобилизирани в глобален мащаб. Макар да крият рискове, цифровите инструменти разширяват достъпа до колективна подкрепа.
5. Необходим е етичен и структурен подход.
   За да бъде солидарността истински приобщаваща и справедлива, тя трябва да отчита неравенствата, да избягва изключване и да уважава индивидуалната автономия. В противен случай рискува да се превърне във формална практика.

В заключение, солидарността в действие е научно подкрепено и социално значимо явление, което се проявява в сфери като здравеопазване, труд, околна среда и дигитален живот. Тя действа както като защитен механизъм в моменти на криза, така и като трансформираща сила в посока равенство и справедливост. В условията на все по-сложни и взаимосвързани глобални предизвикателства, насърчаването на приобщаващи, съпричастни и устойчиви форми на солидарност ще бъде от решаващо значение – не само за решаването на общи проблеми, но и за запазване на самата тъкан на човешкото общество. Тревожното поколение не е просто жертва на глобални процеси, а и потенциален носител на нови ценности. Възприемането на солидарността не като сантиментална нагласа, а като практическа и етична позиция, може да превърне тази тревожност в двигател за социална трансформация. Защото в свят на несигурност, истинската устойчивост се гради не само чрез индивидуална психическа стабилност, а чрез взаимна подкрепа, доверие и колективна отговорност.

Библиография

1. American Psychological Association (2020) Stress in America™ 2020: A National Mental Health Crisis.
2. American Psychiatric Association (2022) Diagnostic and statistical manual of mental disorders: DSM-5-TR. 5th ed., Text Revision. Washington, DC: APA.
3. American Psychological Association (2023) Stress in America: The State of Our Nation. Washington, DC: APA. Достъпно на: https://www.apa.org/news/press/releases/stress
4. Arendt, H. (1958) The Human Condition. University of Chicago Press.
5. Bandura, A. (1997) Self-efficacy: The exercise of control. New York: W.H. Freeman.
6. Bayertz, K. (1999) Solidarity. Dordrecht: Springer.
7. Beck, A.T. (1976) Cognitive Therapy and the Emotional Disorders. New York: International Universities Press.
8. Blanc, E. (2019) Red State Revolt: The Teachers’ Strike Wave and Working-Class Politics. Verso.
9. Cacioppo, J.T. and Patrick, W. (2008) Loneliness: Human Nature and the Need for Social Connection. New York: W.W. Norton & Company.
10. Cacioppo, J.T., Norris, C.J., Decety, J., Monteleone, G. and Nusbaum, H. (2010) In the eye of the beholder: individual differences in perceived social isolation predict regional brain activation to social stimuli. Journal of Cognitive Neuroscience, 21(1), pp.83–92.
11. Castells, M. (2012) Networks of Outrage and Hope: Social Movements in the Internet Age. Polity.
12. Courtin, E. and Knapp, M. (2017) Social isolation, loneliness and health in old age: a scoping review. Health & Social Care in the Community, 25(3), pp.799–812.
13. de Moor, J., Uba, K., Wahlström, M., Wennerhag, M. and De Vydt, M. (2020) Protest for a Future II: Composition, Mobilization and Motives of the Participants in Fridays For Future Climate Protests on 20–27 September, 2019, in 19 Cities around the World. Climate Social Science Network.
14. Eisenberger, N.I. and Cole, S.W. (2012) [пълният източник липсва – моля, допълни ако е необходимо].
15. Fromm, E. (1955) The Sane Society. New York: Rinehart.
16. Habermas, J. (1984) The Theory of Communicative Action. Boston: Beacon Press.
17. Haslam, S.A., Reicher, S.D. and Platow, M.J. (2009) The New Psychology of Leadership: Identity, Influence and Power. Psychology Press.
18. Hawkley, L.C. and Cacioppo, J.T. (2010) Loneliness matters: a theoretical and empirical review of consequences and mechanisms. Annals of Behavioral Medicine, 40(2), pp.218–227.
19. Heinrich, L.M. and Gullone, E. (2006) The clinical significance of loneliness: A literature review. Clinical Psychology Review, 26(6), pp.695–718.
20. Hyman, R. (2001) Understanding European Trade Unionism: Between Market, Class and Society. SAGE.
21. Lévinas, E. (1969) Totality and Infinity: An Essay on Exteriority. Duquesne University Press.
22. Loades, M.E. et al. (2020) Rapid systematic review: the impact of social isolation and loneliness on the mental health of children and adolescents in the context of COVID-19. Journal of the American Academy of Child & Adolescent Psychiatry, 59(11), pp.1218–1239.e3.
23. Pfattheicher, S., Nockur, L., Böhm, R., Sassenrath, C. and Petersen, M.B. (2020) The Emotional Path to Action: Empathy Promotes Physical Distancing and Wearing of Face Masks During the COVID-19 Pandemic. Psychological Science, 31(11), pp.1363–1373.
24. Penney, J. (2017) Social media and symbolic action: Exploring participation in the #BlackLivesMatter movement. Journal of Ethnic and Migration Studies, 43(11), pp.1833–1847.
25. Pew Research Center (2023) Teens, Social Media and Mental Health. Pew Research Center. Достъпно на: https://www.pewresearch.org/internet/2023/teens-social-media-and-mental-health
26. Rideout, V. and Fox, S. (2022) Digital Health Practices, Social Media Use, and Mental Well-Being Among Teens and Young Adults in the U.S. San Francisco, CA: Hopelab & Well Being Trust.
27. Tarrow, S. (2005) The New Transnational Activism. Cambridge University Press.
28. Tiratelli, L. and Kaye, S. (2020) Communities vs Coronavirus: The Rise of Mutual Aid. New Local Government Network.
29. Twenge, J.M. (2017) iGen: Why Today’s Super-Connected Kids Are Growing Up Less Rebellious, More Tolerant—and More Depressed. New York: Atria Books.
30. UNFCCC (2023) Standing Committee on Finance Biennial Assessment and Overview of Climate Finance Flows. United Nations Framework Convention on Climate Change.
31. World Health Organization (2022) Adolescent mental health. Geneva: WHO. Достъпно на: https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/adolescent-mental-health
32. World Health Organization (2022) Mental health and COVID-19: early evidence of the pandemic’s impact. Geneva: WHO. Достъпно на: https://www.who.int/publications/i/item/WHO-2019-nCoV-Sci_Brief-Mental_health-2022.1

*Статията е подготвена във връзка с участието на проф. Модева в обсъждането в Дискусионния форум на Фондация „Солидарно общество“ и Платформата за леви идеи и политики „НовиВремена“ на тема „Тревожното поколение и добродетелите на солидарността“, проведено на 11 юни 2025 г. ( https://novivremena.com/diskusionen-forum-trevojnoto-pokolenie-i-dobrodetelite-na-solidarnostta/ )

Автор на публикацията:

проф. д-р Мариела Модева

Директор на Института за изследване и развитие на лидерството в информационната среда, Университет по библиотекознание и информационни технологии. Председател на Общото събрание на Факултета по библиотекознание и културно наследство. Член на НК на ИКОМОС. Член на Международния научен комитет за културен туризъм на ИКОМОС

Този автор няма повече публикации