Президентът на САЩ Доналд Тръмп изглежда е решен да управлява света като частна корпорация, позиционирайки се като главен изпълнителен директор, като същевременно третира другите лидери като подчинени и погазва дългогодишните дипломатически норми. Като унижава европейските страни и изключва важни партньори като Турция, той подкопава стратегическата кохезия на НАТО.
Снимката с американския президент Доналд Тръмп, председателстващ неотдавнашната среща в Белия дом по повод войната в Украйна, беше впечатляваща. Тръмп седеше зад бюрото „Резолют“, а европейските лидери бяха насядали около него „като ученици“, което разкриваше повече за неговата външнополитическа програма, отколкото хиляда комюникета биха въобще могли да го сторят.
Символиката беше недвусмислена. Пренебрегвайки баланса между постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН, Тръмп извърши нещо повече от простото погазване на дипломатическия протокол. Той всъщност даде да се разбере на Русия и Китай, че по въпросите, засягащи Европа, той е този, с когото трябва да се преговаря.
Седем месеца след началото на втория си мандат, Тръмп управлява света, сякаш е частна корпорация, необвързана с общи правила или установени норми. Овалният кабинет е офисът на изпълнителния директор, Тръмп е главният изпълнителен директор, другите световни лидери са служителите, а вековните конвенции остават на заден план.
Тръмп търси глобален ред, основан на покровителство, а не на партньорство, и поведението на европейските лидери по време на срещата в Овалния кабинет видимо потвърди тази цел. Трудно е да си представим Уинстън Чърчил и Шарл де Гол – или дори Ангела Меркел – да седят мълчаливо, докато Тръмп ги третира като подчинени. Но днешна Европа, фрагментирана от популизма и лишена от стратегическо лидерство, не е подготвена да действа като световна сила.
Подходът на Тръмп към НАТО следва същата логика. Неговите усилия да превърне Алианса в стратегически инструмент, обслужващ целите на САЩ, са особено опасни на фона на войната между Русия и Украйна. В миналото НАТО поддържаше относителна стабилност, като ангажираше едновременно Русия и Украйна чрез механизми като Съвета НАТО-Русия и Комисията НАТО-Украйна (заменена през 2023 г. от Съвета НАТО-Украйна). Тези паралелни канали спомагаха за постигането на крехко равновесие между диалога и възпирането, което сега е застрашено от политиката на Тръмп.
Забележително отсъстващи от срещата на върха в Белия дом бяха страните, най-изложени на конфликта между Русия и Украйна: Турция, Полша, Норвегия, Швеция, както и страните от Черноморския и Балтийския регион. Изключването на тези страни от първа линия подкопава основния принцип на НАТО за колективна сигурност и ерозира стратегическата кохезия на Алианса.
Последиците за Турция могат да бъдат далеч отиващи. Въпреки че разполага с втората по големина армия в НАТО (след САЩ) и играе важна роля в Черно море, Кавказ и Евразия, тя е сведена до ролята на периферен наблюдател, третирана като удобен домакин за спорадични срещи, а не като стратегически съюзник.
Турция беше очевадно изключена от срещата на върха за Украйна и не получи пряка информация от Тръмп нито преди, нито след нея. Вместо това, тя беше информирана косвено чрез генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Турция беше изключена и от неотдавнашната среща на върха между Азербайджан и Армения.
Понижаването на значението на Турция отразява дълбока стратегическа грешка в преценката. След срещата на върха във Вашингтон френският президент Еманюел Макрон заяви, че ролята на Турция ще бъде „решаваща“ за предоставянето на конкретни гаранции за сигурността на Украйна. На пръв поглед това може да е прозвучало като похвала. В действителност обаче то сигнализира за тревожното възраждане на мисленето от епохата на Студената война, което цени Турция единствено поради размера на нейната армия, а не поради стратегическата й визия или способността й да взема решения.
Всъщност Турция бива върната обратно в ролята, която е играла по време на Корейската война в началото на 50-те години на миналия век: доставчик на сигурност на предната линия, изключена от дискусиите, оформили нейното бъдеще. Днес Турция отново се оказва изключена от обсъжданията по въпроси, които са от жизненоважно значение за нейните национални интереси, но от нея се очаква да изпълнява решения, в които тя няма никакво право на глас.
Аз се изправих срещу този остарял начин на мислене в книгата си „Стратегическа дълбочина” от 2001 г., а по-късно и като външен министър и министър-председател на Турция. Той отразява упоритата стратегическа слепота сред американските и европейските политици, които нито един турски официален представител не бива да нормализира или толерира.
Западните лидери трябва да се откажат от илюзията, че Турция е млада национална държава, чиято гордост може да бъде успокоявана с комплименти. Турция не е новодошла. Тя е опитна, стратегически зряла регионална сила – цивилизационен фактор, който отдавна допринася за формирането на Европа и световния ред. Да я третираш само като военен актив означава да не разбираш същността на нейната стратегическа идентичност: традиция в дипломацията и държавното управление, изградена през вековете на навигиране в променящите се баланси на силите между континентите.
Турция не може да си позволи да остане пасивна. За да не бъде изключена, тя трябва да предприеме стратегическо пренастройване, като започне с три спешни стъпки.
Първо, тя трябва да сформира блок от страни със сходни възгледи в рамките на НАТО, като започне преговори с други членове, изключени от срещата на върха в Белия дом по въпроса за Украйна, като Полша, Норвегия, Швеция и балтийските държави. Чрез създаването на алтернативен форум за стратегическа координация, тя би могла да внесе така необходимия баланс във вътрешната динамика на НАТО.
Второ, Турция трябва да поведе създаването на консултативна рамка, която да обедини черноморските държави като Румъния, България, Грузия и Молдова, като същевременно засили пряката комуникация както с Украйна, така и с Русия. Възстановяването на инициативи като Черноморските военноморски сили (BLACKSEAFOR) и Черноморското икономическо сътрудничество (BSEC) – институции, които някога бяха гарант за стабилността след Студената война – би могло да насърчи конструктивния диалог между всички регионални участници, включително Русия и Украйна.
Трето, Турция трябва да възвърне своята стратегическа централна роля, като даде ясно да се разбере на САЩ и на Европейския съюз, че не е пасивен аванпост в Близкия изток, а важна евразийска сила. Това изисква много по-агресивна дипломатическа позиция.
Снимката на Тръмп в Овалния кабинет, заобиколен от европейски лидери, не беше просто фотосесия. Тя беше моментна снимка на вакуума в европейското лидерство, вътрешния дисбаланс в НАТО и маргинализацията на Турция. Политиците в Европа и Турция трябва да обърнат внимание на посланието й: ако не действат бързо и решително, нововъзникващият ред не само ще бъде договарян без тях, но и ще бъде договарян за тяхна сметка.
1 септември 2025 г.
Project Syndicate newsletter https://www.project-syndicate.org/commentary/trump-latest-signal-should-alarm-us-allies-by-ahmet-davutoglu-2025-
*Бел. ред. – Ахмет Давутоглу е бивш министър-председател (2014-16) и министър на външните работи (2009-14) на Турция. Неговата статия представлява актуален интерес, по принцип, в светлината на тенденцията за превръщането на Черно море в „горещ“ фокус на противопоставянето САЩ/НАТО – РФ и, в частност, относно вижданията на автора на Стратегическа дълбочина за ролята на Турция като ключова черноморска държава, както и във връзка с идеите му, свързани с Украйна, за формиране на блок от страни в НАТО и за създаване на консултативна рамка на черноморските държави. ГП/5.9.2025
Автор на публикацията:
Ахмет Давутоглу
Ахмет Давутоглу е бивш министър-председател (2014-16) и министър на външните работи (2009-14) на Турция.
