30 ГОДИНИ ОТ СОФИЙСКАТА ДЕКЛАРАЦИЯ (1996):
РЕЗУЛТАТИ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА НОВИ ИНИЦИАТИВИ
Кристиан ВИГЕНИН,
евродепутат от БСП, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент
Софийската декларация за добросъседски отношения, стабилност, сигурност и сътрудничество на Балканите, приета на 7 юли 1996 г., има особено място в политическата история на Югоизточна Европа. Тя е сред първите регионални документи след края на Студената война и след началната фаза на конфликтите в бивша Югославия, които формулират амбицията Балканите да се превърнат от пространство на разделения в пространство на сътрудничество, свързаност и европейска перспектива.
Погледната от дистанцията на три десетилетия, декларацията впечатлява с широкия си стратегически обхват. В нея се съдържат почти всички ключови теми, които и днес определят дневния ред на региона: добросъседски отношения, мерки за доверие и сигурност, транспортна, енергийна и телекомуникационна свързаност, търговия и инвестиции, трансгранично сътрудничество, опазване на околната среда, културни и образователни връзки, както и сътрудничество в областта на правосъдието и борбата с трансграничната престъпност.
Най-същественият извод е, че значителна част от целите на декларацията са намерили развитие в последващите регионални и европейски формати. Особено показателно е, че Процесът за сътрудничество в Югоизточна Европа (South-East European Cooperation Process, SEECP) е започнат именно в София през 1996 г., а неговата цел и до днес е укрепването на добросъседските отношения, стабилността и сътрудничеството в региона. Негов институционален носител е Съветът за регионално сътрудничество (Regional Cooperation Council, RCC), който определя своята роля като служба в полза на регионалното сътрудничество и евроатлантическата интеграция на Югоизточна Европа.
І. Какво е постигнато досега по целите на Софийската декларация
- Утвърждаване на регионална рамка за политически диалог
Първото съществено постижение е, че регионът вече разполага с трайна архитектура за политическа комуникация и координация. Ако през 1996 г. декларацията поставяше началото на ново многостранно сътрудничество, днес тази логика е институционализирана чрез SEECP и RCC. Това само по себе си е значим резултат: политическият диалог в Югоизточна Европа вече не се развива единствено реактивно, при кризи, а в рамките на утвърдени формати.
Показателно е и че през септември 2025 г. министрите на външните работи на страните от SEECP отбелязаха 30 години сътрудничество, като срещата бе съорганизирана от RCC и българското председателство на SEECP. Това подчертава както устойчивостта на процеса, така и продължаващото значение на България в него.
- Напредък по европейската перспектива на региона
Втората голяма линия на напредък е свързана с европейската интеграция. Софийската декларация говори за развитие на регионалното сътрудничество в европейска перспектива. Днес тази перспектива е институционално оформена: част от държавите в по-широкото пространство на Югоизточна Европа вече са членки на Европейския съюз, а за държавите от Западните Балкани европейската интеграция остава основният стратегически ориентир.
Регионалната икономическа интеграция на Западните Балкани се развива чрез Общия регионален пазар (Common Regional Market, CRM), определян като регионално притежавана рамка, основана на правилата и стандартите на ЕС, насочена към премахване на бариерите и приближаване към Единния пазар на ЕС. Вторият План за действие за Общия регионален пазар за периода 2025– 2028 г. бе подписан през октомври 2024 г. на срещата на върха по Берлинския.
Това показва, че идеята от 1996 г. за икономическо и политическо сближаване с Европа днес вече е превърната в конкретна програма с механизми за изпълнение.
- Развитие на свързаността и икономическото сътрудничество
Третата съществена група резултати е в областта на свързаността. Софийската декларация отделя специално място на транспортната, телекомуникационната и енергийната инфраструктура, на търговията, инвестициите и трансграничното сътрудничество. Именно тук виждаме едни от най-осезаемите резултати от последните десетилетия.
Берлинският процес продължава да бъде една от ключовите международни платформи за насърчаване на регионалното сътрудничество, сигурността и икономическия растеж в Западните Балкани. Паралелно с това Общият регионален пазар включва не само търговски и инвестиционни теми, но и регионално измерение на индустриалната и цифровата свързаност. Това пряко съответства на първоначалната визия на декларацията за икономическо сближаване и инфраструктурно развитие.
- Развитие на сътрудничеството в сигурността и правоприлагането
Също така, значителен напредък е налице в областта на сигурността, правосъдието и борбата с трансграничната престъпност — направления, ясно обозначени в декларацията. Днешният регионален дневен ред продължава да включва теми като незаконен трафик, организирана престъпност, гранично управление, миграция и устойчивост на институциите. Това свидетелства, че оценката от 1996 г. за необходимостта от общи действия е била напълно реалистична и далновидна.
ІІ. Кои елементи от декларацията могат да послужат като основа за нови инициативи
Тридесет години по-късно декларацията следва да бъде разглеждана не само като исторически документ, а и като концептуална основа за нов етап на регионално сътрудничество. Особено актуални остават следните направления:
- Добросъседство, основано на практически измеримо сътрудничество
Декларацията поставя добросъседството в основата на регионалната стабилност. Днес това може да бъде развито чрез прагматичен подход: не само политически декларации, а реални общи проекти, измерими резултати и механизми за координация. Това включва съвместни инфраструктурни проекти, съгласувани гранични процедури, общи реакции при природни бедствия и нови мрежи между администрации, университети и местни власти.
- Трансгранично сътрудничество в разширен формат
Заложеното в декларацията трансгранично сътрудничество днес може да бъде надградено чрез:
- интегрирани гранични пунктове и цифровизация на граничните процедури;
- трансгранични икономически зони и логистични коридори;
- съвместно управление на водни ресурси, пожари, наводнения и индустриални рискове;
- общи туристически, културни и образователни маршрути.
- Инфраструктурна свързаност, разширена към дигиталната свързаност
Декларацията говори за транспорт, телекомуникации и енергетика. В днешния контекст това следва да се разчете по-широко: наред с класическата физическа инфраструктура, необходима е и дигитална свързаност — високоскоростни мрежи, съвместими цифрови услуги, киберсигурност, центрове за данни, обмен на данни и съвместими регулаторни режими.
Това направление е особено важно, тъй като Общият регионален пазар вече включва цифрово измерение, а европейският дневен ред поставя дигиталната трансформация в центъра на икономическата конвергенция.
- Изкуствен интелект и нови технологии
Макар естествено през 1996 г. изкуственият интелект да не присъства като тема, логиката на декларацията — сближаване на стандарти, трансфер на технологии, развитие на капацитет и интегриране в европейското пространство — позволява тя да служи като основание за нова линия на регионално сътрудничество в областта на изкуствения интелект.
Такава линия може да включва:
- регионална мрежа от университети и изследователски центрове по AI;
- общи програми за подготовка на кадри;
- етични и регулаторни рамки, съвместими с европейските стандарти;
- пилотни AI решения в публичната администрация, здравеопазването, транспорта, управлението на граници и енергетиката;
- споделена инфраструктура за иновации, данни и тестови среди.
- Хуманитарно, образователно и културно измерение
Недооценено, но изключително важно направление е хуманитарното измерение: младежки обмен, научни контакти, културно сътрудничество, медии, борба с негативните стереотипи и насърчаване на директните връзки между гражданите. Това е сфера, в която сравнително малки политически инвестиции могат да донесат значим дългосрочен ефект.
ІІІ. Отношенията на страните с ЕС и сферите, в които България може да бъде водеща
- Настояща рамка на отношенията с ЕС
Отношенията между страните от региона и Европейския съюз са вече силно диференцирани. Част от държавите в Югоизточна Европа са членки на ЕС; за държавите от Западните Балкани основните инструменти са процесът на разширяване, Берлинският процес, Общият регионален пазар и редица секторни рамки, свързани с транспорта, енергетиката, дигитализацията и сигурността. Европейската перспектива остава водещият външнополитически ориентир за региона.
- Сфери, в които България може да има водеща роля
а) Свързаност и инфраструктура
България има естествено географско предимство като държава на пресечната точка между Европейския съюз, Черноморския регион, Турция и Западните Балкани. Това ѝ дава основание да бъде сред водещите държави в темите за транспортни коридори, логистика, гранична инфраструктура и трансевропейска свързаност.
б) Енергетика и енергийна сигурност
България може да бъде важен фактор в регионалния разговор за енергийна диверсификация, енергийна сигурност, свързаност на мрежите и зеления преход. Това е сфера, в която страната има потенциал да играе роля на свързващ участник между европейските политики и регионалните потребности.
в) Дигитална свързаност и цифрова трансформация
Това е една от най-перспективните нови сфери за българско лидерство. Според Доклада за България за цифровото десетилетие до 2025 г. страната разполага с добре развита свързаност и развива капацитет в стратегически технологии, включително полупроводници и квантови технологии, макар да остават предизвикателства по отношение на цифровите умения, киберсигурността и дигитализацията на бизнеса.
На тази основа България може да предложи регионални инициативи в области като:
- цифрови публични услуги;
- киберустойчивост;
- обмен на добри практики в GovTech; • регионални иновационни мрежи;
- дигитални умения и обучение.
г) България като регионален център за развитие на изкуствения интелект
Именно тук може да бъде формулирана нова амбиция: България да се позиционира като регионален център за развитие на изкуствения интелект в Югоизточна Европа и Западните Балкани. Това не следва да се разбира единствено като технологична амбиция, а като цялостна платформа, включваща:
- научноизследователска дейност; • обучение на специалисти;
- подкрепа за стартъп екосистеми;
- сътрудничество между университети, индустрия и публични институции;
- разработване на съвместими с ЕС правила за надежден и етичен AI.
Подобна роля би била реалистична, ако се съчетае с европейските приоритети по цифровото десетилетие и с регионалните потребности от модернизация.
д) Административен и регулаторен трансфер на опит
Като държава членка на ЕС, България има възможност да подпомага страните от региона чрез практически обмен на опит по транспониране и прилагане на европейското законодателство, управление на фондове, регулаторно сближаване и институционален капацитет.
ІV. Какъв тип сътрудничество може да бъде инициирано днес без припокриване със съществуващите формати
Основното предизвикателство днес не е липсата на формати, а необходимостта те да бъдат свързани по-ефективно. Затова подходът следва да бъде мрежов, а не институционално дублиращ.
- Основни съществуващи регионални формати
Следва да бъдат изведени най-важните действащи инициативи:
- South-East European Cooperation Process / Процес за сътрудничество в Югоизточна Европа;
- Regional Cooperation Council / Съвет за регионално сътрудничество;
- Berlin Process / Берлински процес;
- Common Regional Market / Общ регионален пазар;
- Central European Free Trade Agreement / Централноевропейско споразумение за свободна търговия.
- Подход без припокриване
Най-удачно би било България да не предлага нова институция, а координационна рамка или тематични платформи под политическия покрив на SEECP и в оперативно взаимодействие с RCC. Така:
- SEECP остава политическата рамка;
- RCC изпълнява координационната функция;
- секторните инициативи работят по конкретни политики;
- България поема ролята на инициатор, домакин и свързващ участник.
- Възможни нови инициативи
а) Регионална мрежа за дигитална свързаност
Платформа между правителства, регулатори, университети и бизнес за:
- широколентова свързаност;
- облачни и данни услуги;
- съвместимост на електронните административни услуги;
- киберсигурност;
- цифрови умения.
б) Балканска инициатива за изкуствен интелект
Практически формат, координиран от България, с възможни елементи:
- регионален AI форум;
- център за обучение и преквалификация;
- тестова среда за внедряване на AI в публични услуги;
- мрежа от университетски и изследователски лаборатории;
- регионален етичен и регулаторен диалог по AI в съответствие с европейските стандарти.
в) Платформа за интегрирано гранично и логистично управление
С фокус върху:
- гранични процедури;
- митническа дигитализация;
- транспортни и търговски коридори;
- улесняване на движението на хора и стоки.
г) Регионална енергийна и климатична устойчивост
Съвместни действия в области като:
- енергийна сигурност;
- свързаност на мрежите;
- управление на рискове;
- устойчивост на критичната инфраструктура;
- зелени инвестиции.
д) Академична, културна и младежка мрежа
Това би дало пряко продължение на хуманитарното измерение на Софийската декларация чрез:
- обмен между университети;
- съвместни магистърски и докторантски програми; • културни маршрути и дигитално културно наследство;
- младежки лидерски инициативи.
Заключение
Тридесет години след приемането на Софийската декларация може да се заключи, че документът е издържал изпитанието на времето. Неговите основни принципи — добросъседство, стабилност, сигурност, икономическа свързаност, културен обмен и европейска перспектива — не само не са изгубили актуалност, а до голяма степен предопределят и днешния дневен ред на Югоизточна Европа.
В този смисъл декларацията не следва да се разглежда единствено като паметен политически текст, а като ранна стратегическа рамка на много от процесите, които днес намират израз в SEECP, RCC, Берлинския процес и Общия регионален пазар. Предизвикателството пред настоящия етап е не толкова в създаването на нови формати, колкото в свързването на вече съществуващите в по-ефективна мрежова архитектура.
Именно тук България има възможност да предложи добавена стойност — като държава членка на ЕС, като инициатор на прагматични регионални решения и като потенциален център за новото поколение сътрудничество: не само в транспорта, енергетиката и сигурността, но и в дигиталната свързаност, иновациите и изкуствения интелект.
Автор на публикацията:
