Има теми, които в Брюксел звучат стратегически, но в България – и особено по морската ни граница – имат човешки и конкретни измерения. Морската сигурност засяга пристанищата, рибарите, корабоплаването, енергийната инфраструктура и туризма. Транспортните коридори носят работни места, железопътни връзки, логистика и инвестиции. А чистата вода не е абстрактна екологична цел, а въпрос на качество на живот, здраве, плажове, рибни ресурси и бъдеще за крайбрежните общности.
Оттук следва една по-широка теза: Черно море не бива да се разглежда само като регионална тема на Европейския съюз. То трябва да бъде част от големите европейски политики.
Черноморското измерение трябва да присъства в политиките за свързаност, устойчивост на водните ресурси и климатична адаптация, транспорт, енергийна сигурност, разширяване, младеж, образование и умения – и най-вече в следващия европейски бюджет.
Европейският съюз е в решаващ етап от подготовката на следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2028-2034 г. През юли 2025 г. Европейската комисия предложи бюджет от близо 2 трилиона евро, по който продължават преговорите. Той трябва да отговори на новите реалности – сигурност, конкурентоспособност, устойчивост, разширяване и защита на външните граници на Съюза.
Политическа рамка вече има: през май 2025 г. Европейската комисия и върховният представител представиха нов стратегически подход на ЕС към Черноморския регион. Големият въпрос е дали Черно море ще получи видимо място и в новия европейски бюджет – не само в декларации и стратегии, а в програми, инструменти, проекти, коридори и финансиране.
България трябва активно да постави този въпрос – не да чака Черно море да бъде споменато в пореден документ, а да настоява Черноморският регион да бъде разглеждан като едно от ключовите европейски пространства за инвестиции през следващото десетилетие.
Черно море като инфраструктурен възел, а не като периферия
Дълго време самите ние възприемахме България като периферия – външна граница на ЕС и крайна точка на европейската карта. Новите транспортни реалности променят тази логика. България може да бъде пресечна точка между Балтика, Черно и Егейско море; между Дунав и Средиземноморието; между Украйна, Молдова, Кавказ, Централна Азия и вътрешния пазар на ЕС.
Новосъздаденият европейски транспортен коридор „Балтийско море – Черно море – Егейско море“ е особено важен. Той свързва северната и южната част на Европа, включва морските връзки към трите басейна и обхваща 11 държави членки, както и Украйна и Молдова. Това не е просто транспортна схема, а нова геополитическа карта на Европа.
За България изводът е, че Бургас, Варна, Русе, Свищов, София и Пловдив трябва да се разглеждат не като отделни точки, а като възли в по-широка регионална система заедно с Александруполис, Констанца и Солун. Морският, железопътният, речният и автомобилният транспорт, дигиталните връзки и енергийната инфраструктура не могат да се развиват поотделно.
Реализираните проекти вече показват как трябва да говорим за Черно море в Европа: не само като за крайбрежен регион, а като за логистична платформа на ЕС към изток и юг. Следващата стъпка е в МФР да има ясно разпознаваем приоритет за източните морски врати на ЕС – Черно море, Дунав и връзката с Егейско море. Той може да обхване модернизация на пристанища, железопътни подходи, интермодални терминали, дигитализация на товарните потоци, енергийна инфраструктура, зелени товарни коридори и инфраструктура с двойна употреба – гражданска и в подкрепа на сигурността.
Последното е особено важно. В днешна Европа транспортната инфраструктура е не само икономически актив, а и елемент на устойчивостта, сигурността и способността за реакция при кризи.
Дунав и Черно море: европейска ос, която още не използваме достатъчно
Дунавската стратегия и Черноморският регион често се обсъждат отделно, макар в действителност да са една взаимосвързана система. Реката пренася към морето търговски потоци, хора, замърсители, биологични ресурси и седименти – заедно с рискове и възможности. Стратегическото мислене трябва да обхваща целия път от извора до морето.
Това е особено важно за водната устойчивост. Приетата през 2025 г. Европейска стратегия за устойчивост на водните ресурси поставя водата в контекста на сигурността и конкурентоспособността и цели възстановяване и опазване на водния цикъл, по-ефективно управление на ресурсите и по-добра готовност за суши, наводнения и други водни кризи.
Тук България може да внесе конкретна черноморска перспектива. Водната политика на ЕС не бива да свършва при реките и язовирите; тя трябва да проследява водния цикъл до морето.
Черноморската екосистема е под силен и комплексен натиск от замърсяване, еутрофикация, пластмаси, загуба на биоразнообразие, инвазивни видове, климатични промени и брегова ерозия. Затова, когато ЕС обсъжда чистата вода, кръговата икономика, земеделието и климатичната адаптация, България трябва последователно да добавя черноморското измерение: ограничаване на пластмасите и отпадъците, които стигат до морето; оценка на въздействието на торовете, отпадъчните води и речните потоци; и защита на крайбрежието от ерозия, бури, наводнения и загуба на природни местообитания.
Една възможна българска инициатива е „Дунав – Черно море: чиста вода от реката до морето“. Тя може да обедини държавите от Дунавския басейн – от Германия и Австрия до Румъния, България, Молдова и Украйна – около обща цел: по-малко замърсяване по течението, по-добър мониторинг, по-чисти притоци, модерни пречиствателни станции, по-малко пластмаси, повече влажни зони и по-здраво Черно море.
Това не е само екологична политика, а и икономическа. Чистото море подкрепя туризма и рибарството, общественото здраве и стойността на крайбрежните градове. То укрепва и образа на България като страна, която предлага решения, а не само поставя проблеми.
Морският транспорт и пристанищата като част от зеления преход
В дебата за Европейския зелен пакт вниманието често е насочено към енергетиката, сградите, автомобилите и индустрията. Морският транспорт обаче също е част от тази промяна. Пристанищата на бъдещето няма да бъдат само места за товарене и разтоварване, а енергийни, дигитални и индустриални платформи.
Бургас и Варна могат да бъдат част от този разговор. Зеленото пристанище на Черно море предполага добра железопътна свързаност, която намалява тежкотоварния трафик по пътищата; електрификация на пристанищните дейности и електрозахранване на корабите от брега; по-добро управление на корабните отпадъци; цифрови системи за по-бърза обработка на товарите; и връзка с индустриални зони, университети и иновационни центрове. Така Бургас и Варна могат да се превърнат в градове, в които европейските транспортни, климатични и индустриални политики работят заедно.
Следващата МФР е решаваща и тук. Ако окончателният бюджет осигури средства за конкурентоспособност, инфраструктура, декарбонизация и сигурност, България трябва да разполага с готови проектни пакети – не с общи искания, а с конкретни предложения: Бургас и Варна като зелени пристанища; Русе като ключова дунавска врата; железопътни връзки север–юг; интермодални терминали; коридор Черно море – Егейско море; връзки с Украйна и Молдова; и обща платформа с Румъния и Гърция.
Политическа основа вече има. През декември 2025 г. България, Румъния и Гърция подписаха меморандум за засилено трансгранично сътрудничество и създадоха Платформа за коридора Черно море – Егейско море. Тази рамка трябва да се превърне в една от големите регионални каузи на България и да ускори приоритетните проекти по европейския коридор „Балтийско море – Черно море – Егейско море“.
Черно море и разширяването:
от външна граница към пространство на интеграция
Със започналите преговори за присъединяване на Украйна и Молдова Черно море вече не е само външна граница на ЕС. То се превръща в пространство, все по-тясно свързано с развитието на вътрешния пазар и в обозримо бъдеще – във вътрешно море за ЕС. Това променя стратегическата перспектива.
Напредъкът на Украйна и Молдова към членство превръща инфраструктурата към тях от „помощ за съседи“ в предварителна инвестиция в по-дълбоката им интеграция с вътрешния пазар. Обслужването на украинския износ през черноморските пристанища е въпрос не само на регионална солидарност, но и на европейска продоволствена и икономическа сигурност. А общите транспортни, енергийни и дигитални връзки между България, Румъния, Молдова и Украйна подготвят бъдещата карта на ЕС.
България трябва да мисли дългосрочно – не само как да използва фондове, а как да се позиционира в Европа след следващото разширяване. Черно море може да се превърне в една от осите, по които ЕС се свързва с Кавказ, Каспийския регион и Централна Азия.
Затова България трябва да настоява за ясно черноморско измерение на политиката на разширяване. То може да включва инфраструктурна интеграция с Украйна и Молдова, общи проекти за гранично управление, енергийна устойчивост, университетско сътрудничество, киберсигурност, морска безопасност и опазване на околната среда.
Сигурност, но не само военна
След началото на войната в Украйна Черно море все по-често се разглежда през военната и геополитическата призма. Това е неизбежно, но България трябва да настоява за по-широко разбиране на сигурността.
Сигурността включва свободно корабоплаване, защитени пристанища, киберзащита, противодействие на дезинформацията, защита на подводните кабели и енергийната инфраструктура, готовност при бедствия, чиста вода, устойчиви хранителни системи и силни местни общности.
Черноморската сигурност трябва да се разглежда не само през призмата на флотите, а и през устойчивостта на обществата. Хибридните заплахи често не започват в морето, а в информационната среда, икономическите зависимости, слабата инфраструктура и липсата на перспектива за младите хора.
Ето защо всяка европейска политика за Черно море трябва да има и гражданско измерение: образование, медийна грамотност, местна устойчивост, доброволчески капацитет, университети, научни центрове и младежки обмен.
Морето и младите хора: Черно море като професия, не само като пейзаж
За Черно море трябва да се говори не само като за геополитика, а и като за бъдеще за младите хора. Те няма да останат в региона единствено заради красивия пейзаж, а ако тук има професии на бъдещето.
Такива професии има: морска логистика, управление на пристанища, екология и мониторинг на водите, аквакултури, морски биотехнологии, киберсигурност на критична инфраструктура, дронове и сателитно наблюдение, климатична адаптация, културно наследство, устойчив туризъм и синя икономика.
България може да надгради съществуващите университетски връзки и да създаде мрежа между висши училища, професионални гимназии, пристанища, общини, научни институти и бизнес. Не е нужно всичко да започне с голяма нова институция. Началото може да бъдат стажантски програми, съвместни магистърски програми, летни училища, лаборатории за мониторинг на морската среда и студентски обмен с Румъния, Украйна, Молдова, Грузия и Турция.
Така Черно море ще бъде не само тема на конференции, а пространство за образование и кариера.
Какво може да направи България?
Оттук следват шест конкретни предложения.
Първо, България трябва да настоява следващата МФР да има ясно черноморско измерение – не непременно отделен фонд, а видимо присъствие в инструментите за транспорт, кохезия, сигурност, климат, вода, научни изследвания и разширяване.
Второ, заедно с Румъния и Гърция трябва да подготви пакет от стратегически инфраструктурни проекти по оста Дунав – Черно море – Егейско море. Това трябва да стане преди разпределението на средствата, а не след него.
Трето, България трябва да предложи европейска инициатива „Дунав – Черно море: чиста вода от реката до морето“, която да свърже устойчивостта на водните ресурси, пречиствателната инфраструктура, мониторинга, земеделието и опазването на морската среда.
Четвърто, Бургас и Варна трябва да бъдат позиционирани като зелени и сигурни пристанища на ЕС – част от транспортната, енергийната и индустриалната политика на Съюза.
Пето, университетите и младите хора трябва да станат реална част от черноморската политика. Без кадри, знания и иновации няма да има нито синя икономика, нито устойчива инфраструктура, нито надеждна сигурност.
Шесто, България трябва да говори за Черно море заедно с партньори. Самостоятелно можем да поставим темата, но с Румъния, Гърция, Украйна и Молдова – а когато е възможно, и с Турция и Грузия – можем да я превърнем в европейски приоритет.
Заключение
Черно море не е периферия, а място, където се срещат почти всички големи въпроси на Европа: война и мир, транспорт и търговия, климат и вода, енергия и сигурност, разширяване и идентичност.
Въпросът не е дали Черно море присъства в европейските документи, а дали присъства достатъчно силно в европейските решения.
През следващите години тези решения ще се материализират в бюджета, транспортните коридори, политиките за вода и климат, разширяването, инвестициите в сигурност и подкрепата за регионите.
България има и интерес, и отговорност. Интерес – защото Черно море е част от нашата икономика, сигурност и идентичност. Отговорност – защото сме държава членка на ЕС на Черно море и трябва да превеждаме черноморската реалност на езика на европейските политики.
Бургас може да бъде едно от местата, от които този разговор да започне по нов начин – не с молба Черно море да бъде забелязано, а с предложение то да бъде използвано като европейска възможност за по-добра свързаност, по-чиста вода, зелени пристанища, перспектива за младите хора и нова роля на България в Европейския съюз.
Посланието може да се обобщи в едно изречение: Черно море трябва да премине от периферията на европейското внимание към центъра на европейското планиране.
Това е задача за Европейския съюз, но преди всичко – задача за България
*Статията на Кристиан Вигенин, български депутат от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, е подготвена на основата на негово изказване на конференцията на тема „Стратегически подходи за развитието на Черноморския регион и националната визия за Черно море“, организирана от Черноморския институт и Бургаския свободен университет под патронажа на областния управител на Бургас и проведена в Бургас на 19 юни 2026 г.
* * *
Поради актуалността на темата за ситуацията в Черно море, по-долу публикуваме Резолюцията, приета от участниците във форума.
СПОДЕЛЕНО МОРЕ. СПОДЕЛЕНА ОТГОВОРНОСТ. СПОДЕЛЕНО БЪДЕЩЕ
РЕЗОЛЮЦИЯ
от форума
„СТРАТЕГИЧЕСКИ ПОДХОДИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧЕРНОМОРСКИЯ
РЕГИОН И НАЦИОНАЛНА ВИЗИЯ ЗА ЧЕРНО МОРЕ“
Бургас, Бургаски свободен университет
19 юни 2026 г.
Участниците във форума,
отчитайки нарастващото стратегическо значение на Черноморския регион за сигурността, устойчивото развитие, свързаността и бъдещето на Европа;
осъзнавайки, че рисковете за сигурността, икономическите предизвикателства, енергийните зависимости и климатичните заплахи се преплитат с възможностите за развитие на устойчива синя икономика, иновации, научно сътрудничество и културен обмен;
анализирайки стратегическите документи на Европейския съюз, свързани с развитието на Черноморския регион, включително Новата стратегия на ЕС за стабилен и сигурен Черноморски регион;
оценявайки, че ангажиментите на България към Черно море са разпределени между различни секторни политики и институции, което води до фрагментиране на подходите и ограничена стратегическа последователност;
изразяваме убеждението, че България следва да изгради цялостен, координиран и дългосрочен национален подход към Черно море, основан на Национална визия за Черно море и Интегрирана национална морска стратегия, които взаимно да се допълват и да превърнат потенциала на региона във възможност за устойчиво икономическо, научно, технологично и културно развитие.
Намираме за необходимо изграждането на координационен модел,
чрез който различните политики, свързани с Черно море, да се допълват и взаимно
да се усилват, така че потенциалът на региона да бъде използван в интересна националното и европейското развитие, като:
- сигурността и стабилността се разглеждат в широк смисъл – не само като политически и военен въпрос, а и като въпрос на обществена устойчивост, икономическа жизнеспособност и способност за справяне с кризи;
- вътрешната координация между институциите и секторите, между които са разпределени ангажиментите към Черно море, се утвърждава като ключов инструмент на национално равнище;
- основните стълбове на Националната визия – сигурност и стабилност; икономическа устойчивост и свързаност; опазване на околната среда и климатична устойчивост; регионално сътрудничество и външно измерение – се допълват от хоризонталните измерения на науката, образованието, иновациите и културата;
- политиките, свързани с Черно море, осигуряват предвидимост, устойчивост и институционална памет при формирането и отстояването на националните позиции;
- в действията, ангажиментите и политиките на национално равнище се прилага принципът на съответствие с общите цели, ценности и приоритети на Европейския съюз;
- България активно допринася за формирането и реализирането на европейските политики за Черноморския регион, като отстоява своите национални интереси и насърчава регионалното сътрудничество.
В отговор на предложението в комюникето на Европейската комисия за създаване на Черноморски хъб за сигурност, който да подсили приноса на ЕС и на държавите от Черно море за по-висока морска сигурност, безопасност и защита на морската инфраструктура и околна среда, се предлага установяване на хъба във Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ с подразделение в Бургаския свободен университет.
На база на възприетия ротационен принцип на политиките за Черно море, предлагаме начало на консултации за ситуиране на Управляващия орган на програма „Черноморски басейн“ в Източния район за планиране в Република България.
Подчертаваме, че инициативата за изграждане на Национална визия за Черно море не цели създаването на нови формални административни механизми, а има за цел по-добра координация, стратегическа последователност, укрепване на институционалния капацитет и обвързване на националните приоритети с общоевропейските цели.
Форумът призовава за продължаване и разширяване на експертния, институционалния и обществения дебат с цел формиране на устойчив национален консенсус относно мястото и ролята на България в развитието на Черноморския регион чрез по-нататъшно развитие на инициативата „Национална визия за Черно море“ и изработването на Интегрирана национална морска стратегия на България.
Трите морски области на България – Бургас, Варна и Добрич, заедно с българските черноморски общини, се превръщат във водещо ядро за взаимодействие и координация по приоритетите и стратегическите подходи за развитието на българските черноморски територии и формирането на Национална визия за Черно море съвместно с централните власти.
От участниците
Автор на публикацията:
