БАЛКАНИТЕ И ЧЕРНО МОРЕ ИМАТ СТРАТЕГИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ
ЗА СИГУРНОСТТА, СТАБИЛНОСТТА И ПРОСПЕРИТЕТА НА ЕВРОПА
Илияна Йотова
Президент на Република България
Уважаеми дами и господа,
За мен е голяма отговорност, удоволствие и голяма привилегия да открия тази конференция, посветена на изключително важните теми за сигурността, стабилността и сътрудничеството в нашия регион. Събираме се в преломен момент, в който архитектурата на международната сигурност преминава през изпитания и предизвикателства, невиждани от десетилетия. А този геополитически разлом минава точно през територията на България, през страните от Югоизточна Европа.
Очевидно е, че днес сигурността не може да се гарантира само от една страна и нито една страна не може да гарантира сама собствената си сигурност. Тази сигурност изисква воля, принципност и безспорно тясно сътрудничество в рамките на нашите стратегически съюзи – Европейският съюз и НАТО, но не само. Партньорските формати не означават липса на позиция, а предложения как ние виждаме сигурността на региона, къде е пресечната точка с интересите на останалите, как най-добре бихме могли да защитим собствените си граждани. Впрочем, твърде често се изкушаваме да се задоволим с общите рамкови позиции, без България да постави нито един специфичен нюанс. Струва ми се, че това трябва да се промени.
Променената геополитическа реалност подчертава стратегическото значение на Балканите за сигурността, стабилността и просперитета на цяла Европа. Правилните стъпки преминават през дълбок анализ на ставащото в балканските страни – на нестабилността, двустранните напрежения, на зародиша на нови конфликти или зараждащата се нова сила на стари конфликти. Крайно време е да прогледнем какво става в Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина, Република Северна Македония. Светът около нас се променя по-бързо, отколкото променяме собствените си политики.
Темата за нашата гъвкавост е поставена от доста отдавна, но, за съжаление, все още не сме стигнали до резултатите, които искаме. Войната в Украйна върна сигурността в центъра на европейския дневен ред. Енергията се превърна в стратегическо оръжие, а не само за потребление за бита. Глобалните вериги на доставки се пренаредиха. Масивите от данни и изчислителната мощ станаха новата индустриална инфраструктура. В тази среда конкурентоспособността вече не е само техническа дума – тя е въпрос на суверенитет, доходи, работни места, социална стабилност и политическо достойнство за гражданите.
Много отдавна, преди може би десетина години, от европейския дневен ред изцяло липсваше темата за Черно море. В дискусията днес участват няколко колеги евродепутати – и действащи, и бивши. Много добре знаем, че изключително рядко в европейските документи се споменаваше ареалът на Черно море. И като морска територия, и като територия, която е потенциален източник на нови работни места, на просперитет. Липсваше мястото на Черно море в големите европейски политики. Това бързо се промени. Мнозина от нас около тази маса поставихме въпроса за Черно море, но, за съжаление, гласовете ни не бяха достатъчно силни, въпреки че имахме съюзници най-вече в лицето на нашите румънски колеги.
Сега обаче вниманието на света е насочено към нашия регион и е необходимо да погледнем на Черно море вече и с други очи. Черно море се утвърждава като една от най-важните точки на глобалната карта на сигурността. Войната в Украйна показа, че този регион не може повече да бъде разглеждан само като периферия на европейската сигурност. Свободата на навигация в него е фундамент на международното право. Всеки може да си отговори дали обаче това се случва. Сигурността на морските маршрути е от основно значение за международната търговия, продоволствената сигурност и енергийната независимост.
За България като държава членка на Европейския съюз и НАТО и като черноморска страна укрепването на морската сигурност е очевиден стратегически приоритет. Съвместно с Румъния в тясно сътрудничество напоследък с Европейската служба за външна политика, с Европейската комисия развиваме концепцията за създаване на Център за морска сигурност в Черно море. Нашата цел е създаване на гражданска мрежова структура с аналитични функции, базирана на съществуващия интелектуален, експертен и институционален капацитет на двете държави. В своята дейност центърът ще се фокусира върху повишаването на ситуационната осведоменост, защитата на морската инфраструктура, противодействието на хибридните заплахи и реагирането при бедствия и екологични кризи. Особено важно за нас е участието на партньори като Украйна, Молдова, Турция, Грузия в общите усилия за укрепване на сигурността в Черноморския регион. Необходимостта от създаването на този център и от адекватната осведоменост си пролича и в последните дни с инцидента с дроновете, които, слава Богу, не стигнаха до българска територия, а нашето Министерство на отбраната реагира своевременно.
В настоящия контекст укрепването на Източния фланг на Алианса е необходим и закономерен отговор на променената ситуация. Заедно с Турция и Румъния продължаваме съвместните дейности по осигуряване на свободни и безопасни морски пространства в Черно море в рамките на противоминната военноморска група „MCM BLACK SEA“.
Категоричен противник съм обаче на това на ареала на Черно море да се гледа само като на милитаризираща се зона. Черно море е от изключителна географска и природна важност за България и трябва много внимателно да следим как ще се развива оттук нататък, за да не сложим веднъж винаги край на туризма, на индустрията, която се заражда по бреговете на Черно море, което осигурява доходи на населението.
Инициативите SAFE и „ReArm Europe“ трябва да бъдат надградени с общи поръчки, съвместно производство, стандартизация, участие на предприятия от Централна и от Източна Европа. Чрез SAFE Европейската комисия отговори на нарастващите потребности, но деветте проекта, с които България участва поне засега в този инструмент, не са задоволителни, тъй като на практика те изключиха участието на българските компании и фирми от отбранителната ни промишленост. Имаме обещание от страна на Европейската комисия, което се потвърждава напоследък, че ще има втори кръг – т. нар. SAFE +, и нови проекти, в които се надявам да имат по-сериозно участие и нашите компании и фирми. Те имат не само традициите, а последното изложение „Хемус“ в Пловдив показа и изключително високо ниво на технологичното им развитие.
Милитаризацията, за която спомена г-н Жак Папаро, в момента едва ли не е основната политика на Европейския съюз – тема, която заслужава нашето голямо внимание. Много отдавна се говори за това, че Европейският съюз трябва да укрепи собствената си отбрана и че няма поле за конфликт с НАТО, но че задължително трябва да се стабилизира основният европейски стълб в рамките на организацията. Дали това го правим по най-добрия начин – надявам се част от отговорите да получим на днешната конференция.
В новата обстановка се появяват и нови елементи, на които България е длъжна да обърне внимание. Модернизацията на армията не следва да бъде разкъсан процес, а системно залагане на реалистични цели с конкретни срокове за изпълнение. Но за да бъде постигнато това, неминуемо разчитам на новото правителство да се справи първо с икономическите предизвикателства, пред които е изправено, което включва определянето на ясни приоритети – кои проекти ще трябва да реализираме в краткосрочен, средносрочен или дългосрочен план. Това се отнася и за модернизацията на военно-промишления ни комплекс.
Важен приоритет е и сътрудничеството с държавите от НАТО за съвместно разработване на въоръжени системи от ново поколение, които могат да се справят с новите предизвикателства в областта на сигурността. България може и е длъжна да участва пряко в подобни проекти, не само като периферна на Алианса държава, а като център за иновативни разработки. Нивото на нашите компании от военно-промишления комплекс показва недвусмислено, че България може да се превърне в технологичен център в тази нова политика на Европейския съюз. Стои въпросът и за това доколко адекватни са средствата в новата Многогодишна финансова рамка за отбрана и дали това е сред най-важните приоритети, които Европейският съюз трябва да реализира в момента, както и какво е нашата позиция по темата.
Втората голяма тема, на която искам да обърна внимание, е темата за свързаността. В днешния свят все по-очевидна е връзката между сигурността и свързаността. Укрепването на регионалното сътрудничество означава създаване на все по-добри условия за насърчаване на търговията, диверсификация на енергийни потоци, туристически обмен и контакти между хората. Същото важи за военната мобилност. Всичко това е немислимо без осигуряването на свързаност, каквато регионът заслужава.
В този контекст бих искала да подчертая стратегическото значение на ускореното изграждане на Коридор № 8. Нашето желание е да работим заедно с всички страни по маршрута на коридора, за да се интегрират пристанища, железопътни линии, пътища, енергийна инфраструктура в един мултимодален коридор с нарастващо геополитическо и икономическо значение. Големият въпрос е защо Коридор № 8 все още не е факт е тема не само на междудържавни отношения, а и на националната ни политика.
Не бива да забравяме укрепването на свързаността както транспортна, така и енергийна по оста Север-Юг. Тя следва да се движи с ускорени темпове с активно включване на тристранния формат България-Гърция-Румъния, в съответствие с подписания меморандум между трите държави през декември 2025 г. в Брюксел. Координирани действия на България, Турция и Румъния пред Европейската комисия биха имали допълнителна добавена стойност за насърчаване на инвестициите във взаимната свързаност и осигуряване на европейско финансиране за значими проекти. Като такъв например можем да посочим изграждането и на тунела Шипка, който ще свърже Северна и Южна България през Стара планина. Вчера разбрахме новината, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството има амбицията да даде тази отсечка от проекта на концесия, за да видим най-накрая неговата реализация. Това съоръжение с дължина близо 3 км има потенциала да се превърне в ключов елемент от Транскаспийския международен транспортен маршрут, т. нар. Среден коридор. Този стратегически път е от ключово значение за връзките между Европа и Азия.
Уважаеми дами и господа,
Докато традиционните маршрути през Суецкия канал и Ормузкия проток стават все по-рискови и скъпи, фокусът на международната логистика се измества към сухопътните алтернативи, където България заема стратегическа позиция. В този контекст бих искала да поставя акцент и върху реализирането на проекта за строителството на „Дунав мост 3“ в района на Русе-Гюргево, където имаме споделена отговорност с Румъния. Не мога да обясня защо години наред в най-различни качества, в които съм работила, нашите румънски колеги продължават да имат резерви към изграждането на този мост. Не се слага в приоритетите и на европейските решения, не е засегнато и в новата Многогодишна финансова рамка. Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда (CINEA) вече одобри 6,9 млн. евро за предпроектно проучване на съоръжението. Третият мост бе одобрен като проект за финансиране по линия на военния компонент на Механизма за свързаност на Европа и тук следва да посочим, че диалогът между България и Румъния по реализацията на този стратегически проект не е на необходимото ниво, както казах, и мисля, че българската политическа инвазия, извинявайте за израза, по темата трябва да продължи, защото е от ключово значение за нас. Набелязаните срокове за неговото изпълнение и от двете страни продължават да бъдат доста обтекаеми. Затова тази тема трябва да бъде поставена на най-високо ниво. На предстоящото юбилейно издание на Срещата на върха на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) след няколко дни ще бъде приета декларация и тази тема ще бъде поставена категорично и на нашите румънски партньори.
В този контекст е и развитието на Вертикалния газов коридор, който е сред стратегическите приоритети на България. След въвеждането му в експлоатация той ще допринесе съществено за диверсификацията на енергийните доставки и за укрепването на енергийната сигурност в региона чрез осигуряването на алтернативни конкурентни маршрути за пренос на природен газ. Трябва да сме изключително внимателни, защото това наистина е възможност за България, но всичко е въпрос и на сметка – колко ще струва, какви ще бъдат резултатите за страната ни, как ще можем да защитим интересите си. По този коридор строителните дейности са вече в много напреднал етап и слушайки другите страни и наши партньори на последното заседание в Ереван на Европейската политическа общност, мога да кажа, че България е най-напреднала в изграждането на своята част в сравнение с останалите държави.
Позволете ми да цитирам Жан Моне, един от архитектите на обединена Европа, който казва, че „хората приемат промяната само когато са изправени пред необходимост, а необходимостта осъзнават само когато са изправени пред криза.“ Не е лошо, уважаеми дами и господа, да се връщаме към думите на тези, които създадоха Европа, и да си спомним какъв проект те замисляха да бъде днешният Европейски съюз. Много мъдрост и уроци можем да почерпим.
Тези думи звучат особено актуално и днес, когато сме събрани да обсъдим бъдещето на Балканите и Черноморския регион, защото истинската сигурност не се изгражда единствено чрез военни способности и отбранителни стратегии. Тя се изгражда чрез доверие, свързаност и готовност да търсим общи решения на общите предизвикателства. Историята на Европа показва, че най-устойчивите форми на сътрудничество често се раждат след периоди на изпитания. Днес нашата задача е да превърнем уроците от кризите в основа на по-тясно регионално партньорство и споделена сигурност. Не можем да говорим за сигурност, без да отчетем нейното човешко измерение.
Един от най-сериозните въпроси, пред които е изправена днес Югоизточна Европа, е демографската криза. Изключително тежка тема и за нашата страна. Независимо от различията между нашите държави, всички сме изправени пред сходни предизвикателства – демографски спад, застаряване на населението, недостиг на квалифицирана работна сила и продължаващо изтичане на млади хора към по-развитите икономики, както в Европа, така и по целия свят. Вече не е достатъчно да си задаваме въпроса как да образоваме младите хора. Днес по-важният въпрос е как да ги убедим, че могат да изградят своето бъдеще тук, в нашия регион. Нашата стратегия за младежта следва да се основава на три взаимосвързани стълба: практическа подкрепа, предоставяне на възможности и участие във формирането на политики.
По първия стълб – подкрепа означава да предоставим на младите хора знанията, уменията и инструментите, необходими за успешната реализация в съвременния свят. Това включва качествено образование, развитие на дигитални компетентности, предприемаческа култура, чуждоезиково обучение, насърчаване на критичното мислене. Особено важно е младите хора да бъдат подготвени за възможностите, които създават цифровият и зеленият преход.
Вторият стълб е създаването на възможности. Нашият дълг е да гарантираме, че всеки млад човек, независимо от социалния си произход или мястото, където живее, има достъп до качествено образование, професионална реализация и международна мобилност. Равният достъп звучи чудесно, когато се говори на конференции, изнася се в доклади, но днес в България например, за съжаление, младите хора нямат равен старт в живота.
Третият стълб е прякото участие – възможността млади хора да изразяват и отстояват своите позиции. Демокрацията е най-силна тогава, когато младите хора имат реален глас във вземането на решения. Затова трябва да преминем от политики, създавани за младите хора, към политики, създавани заедно с младите хора.
В рамките на ПСЮИЕ разполагаме с възможност да превърнем тези принципи в конкретни действия. Можем да насърчим мобилността и обмена между младите хора в региона чрез повече образователни и професионални програми. Можем да изградим по-тесни връзки между университетите, научноизследователските центрове и бизнеса. Можем да създадем повече механизми и реално участие на младите хора в процесите на вземане на решения.
Особено важно е да осъзнаем, че днешната конкуренция между държавите не е само за ресурси и пазари. Тя е преди всичко конкуренция на таланти. Държавите, които успеят да задържат и привлекат образовани, мотивирани, иновативни млади хора, ще бъдат лидерите в следващите десетилетия.
В този контекст е изборът на България за изграждане на една от новите европейски AI фабрики чрез проекта BRAIN++ в София Тех Парк и INSAIT. Това е ясен знак, че високите технологии и иновации не са запазена територия само за големите държави. Това е признание за научния потенциал, експертизата и амбицията на България да бъде активен участник в изграждането на цифровото бъдеще на Европа. А страната ни е една от шестте държави, които Европейската комисия одобри за изграждане на гигафабрика. Но значението на този проект надхвърля националните рамки. Той показва, че Югоизточна Европа може да бъде не само потребител на технологии, но и техен създател, че нашият регион разполага с таланта, знанията и предприемаческия дух, необходими за участие в глобалната надпревара за иновации. Така ще дадем на младите хора още една причина да останат в региона. Не защото нямат алтернатива, а защото виждат перспектива.
Но наред с това е необходимо да си зададем един важен въпрос – какво реално сме постигнали и какво сме дали на младите хора извън стратегиите, декларациите и добрите намерения. Истинската стойност на нашите политики не се измерва с броя на приетите документи, а с възможностите, които сме създали, с доверието, което сме изградили и с промяната, която младите хора усещат в ежедневието си. Думите, които предстоят да бъдат изречени днес в тази зала, несъмнено са важни, но още по-важни са действията, които ще последват от тях.
Уважаеми дами и господа,
Именно в духа на този последователен стремеж на България следва да отбележим и демонстрираното от наша страна лидерство в рамките на основните регионални формати. През декември 2025 година България приключи успешно своето пето председателство на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС) под мотото „Колективна ангажираност в Черноморския регион“, отбелязвайки период на активен диалог и регионална ангажираност. Като съучредител и първата държава членка на ЕС, оглавила ОЧИС след началото на конфликта в Украйна, страната ни успя да съхрани единството на организацията и да насърчи консенсуса по ключови въпроси, свързани със сътрудничеството и стабилността в Черноморския регион.
Паралелно с това България продължава да бъде председател на друг ключов за региона формат, какъвто е ПСЮИЕ. Председателството съвпада с 30-годишнината на формата, адекватно създаден във време, в което всички държави в региона са имали огромна потребност от това. Искам да ви поздравя, уважаеми г-н Пирински, защото на тази инициатива в голяма степен дължим диалога, който последва, многобройни общи срещи, конференции, поставени остри въпроси и решения, взети през тези 30 години. ПСЮИЕ се оказва изключително полезна инициатива за всички страни.
Днес България е председател на формата, който през тези 30 години е претърпял естествено своето развитие. Тази година насловът на председателството е „Компас към стабилност, сигурност и устойчивост“. София поставя акцент върху практическото сътрудничество в областта на сигурността, свързаността, икономическото развитие и европейската интеграция. На 10 юни ще приветстваме в София държавните и правителствени ръководители на държавите от ПСЮИЕ за Среща на върха, на която ще направим равносметка на постигнатото до момента и ще обсъдим ясна визия за бъдещето на Процеса.
Днес много политици се питат какво е бъдещето на този формат и дали не трябва да затворим последната му страница, дали той не е изпълнил целите си. Все пак една част от държавите, участващи в него, вече отдавна са членки на Европейския съюз като България и Румъния, други сме заедно в отбранителния съюз на НАТО. Моето категорично становище е, че този формат има всички предпоставки да продължи с нова енергия и сила, с нови теми, които да поставя, и с нови решения, които да бъдат от полза на целия регион. Важно е да преосмислим неговото значение по отношение на нашата сигурност, на нашето развитие, така и по отношение на свързаността, за която все още има много какво да се направи в региона. Няма да прозвучи пресилено, ако кажа, че Югоизточна Европа в момента не е свързана достатъчно чрез морски и сухопътни коридори, още по-малко чрез железопътен транспорт.
В заключение бих искал да подчертая, че нашата обща цел следва да бъде не просто отсъствието на конфликти, а изграждането на траен мир. Както пише Иво Андрич в своя роман „Мостът на Дрина“: „От всичко, което човек изгражда и създава в стремежа си към живот, нищо не е по-ценно от мостовете.“ Мостът олицетворява стремежа към свързаност и разбирателство. Той е символ на връзката между цивилизации, култури, ценности между различни мирогледи и човешки съдби от двете страни на реката. Този образ е особено близък до Балканския регион, чиято история често ни е разделяла, но който бъдещето призовава да свързваме.
Убедена съм, че идеите и предложенията, които ще се родят в рамките на днешната дискусия, няма да останат само в залата на тази конференция, а ще намерят своето място в политическите решения за бъдещето. Предложенията, които ще прозвучат на тази конференция днес, ще поставим и на Срещата на върха на ПСЮИЕ на 10 юни и ще запознаем нашите колеги от целия регион. Много се надявам това юбилейно 30-годишно издание да бъде посветено на новата инициатива от София, не от позицията ни само като държава член на Европейския съюз, а като перспективна държава в региона, която може да окаже голяма помощ и на тези, които са тръгнали по пътя на европейското развитие, но преди всичко в интерес на гражданите от Югоизточна Европа.
Благодаря ви за вниманието!
Снимки: Фондация „Фридрих Еберт“- Бюро София, Платформа „НовиВремена“, Интернет
Автор на публикацията:
