РИСКОВЕ ЗА СТАБИЛНОСТТА НА БАЛКАНИТЕ, ГЕОПОЛИТИЧЕСКО СЪПЕРНИЧЕСТВО, РОЛЯТА НА ЕС
Бисерка Бенишева
директор „Европейски въпроси”, ПанЕвропа БГ
Поздравявам организаторите Фондация „Солидарно общество“, Института за икономика и международни отношения и Фондация „Фридрих Еберт“ за тази навременна дискусия, която провеждаме в контекста на 30- годишнината от Софийската декларация. Тази външнополитическа инициатива на България постави началото на процес на сътрудничество в Юго-източна Европа за добросъседски отношения, стабилност и сигурност.
В последователни политически декларации през годините, страните участници в процеса заявяват, че европейската интеграция на региона е споделена цел и дългосрочна инвестиция в просперитета, мира и стабилността на целия регион.
През този период няколко от страните вече се присъединиха към ЕС, а европейската перспектива на Западните Балкани беше трасирана от процеса на стабилизиране и асоцииране. В съответствие с решенията, които познаваме като Солунския дневен ред от 2003 г., последваха молбите за членство и стартиране на процеса на подготовка за присъединяване.
В този смисъл, политиката на разширяване на ЕС, формира рамката на отношенията ни, гарантирайки стабилността на югоизточния фланг на Европа
От перспективата на днешната динамика на международните отношения, на заплахи към мира и сигурността, на военни конфликти в непосредствена близост до нас, европейската интеграция на страните от Западните Балкани е от стратегическа важност за България, като съсед и като член на ЕС.
Да припомним, че вследствие глобалните кризи след 2008 г. – финансова, миграционна, Ковид-кризата, политическата енергия на Съюза беше насочена навътре, към преодоляване на последиците от кризите, а процесът на разширяване де факто замразен. Стагнацията в политиката на ЕС през последните 15 години, превърнала Западните Балкани в регионална чакалня, имаше неблагоприятно въздействие върху мотивацията и темпото на реформи.
В отговор на отслабения политически импулс за скорошно присъединяване към ЕС беше стартиран Берлинският процес за Западните Балкани с цел изграждане на общ регионален пазар, на основата на европейския модел за единен пазар и координиране на инвестициите за социално-икономическото развитие на региона.
През последните години бяха лансирани и няколко мини-формати за по-тясно сближавене в различни области като инициативата „Отворени Балкани“ така наречения „мини Шенген“ между Сърбия, Албания и Северна Македония, декларацията между министрите на отбраната на Хърватия, Албания и Косово, публично наречена военен съюз и обявеният в отговор военен алианс между Сърбия и Унгария, платформата за мир, лансирана от Турция със 6-те страни от Западните Балкани, на ниво министри на външните работи с цел сътрудничество за енергийна и транспортна свързаност.
Без да подценяваме инициативите за сътрудничество в различни формати, може да отбележим, че поставянето на пауза на политиката на разширяване на ЕС, води до фрагментация и съперничество и излага на риск стабилността.
В контекста на геополитическа несигурност и икономическа нестабиллност и след години на декларативни обещания, ЕС фокусира вниманието си върху значимостта на Балканите и определи отношенията с региона като стратегически за своята собствена сигурност.
С декларацията от Гранада от 2023 година и последвалите решения, определящи разширяването като инвестиция в мира, сигурността и стабилността на Европа, ЕС рестартира процеса на присъедняване, уплътнявайки перспективата за членство. Динамизирането на преговорите, очерта валидна писта за всяка една от страните кандидати на основата на принципа на собствения напредък в подготовката за членство. Държавите членки, приеха с консенсус мандат за преговори (преговорни рамки) с Албания, Молдова, Р Северна Македония, Сърбия, Черна гора, Украйна, предоставиха статут на страна кандидат на Босна и Херцеговина. Все още не е даден ход на подадената от Косово през 2022 г. молба за членство. Политиката на разширяване е инструмент на ЕС за постигане на стабилност и сигурност и в тази връзка Съюзът влага политическа енергия и финансови ресурси в подкрепа на реформите, ускоряващи перспективата за членство. Приетият План за разтеж и финансов пакет в размер на 6 млрд. евро в допълнение към пред-присъединителните финансови инструменти, към отворените за участие програми на ЕС, към инвестиционните инфраструктурни проекти, включени в Икономическия и инвестиционен план за Западните Балкани (2021-2027) са видимия измерител на стратегията на Съюза за ускоряване социално-икономическата конвергенция между ЕС и ЗБ. Проектите, финансирани по Плана за разтеж са насочени към задълбочаване на регионалната икономическа интеграция, приближаване на ЗБ до европейския единен пазар, ускоряване на реформите.
В съответствие със страгията за постепенна интеграция и по-тясно сближаване, няколко страни кандидати – Албания, Черна гора, Сърбия. Северна Македония и Молдова сключиха споразумения за присъединяване към Единната зона за разплащане в евро. В зоната към момента участват 41 европейски страни, независимо дали са в Евро-зоната или не. Напредва и изграждането на регионален общ пазар, като предварително условие за интегриране в Единния пазар на ЕС, както и подготовката за включване в европейската зона за намаляване тарифите за роуминг услугите. Това е само неизчерпателно изреждане на действия, предприти в рамките на стартиралия процес за ускоряване постепенната интеграция и постигане на членство в Съюза.
Присъединяването не е само общ пазар, а присъединяване към политически съюз, изграден върху общи ценности и споделен стратегически избор. Напредъкът по гарантиране респект към ценностите, заложени в Договора за ЕС, определя темпото на преговорите. Присъединяването към позициите на ЕС по външна политика и политика на сигурност е измерител на стратегическата ориентация на кандидатите за членство.
Отчитайки, че европейския импулс за ускорена интеграция чрез ангажимент за реформи има времева срочност, Албания и Черна гора, ускориха усилията и значително напреднаха в преговорния процес. Албания е на етап затваряне на преговорните глави, а за Черна гора стартира процес на подготовка на Договор за присъединяване.
Обявеното наскоро споразумение, относно правата на унгарската общност в Украйна отвори пътя на преговорите за присъединяване на Украйна и Молдова. От своя страна Съюзът се ангажира да наблюдава изпълнението, аналогично на двустранните споразумения на РСМ с България и Гърция.
Настойчивите послания от Европейския съвет, Парламента и Европейската комисия към Северна Македония да изпълни постигнати с консенсус договорености за гарантиране конституционните права на българите, граждани на тази страна, не срещат конструктивен отговор от властите. Вече 4 години, изпълнението на това изискване, което ще доведе до отключване на процеса на преговори продължава да се пренебрегва. В крайна сметка, суверенния избор и политическата воля на страната кандидат са предпоставките за напредък.
Застоят в преговорите със Сърбия от 2021 г насам е резултат от липсата на напредък в реформите, свързани с върховенството на правото, съдебната реформа, свободата на медиите, електоралната законодателна рамка. Преди няколко дни, председателят на Европейския съвет посети столиците на страните от ЗБ. За Белград посланието беше ясно: Сега най-важен е времевият фактор. Прозорецът за решителни действия е отворен, но напредъкът зависи от Сърбия.
Диалогът Белград-Прищина, за нормализиране на отношенията, въпреки усилията на ЕС, продължава да боксува.
Босна и Херцеговина също трябва да реши дали иска да продължи, като ускори реформите и се приближи до откриване на преговори. Страната не е започнала изпълнението на Плана за реформи и рискува да загуби средства, насочени към ускоряване на икономическата конвергенция.
Преговорите за членство са продължителен процес и динамиката се влияе от глобални и регионални фактори. Лансират се различни идеи как да се осъществи следващия кръг на разширяване на ЕС.
За няколко страни от региона изглежда привлекателна идеята за сегментирана интеграция чрез присъединяване към Единния пазар и Шенгенското пространство, без да се поемат политически ангажименти.
От друга страна, поради геополитически съображения се лансира хипотезата за „бърза писта“ и ускорено присъединяване на Украйна, което създава риск за стабилността на процеса и отслабване мотивацията на другите кандидати за членство.
Балансът между геостратегическата спешност на следващия кръг на разширяване и утвърдените принципи на тази политика би бил трудно постижим чрез различен подход към страните кандидати. Независимо от анализа на политическите, икономически и правни последици за Съюза, се рискува нарушение на принципа за равно третиране на основата на напредък в подготовката за членство.
Разширяването е политически процес, но евентуално политическо решение за Украйна и статут на „междинно“ членство в институциите на ЕС без право на глас, създава различни категории и правни рамки. В дългосрочен план фрагментацията на политическото пространство ще се окаже стратегическа слабост на способността на Съюза да бъде реален и ефективен играч на глобалната сцена.
На срещата на високо ниво Европейски съюз-Западни Балкани, преди няколко дни, на 5 юни 2026 г. се предложи за обсъждане нов подход на пред-присъединителна стратегия за страните кандидати от региона и Молдова, целящ динамизиране на процеса. Принципът на индивидуален напредък се запазва, като за всички кандидати се отваря възможност за привилегирован достъп до Единния пазар и прогресивен статут на наблюдател в Съвета на ЕС, без право на глас, когато са закрили съответните преговорни глави. Това изискване се прилага и при включване за участие в програми и агенции на Съюза. Целта е, ефективно сближаване чрез по-струкрурирана постепенна интеграция и стимулиране на реформите.
Перспективата за присъединяване, въвеждането на по-строги регулации и стандарти на ЕС, най-вече в търговската политика, конкуренцията, държавните поръчки, както и географската локация на Балканите, привлича глобалните съперници на Съюза с икономически интереси в региона в периода преди членството. Инфраструктурните дефицити в транспортната мрежа, енергетиката и цифровата свързаност са сферите, откриващи възможности за инвестиционни проекти. Икономическата несигурност, търговските и митнически конфликти на глобално ниво ускоряват релокация на производства, в близост до европейските пазари.
Въпреки доминиращата роля на ЕС, ако геоикономическото съперничество, наричано още „Студена война 2.0“, бъде превнесено на територията на Балканите, може да създаде рискове за стабилността. В този контекст, споделено разбиране и по-тясно координиране на интересите чрез регионално сътрудничество укрепва икономическата устойчивост.
След няколко дни ще се проведе срещата на високо ниво в рамките на българското председателство на ПСЮИЕ с фокус върху европейската интеграция, свързаността, икономическия растеж и конкурентоспособност.
Изградените регионални формати за политически диалог, вече 3 десетилетия, след Софийската декларация от 1996 г., насочват и допринасят за стабилната трансформация на региона от място на военни конфликти, в регион на споделена отговорност за справяне с общите предизвикателства.
Снимки: Фондация „Фридрих Еберт“- Бюро София, Платформа „НовиВремена“, Интернет
Автор на публикацията:
