НОВИ ПРИОРИТЕТИ НА МНОГОГОДИШНАТА ФИНАНСОВА РАМКА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ПЕРИОДА 2028–2034 Г.;
ТРАНСРЕГИОНАЛНА СВЪРЗАНОСТ И ЕВРОПЕЙСКА ПЕРСПЕКТИВА
д-р Меглена Плугчиева,
вице-премиер по европейските въпроси (2008-2009), посланик, Секретар по външна политика на Президента на Р България
Дискусията за Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз за периода 2028–2034 г. се провежда в условия на безпрецедентни геополитически, икономически и технологични промени. Европа е изправена пред нови предизвикателства, които изискват нови финансови приоритети и по-смела визия за бъдещето на Съюза.
Позволете първо едно сравнение:
За периода 2021-2027 г. тематичните приоритети бяха: зелена икономика; климатична неутралност; цифрова трансформация; социално включване; устойчива мобилност;
а за периода 2028-2034 г. са предвидени: конкурентоспособност; индустриални иновации; енергийна сигурност; стратегическа автономия; отбранителна устойчивост; технологично лидерство.
Проектът предвижда тези нови приоритети да бъдат реализирани чрез национални и регионални партньорски планове, а финансирането ще бъде интегрирано.
Политически и стратегически контекст
Проектът на МФР 2028–2034 бележи най-същественото преструктуриране на бюджета на ЕС след Лисабонския договор. Европейската комисия предлага бюджет от близо 2 трилиона евро, насочен към укрепване на европейската конкурентоспособност,отбрана и сигурност, устойчивост и геополитическа роля на Съюза.
За първи път разширяването на ЕС и интеграцията на съседните региони не се разглеждат като отделна политика, а като част от стратегическата архитектура на европейската сигурност и икономическа устойчивост. Това създава нови възможности, но и евентуални предизвикателства за Югоизточна Европа (ЮИЕ) и особено за Западните Балкани.
Сред шестте основни приоритета на новата рамка се открояват няколко, които имат пряко значение за региона:
- Конкурентоспособност и стратегическа автономия
Предвиждат се над 400 млрд. евро за иновации, индустриална политика, цифровизация и стратегически технологии. ЕС цели намаляване на зависимостите от външни доставчици /Китай и др./и изграждане на устойчиви вериги за доставки, като се разширяват партньорствата на ЕС чрез споразумения за свободна търговия – Меркосур, Индия, …
За ЮИЕ това означава:
* привличане на индустриални инвестиции;
* развитие на регионални производствени клъстери;
* изграждане на центрове за данни, изкуствен интелект и цифрови услуги;
* интеграция на Западните Балкани в европейските вериги за стойност. - Сигурност, енергийна независимост и устойчивост
Новият механизъм ще финансира междусистемни връзки, електропреносни коридори и инфраструктура за възобновяема енергия, които ще намалят зависимостта на Европа от външни енергийни източници и ще укрепят общия енергиен пазар.
Новата рамка поставя акцент върху:
*енергийна сигурност;
* критична инфраструктура;
* военна мобилност;
* защита на външните граници;
* устойчивост на хибридни заплахи.
Това дава възможност стратегическата тежест на Балканите като мост между Европа, Черноморския регион, Източното Средиземноморие и Близкия изток, което означава и повече политическо внимание към региона.
3. Трансграничната свързаност като нов интеграционен инструмент
Една от най-съществените промени е превръщането на свързаността в инструмент на разширяването. От близо 2 трилиона евро за периода 2028–2034 г. около 865 милиарда евро са предвидени за инвестиции в регионално развитие, териториално сближаване и развитие на европейските региони.
Когато говорим за трансгранична и регионална свързаност
Важно е да се прави разлика между:
- Interreg – програмата за трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество.
- Connecting Europe Facility (CEF) – големите транспортни, енергийни и цифрови коридори.
- Националните и регионалните партньорски планове – общ пакет от 865 млрд. евро за сближаване и регионално развитие.
За периода 2028–2034 г. най-големият инструмент за трансгранична свързаност не е Interreg, а CEF, за който Комисията предлага 81,4 млрд. евро. От тях:
33,9–51,5 млрд. евро за транспортни мрежи (в зависимост от начина на представяне на военната мобилност);
17,5–17,6 млрд. евро за военна мобилност;
29,9 млрд. евро за енергийни връзки.
Европейската комисия предлага запазване на политиката за териториално сътрудничество Interreg и в следващата Многогодишна финансова рамка. Очаква се ресурсът за трансгранични, транснационални и междурегионални проекти да остане в порядъка на около 10 млрд. евро за периода 2028–2034 г., докато мащабните транспортни и енергийни трансгранични връзки ще бъдат подкрепени чрез Механизма за свързване на Европа.
3.1.Транспортна свързаност
Особено показателен е фактът, че инструментът „Свързана Европа“ – Connecting Europe Facility (CEF) – получава безпрецедентно увеличение на своя финансов ресурс. За периода 2028–2034 г. от 81,4 милиарда евро, което е повече от два пъти над ресурса през настоящата финансова рамка. Това е ясен знак, че ЕС поставя трансрегионалната свързаност сред своите водещи приоритети.
От този ресурс над 51,5 милиарда евро са предназначени за транспортна инфраструктура и развитие на Трансевропейската транспортна мрежа TEN-T. Особен акцент се поставя върху изграждането на липсващи трансгранични връзки, модернизацията на железопътните коридори и развитието на ключови европейски транспортни оси. Допълнително около 17,5 милиарда евро са отделени за проекти, свързани с военната мобилност – област, която придобива все по-голямо значение в контекста на европейската сигурност.
В този контекст
Приоритетно значение за ЮИЕ имат:
* Коридор VIII (Черно море – Адриатика);
* Коридор X през Сърбия и Северна Македония;
* Железопътната ос София–Скопие–Тирана–Дуръс;
* Модернизация на пристанищата по Черно море и Дунав;
* Военна мобилност по направление Север–Юг./Силистра-Калараш/
3.2.Енергийна свързаност
След прекратяването на зависимостта от руски енергийни източници, предвидена от ЕК до края на 2027г. Балканите придобиват ключова роля за:
* Южния газов коридор; Хърватия- БиХ
* LNG инфраструктурата в Гърция и Хърватия;
* Трансбалканските електропреносни връзки;
* Зелен енергиен коридор Каспийско море–Черно море–ЕС; сухопътен Зелен енергиен коридор- България, Гърция, Турция, Грузия, Азербайджан
* развитието на водородни мрежи.
3.3.Дигитална свързаност
Предвижда се нарастване ролята на:
* 5G и 6G коридори;
* трансгранични центрове за данни;
* киберсигурност;
* цифрови публични услуги.
Това открива възможности България да се утвърди като регионален дигитален хъб между ЕС и Западните Балкани
4. Европейската перспектива на Западните Балкани
Новата МФР е първата бюджетна рамка, ще бъде създадена при реалната перспектива за следваща вълна на разширяване.
Паралелно с бюджета ЕС вече изпълнява План за растеж за Западните Балкани на стойност 6 млрд. евро, който има за цел постепенно икономическо интегриране на региона преди пълноправното членство.
Наблюдава се преход от принципа:
„Първо членство, после интеграция“към:
„Постепенна интеграция преди членството“.
Ако се реализира, това би означавало :
* достъп до части от единния пазар;
* интеграция в транспортната и енергийната система на ЕС;
* участие в цифрови и научни програми;
* постепенно включване във вътрешните политики на Съюза.
5.Значение за България
България е сред държавите, които могат да се възползват най-силно от новите приоритети.
5.1.Географско предимство
България се намира на пресечната точка на:
* Черноморския регион;
+Близкия Изток;
* Западните Балкани;
* Източното Средиземноморие;
* Кавказкия регион.
За България темата за трансрегионалната свързаност има особено значение. Развитието на транспортните коридори Север–Юг и Изток–Запад, модернизацията на железопътната инфраструктура, интеграцията на енергийните пазари и развитието на цифровата свързаност могат да донесат големи предимства на страната ни.
За България най-голям потенциал за европейско финансиране през периода 2028–2034 г. имат именно трансграничните проекти:
Транспорт
- Коридор VIII (България–Северна Македония–Албания);
- железопътните връзки с Гърция и Румъния;
- железопътна връзка София–Скопие;
- модернизация на Русе–Варна;
- нови мостове над Дунав;Дунав мост 3, Силистра-Калараш
- електроенергийни интерконектори в Югоизточна Европа;
- инфраструктура по направлението Западни Балкани – Черно море.
Енергетика
* разширяване на Вертикалния газов коридор;
* участие в Черноморския сухопътен зелен енергиен коридор;
* нови електропреносни връзки със съседните държави.
Дигитализация
* регионален център за облачни услуги и данни;
* дигитални коридори към Западните Балкани;
*съвместни проекти по киберсигурност.
6. Основни рискове
Въпреки позитивните тенденции съществуват няколко риска:
Увеличаващият се централизъм и субективизъм в ЕК при разпределението на финасовите средства по МФР.
Неясната формулировка и обвързка на реформи срещу финансиране
!!!. Конкуренция между разходите за разширяване, отбрана и възстановяване на европейската конкурентоспособност. Намаляване на традиционната кохезионна политика в полза на нови приоритети като сигурност и отбрана. Това поражда съпротива от групата „Приятели на кохезията“, в която участва и България.
!!!Риск за намаляване на средствата по ОСП
6.1. За региона на ЗБ
Политическа нестабилност и ограничен административен капацитет в някои държави от Западните Балкани.
Продължаващи двустранни политически спорове в региона.
Прилагане на двоен стандарт спрямо страните от ЗБ и Украйна и Молдова
Заключение
МФР 2028–2034г. превръща трансграничната свързаност в ключов инструмент за геополитическо укрепване на Европа. За първи път транспортната, енергийната и дигиталната интеграция на Западните Балкани се разглеждат като част от европейската сигурност и конкурентоспособност, а не само като политика на разширяване.
За България това открива възможност да се позиционира като водеща държава за свързаността между ЕС и Западните Балкани, както и като стратегически център по направленията Черно море – Балкани – Средиземноморие. Успехът ще зависи от способността страната да защити конкретни инфраструктурни, енергийни и цифрови проекти в предстоящите преговори по окончателното приемане на МФР 2028–2034г.
И на финал:
Сигурно ще успеем да осигурим 2 трилиона евро за МФР за периода 2028-20234г, но важно ще бъде да осигурим и укрепим доверието и диалога за да постигнем силна единна, обединена Европа за нас и на световната сцена!
Снимки: Фондация „Фридрих Еберт“- Бюро София, Платформа „НовиВремена“, Интернет
Автор на публикацията:
