ДОКУМЕНТ
СРЕЩА НА МИНИСТРИТЕ НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА СТРАНИ ОТ ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА
СОФИЯ 6 – 7 ЮЛИ 1996 Г.
СОФИЙСКА ДЕКЛАРАЦИЯ
ЗА ДОБРОСЪСЕДСКИ ОТНОШЕНИЯ,СТАБИЛНОСТ, СИГУРНОСТ И СЪТРУДНИЧЕСТВО НА БАЛКАНИТЕ
Министрите на външните работи и ръководителите на делегациите на страните от Югоизточна Европа се срещнаха в София на 6 и 7 юли 1996 г. Присъстваха министрите Теодор Мелешкану, Милан Милутинович, Теодорос Пангалос, Георги Пирински, първи зам.-министър Онур Йоймен, зам.-министрите Хасан Дервишбегович и Ариан Старова.
Присъстваха също представители на Австрия, като Председател на ЦЕИ; Хърватско; Франция; Германия; Унгария; Ирландия, като Председателстваща ЕС; Италия; Руската федерация – в качеството също така на Председател на ЧИС; Словения; Швейцария, като Председател на ОССЕ; Великобритания; Съединени американски щати; Висшият представител Карл Билд; генералният секретар на Съвета на Европа Даниел Таршис; представители на ООН, ИКЕ; ЕС, ЕБВР и Световната банка.
Министър-председателят на Република България, г-н Жан Виденов се обърна със слово към участниците в срещата.
Послания към срещата бяха получени от от руския президент Борис Елцин, американския президент Бил Клинтън, генералния секретар на ООН Бутрос Бутрос-Гали, френския министър-председател Ален Жюпе, председателя на Европейската комиссия Жак Сантер, руския министър на външните работи и председател на ЧИС Евгений Примаков, австрийския министър на външните работи и председател на ЦЕИ Волфганг Шюсел.
Министрите на външните работи свикаха своята среща в съдбоносен момент за бъдещето на региона. Дошло е време за ново начало в междудържавните отношения между страните от региона и за развитието на всеобхватно многостранно сътрудничество. Те подчертаха, че в резултат на дълбоките промени в Европа, започнали през 1989 г., принципите на демокрацията и пазарната икономика, зачитането на основните човешки права и свободи и върховенството на закона са станали общи ценности. Мирът в Босна и Херцеговина открива историческа възможност да се сбъднат надеждите и очакванията на техните народи да живеят в траен мир и благоденствие.
Министрите посочиха, че многостранното сътрудничество на Балканите има своя предистория и традиции. Срещите на външните министри на балканските стрпани в Белград през 1988 г. и в Тирана през 1990 г. показаха наличието на съществен интерес и откриха възможности за участие в широк кръг от дейности в политическата, икономическата и хуманитарната област.
Вземайки под внимание положителния опит от миналото и новите процеси, министрите се ангажираха да бъдат положени всички усилия, за превръщането на региона в регион на стабилност, сигурност и сътрудничество, в съответствие с общите тенденции на развитие в Европа. Тези усилия са насочени да допринесат за изграждането на нова Европа — Европа на демокрацията, мира, единството и стабилността, като по този начин всички народи в региона получат възможността да живеят заедно в мир като добри съседи.
Министрите се договориха да започнат всеобхватен процес на многостранно сътрудничество в следните области: укрепване на добросъседските отношения, включително мерки за укрепване на доверието и сигурността; развитие на икономическото сътрудничество чрез трансгранично сътрудничество, развитие на транспортната, телекомуникационната и енергийната инфраструктури, насърчаване на търговията и инвестициите; развитие на хуманитарните, социалните и културните контакти; сътрудничество в областта на правосъдието, борбата с организираната престъпност, с незаконния трафик на наркотици и оръжие и ликвидирането на тероризма.
Министрите подчертаха важността от подобряването на многостранния политически диалог и на сътрудничеството на всички нива и във всички области от общ интерес. Те взеха под вничание идеята за създаване на Консултативен съвет на Парламентите на страните-участнички.
Министрите разгледаха бъдещите възможности за многостранно сътрудничество в европейска перспектива и като произтичащи от общите стремежи на всяка страна от региона да се интегрира в Европа. В тази връзка те изразиха своята готовност да взаимодействат с други инициативи за регионално сътрудничество в Югоизточна Европа с взаимно подсилващ се ефект , специално подчертавайки значението на инициативата на Европейския съюз, както и Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа. Те заявиха също своето желание да развиват сътрудничество по въпроси от общ интерес със страните от Черноморското икономическо сътрудничество и от Централноевропейската инициатива.
УКРЕПВАНЕ НА СТАБИЛНОСТТА, СИГУРНОСТТА И ДОБРОСЪСЕДСТВОТО
ДОБРОРЪСЕДСКИ ОТНОШЕНИЯ
Министрите изтъкнаха, че трайните добросъседски отношения между страните от региона, основани на универсално признатите принципи на междудържавни отношения, залегнали в Устава на ООН, Заключителния акт от Хелзинки и Парижката харта за нова Европа, са задължителни предпоставки за развитието на цялостнния процес на многостранно сътрудничество. В това отношение те изразиха своята решимост да спазват и прилагат на практика всичкте десет принципа – суверенно равенство, спазване на правата присъщи на суверенитета, въздържане от заплаха със сила и употреба нна сила, ненарушимост на границите, териториална цялост на държавите, мирно уреждане на спорове, ненамеса във вътрешните работи, зачитане на човешките права и основните свободи, включително свободата на мисълта, съвестта, религията и вярванията, равноправие и самоопределение на народите, сътрудничество между държавите, добросъвестно изпълнение на задълженията по международното право. Те подчертаха, че всички принципи се прилагат еднакво и безрезервно, като при тълкуването на всеки един се вземат предвид останалите. Те посочиха важността на прилагането на резолюциите на ОС на ООН 48/84 B и 50/80 B по развитието на добросъседски отношения между балканските държави.
Те изразиха също така подкрепа на продължаващия процес на пълна нормализация на отношенията между страните от бивша Югославия и благоприятните условия, които той създава за развитието на добросъседските отношения.
МЕРКИ ЗА УКРЕПВАНЕ НА ДОВЕРИЕТО И СИГУРНОСТТА
Министрите споделиха виждането, че мерките за укрепване на доверието и сигурността са от особено значение за укрепване на мира и стабилността на Балканите. Те подчертаха значението на двустанните споразумения по мерки за укрепване на доверието и сигурността подписаните досега двустранни споразумения за мерки за укрепване на доверието и сигурността, подписани досега, допълващи Виенския документ от 1994 г. Министрите се съгласиха да бъдат проучени възможностите а развитие на регионални МУДС. Министрите подкрепиха предложението за среща на министрите на отбраната на всички страни от региона, която да се проведе в София.
ЦЯЛОСТНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МИРНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ
Министрите подчертаха важността на Общото рамково споразумение за мир в Босна и Херцеговина за укрепване на стабилността и сигурността в региона и необходимостта от неговото цялостно и стриктно прилагане от подписалите го страни. Те потвърдиха желанието на своите страни да допринесат за утвърждаването на мирния процес във всичките му аспекти. Те споделиха виждането, че многостранното сътрудничество на Балканите ще допринесе ефективно за успешното развитие на мирния процес. Те изразиха своето разбиране, че конструктивните съвместни усилия както на международната общност, така и на страните от региона, откриват нови перспективи за преодоляване на нерешени въпроси и различия, за превръщането на тази част от Европа в регион на траен мир и сътрудничество.
Министрите подчертаха, че бързото икономическо възстановяване при еднакво зачитане на интересите и нуждите на всички страни е от първостепенно значение за постигането на траен мир и стабилност в Босна и Херцеговина.
Министрите подчертаха значението на провеждането на избори в Босна и Херцеговина при спазване на сроковете, определени в Мирното споразумение. Свободните и демократични избори са основата за създаването на органи и институции, за възстановяването на доверието и съвместния живот в Босна и Херцеговина.
Министрите приветстваха подписването на 14 юни 1996 г. Във Флоренция на Споразумението за субрегионален контрол над въоръженията, което те оцениха като значителен принос за прилагането на Общото рамково споразумение и за укрепването на мирния процес.
Те подчертаха, че страните от региона разполагат с потенциал, за да допринесат за успеха на икономическото възстановяване на основата на съотвветните споразумения.
РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНАЛНОТО МНОГОСТРАННО ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО
Министрите отбелязаха съществуващия потенциал за развитие на многостранно икономическо сътрудничество, въпреки трудностите на икономическия преход или следконфликтното възстановяване, пред които са изправени днес различни страни от региона. Те подчертаха важността на ускореното развитие на регионалното икономическо сътрудничество за постигане на трайна стабилност в целия регион. Трябва да се положат усилия за въвеждането на европейски норми и стандарти в областта на производството, инвестициите, трансфера на технологии, финансирането и търговията с цел максимално интегриране на икономиките на техните страни в европейската икономика.
ТРАНСГРАНИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО
Министрите постигнаха съгласие да насърчават развитието на трансграничното сътрудничество на двустранна и многостранна основа в рамките на съответните програми на ЕС, включително чрез разработване на регионална програма за неговото развитие със съдействието на ЕС и други международни организации и институции. Подобна програма ще бъде насочена към изпълнението на проекти за подобряване на граничната инфраструктура, включително шосейни и железопътни комуникации с граничните пунктове, откриване на нови гранични пунктове, насърчаване на трансграничната търговия и туризма, защита на околната среда. Това сътрудничество ще се развива на три различни нива: държава с държава, регион с регион, хора с хора. Министрите препоръчаха провеждането на среща на координаторите по отпускането на помощи от техните страни, които да анализират състоянието на прилагането на съществуващите програми, да посочат приоритетните проекти с трансрегионални измерения, да определят националния принос на различните страни и да предложат нови съвместни проекти, които да бъдат представени за евентуално финансиране от Европейската комиссия
ТРАНСПОРТ, ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ И ЕНЕРГИЙНА ИНФРАСТРУКТУРА
Министрите подчертаха необходимостта от ускорено инфраструктуно развитие на региона като важен фактор за разширяване на търговията, за икономически растеж, както и за цялостната регионална стабилност. Те потвърдиха готовността на своите страни да усъвършенстват и модернизират транспортната, телекомуникационната и енергийната инфраструктура в региона във взаимодействие със страните от Черноморското икономическо сътрудничество и Централно европейската инициатива.
Във връзка с това те изразиха подкрепата си за създаване на Трансрегионален център по транспортна инфраструктура в София.
Те подчертаха също значението на срещата на министрите на транспорта на страните участнички ЧИС и страните от ЦЕИ, която ще се състои през ноември 1996 г., в съответствие с решенията на Министерската среща на ЧИС в Букурещ. Те подчертаха значението на съгласуваните в Крит европейски коридори, които преминават през региона. Те постигнаха съгласие да работят съвместно с ЕС, Г-24 и ИКЕ по въпросите на инфраструктурното развитие, привличането на инвестиции и интегрирането на региона в трансевропейските мрежи.
Министрите също отбелязаха важността на привжедането на транспортната инфраструктура на региона в съответствие с международните изисквания чрез присъединяване към съответните договори на ИКЕ на ООН, хармонизиране на транспортното законодателство на страните от региона със законодателството на ЕС в тази сфера, улесняване на транспортните операции на двустранна основа и т.н.
Министрите обсъдиха идеята за създаване на Балканска агенция за безопасност на транспорта, която да се основава на европейската политика за интегриране и хармонизиране на системата за контрол на полетите.
Развитието на сътрудничеството в областта на телекомуникациите и пощенските услуги, както и стъпките към учредяване на Телекомунакионен координационен комитет, Балкански пощенски пул, и други инициативи, издигнати от Срещата на министрите от балканските страни, отговарящи за пощите и телекомуникациите, през април 1996 г., беше определено като насърчителни.
НАСЪРЧАВАНЕ НА ТЪРГОВИЯТА И ИНВЕСТИЦИИТЕ
Министрите обсъдиха въпроси, свързани с насърчаване на търговията и инвестициите. Те препоръчаха разработване на мерки за по-нататъшно улесняване на търговията, хармонизиране на търговската практика и за насърчаване на регионалната търговия.
Министрите постигнаха съгласие за усъвършенстване на сътрудничеството между митническите власти посредством подписването на съответни споразумения, с цел установяване на по-ефикасни митнически процедури. Те също отбелязаха, че положителен принос за по нататъшното насърчаване на регионалното сътрудничество би представлявало сключването на двустранни споразумения за създаването на зони за свободна търговия в съответствие с нормативите на ЕС, когато те са приложими, и с разпоредбите по линия на Световната търговска организация.
Министрите се договориха да подкрепят дейността на Асоциацията на балканските търговски палати като важно средище за насърчаване на общите интереси на деловите средите в региона за разширяване и либерализиране на търговията и за икономическо сътрудничество. Беше подкрепена идеята за създаване на Регионален център за насърчаване на търговията в една от участващите страни, който да анализира търговската политика на държавите с оглед нейното хармонизиране и по-нататъшно либерализиране.
Министрите потвърдиха необходимостта от полагане на общи усилия за създаване на по-благоприятен климат за привличане на инвестиции в региона, които да насърчават и съдействат за икономическия растеж в региона. Те подчертаха важността от сключването на споразумения в областта на защитата и насърчаването на инвестициите и за избягсване на двойното данъчно облагане между страните от региона.
Министрите отправиха апел към международните финансови институции, към ЕС и към отделни странип със значителен инвестиционен потенциал да вземат участие в този процес чрез съвместни инициативи, включително чрез икономически конференции, бизнес форуми и др.
ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
Министрите потвърдиха необходимостта от развитие на регионалното сътрудничество в опазването на околната среда на основата на двустранните и многостранни правни инструменти, както и на Декларацията на министрите на околната среда от региона на Икономическата комисия за Европа, приета на Третата министерска конференция „Околна среда за Европа“ октомври 1995 г. Отбелязана бе необходимостта от съвместни инициативи по отношение на трансграничното влияние на замърсяването на въздуха и последиците от промишлени и ядрени аварии, както и по отношение на трансграничния превоз на опасни отпадъци. В това отношение бе отделено особено внимание важността на трансграничната оценка последствията върху околната среда.
В този контекст министрите призоваха международните финансови институции, Г-24 и съответните международни организации да подкрепят инициативите и проектите на страните в региона.
ПООЩРЯВАНЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО В ХУМАНИТАРНАТА, СОЦИАЛНАТА И КУЛТУРНАТА ОБЛАСТ
Министрите изразиха своето убеждение, че защитата на правата на човека и подпомагането на свободни лични и професионални контакти представлява съществен елемент за установяване на трайна стабилност и климат на доверие в региона.
Министрите заявиха своята готовност да подпомагат сътрудничеството в социалната и културната област , за разширяване на обхвата на хуманитарното сътрудничество и личните контакти между хората, на основата на поетите международни задължения от техните държави и всеобщо признатите принципи и норми в областта на правата на човека като: свобода на пътуванията по лични или професионални причини, свободен достъп до информация и нейното свободно разпространяване, свобода на контактите въз основа на семейни връзки, облекчаване събирането на разделени семейства и поощряване на свободни контакти между хората в областта на науката, културата, спорта и туризма. Разглеждането на пътищата за премахване на визите във всички страни от Югоизточна Европа би представлявало положителна стъпка в тази насока, като се зачитат техните международни задължения.
Министрите припомниха постановката в съвместното комюнике от Срещата на външните министри в Тирана (24 – 25 октомври 1990 г.), според която лицата, принадлежащи към националните малцинства, имат правото, в рамките на съществуващия конституционен ред на техните страни, който гарантира равни права и статус за всички, свободно да изразяват, съхраняват и развиват своята етническа, културна, езикова и религиозна самобитност и да ползват всички права и основни свободи при пълно равнство с останалите граждани.
Изразено бе желание за поощряване на сътрудничеството в областта на културата, науката и образованието между страните в Югоизточна Европа и техните компетентни институции не само в рамките на многостранните регионални проекти и инициативи, но също и под егидата на междуправителствени организации в сферата на културата, науката и образованието.
Особен интерес беше изразен към развитието на различните форми на обмен в областта на изкуствата и образованието.
Министрите подчертаха важността на младежкия обмен, както и на развитието на преки контакти между институциите в областта на културата, науката и образованието институции и създаването на системно сътрудничество в конкретни области.
Обърнато бе внимание и на уважаването на културното наследство и обмена на информация по незаконния трафик на произведения на изкуството.
Подчертана беше важната роля на средствата за масова информация за преодоляване на негативните стереотипи от миналото, за свободния поток на информация и за по-доброто взаимно запознаване с културното многообразие в региона.
Министрите постигнаха съгласие да поощряват включването на неправителствени организации и съюзи в този процес въз основа на техните професионални, културни и научни интереси, с участието на представители на всички страни от региона.
СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ПРАВОСЪДИЕТО, БОРБАТА С ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ, НЕЗАКОННИЯ ТРАФИК НА НАРКОТИЦИ И ОРЪЖИЕ И БОРБА С ТЕРОРИЗМА
Министрите обърнаха особено внимание на необходимостта от по-тясно сътрудничество в областта на правосъдието, борбата с организираната престъпност, незаконния трафик на наркотици и оръжие и ликвидирането на тероризма. Те се договвориха да изработят регионална програма, която да допълни националните мерки в това отношение.
Тази програма трябва да предвиди между другото и присъединяването на всички страни от региона към съответните международни конвенции и тяхното ефективно прилагане; обмен на информация по законодателството на страните и по извършващите се в него промени; създаване на условия между компетентните институции за бърз отговор на молбите за правна помощ.
Министрите осъдиха всички действия, методи и практики на тероризма, независимо от техните мотиви, във всички негови форми и прояви и изтъкнаха необходимостта от предприемане на всички необходими и ефективни мерки съгласно съответните норми на международното право и международните стандарти по правата на човека.
Министрите подчертаха важността от засилване на граничния контрол и призоваха за съвместни действия срещу незаконна миграция. Те предложиха да се извършва преглед на сътрудничеството в тази област на всеки шест месеца. Те насърчиха сключването между страните от региона на споразумения относно реадмисия на лица, незаконно пребиваващи на територията на всяка от страните.
Общо безпокойство беше изразено във връзка с разрастването в региона на престъпни дейности, свързани с наркотиците, нанасящи сериозна вреда на балканските страни. Предложено бе свикването на регионална конференция по борбата с незаконното отглеждане, производство, обработка, трафик, търговия и употреба на упойващи вещества и психотропни субстанции като начало на по-всеобхватно сътрудничество между участващите страни с ангажирането на съответни международни органи и програми, като Програмата на ООН за международен контрол върху наркотиците, програмата ФАР по наркотиците и групата „Помпиду“ към Съвета на Европа.
* * *
Министрите изразиха увереността си, че постигнатите договорености ще допринесат за общата стабилност, сигурност и сътрудничество в Европа. Те са убедени, че са в съзвучие с платформата на ЕС за действие и процеса от Роайомон, и съответно очакват, че ще бъдат изцяло подкрепени от ЕС.
Министрите изразиха задоволство от постигнатите резултати и от конструктивния дух на срещата. Те споделиха убеждението, че се поставя ново начало за многостранното регионално сътрудничество. Предвид това министрите решиха да проведат среща на техни представители в София, за да разгледат предложенията, представени по време на срещата, както и да координират бъдещите действия. Беше договорено следващата среща на министрите на външните работи на страните от Югоизточна Европа да се проведе през 1997 г. в Гърция.
София, 7 юли 1996 г.
