На 8 юни 2026 година в София се проведе конференция на тема „КЪМ СПОДЕЛЕНА РЕГИОНАЛНА СИГУРНОСТ ЗА МИР, СТАБИЛНОСТ И СЪТРУДНИЧЕСТВО НА БАЛКАНИТЕ И ЧЕРНО МОРЕ”. Тя бе организирана от Фондация „Солидарно общество“ и Института за икономика и международни отношения, с подкрепата на Фондация „Фридрих Еберт“ – Бюро София. Нейната подготовка бе осъществена в рамките на проект, свързан със започналото на 1 юли 2025 г. българско председателство на Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ), което приключва на 30 юни 2026 г. Конференцията съвпадна и с отбелязването на 30-годишнината от началото на ПСЮИЕ, поставено в София на Срещата на министрите на външните работи на страните от Югоизточна Европа от 6-7 юли 1996 година с приетата на срещата Софийска декларация “За добросъседски отношения, стабилност, сигурност и сътрудничество на Балканите“ (виж https://novivremena.com/sofiyska-deklaraciya-za-dobrosasedski-otnosheniya-stabilnost-sigurnost-i-satrudnichestvo-na-balkanite/)
Във форума се включиха президентът Илияна Йотова и членове на нейния екип, народни представители и евродепутати, заместник министри, президентът (2002-2012 г.) Георги Първанов, посланици и дипломати, представители на академичните среди, политически коментатори и журналисти.
Модератор на конференцията бе Веселин Вълчев, изпълнителен директор на ИИМО. Въвеждащи изказвания направиха д-р Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения и г-н Жак Папаро, директор за България на Фондация „Фридрих Еберт”.
Любомир Кючуков
Нашата конференция е свързана не само с факта, че България в момента е председател на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) и след два дни ще предаде това председателство на Румъния, но и със самия процес на развитие на регионалното сътрудничество в региона. Регионализацията на международните отношения е обективна тенденция. Политическите процеси вече не се затварят в рамките на отделни държави, те все по-често излизат на по-високо, регионално (и глобално) ниво. Това се отнася и за конфликтите като войните в Украйна и Близкия изток.
Югоизточна Европа се намира в нетипична ситуация: конфликтите са около нас, но не започват от нас. Това е добре, но не е успокояващо. Изборът между неутрализирана периферия и активизирана зона на съприкосновение не носи позитиви и не изчерпва опциите пред региона
Процесът на сътрудничество в Югоизточна Европа е вече на 30 години. Той се разви и утвърди като формат за политически диалог – с поне две важни характеристики: не-изключващ диалог (all-inclusive), което само по себе си е постижение, когато диалогът и взаимното доверие се превръщат в най-дефицитния елемент на международните отношения.
За България Процесът на сътрудничество в Югоизточна Европа е една изцяло реализирана българска инициатива – от идеята и структурирането на регионалното сътрудничество през 90-те години до цялостното преструктуриране на неговата архитектура през 2008 г. залагаща на т.нар. регионална принадлежност (regional ownership), т.е. извеждане на преден план на регионалните интереси.
Сега сме изправени пред съвършено нови проблеми и рискове (не предизвикателства – това е мека и заблуждаваща формулировка) пред региона. Целта е не да се дават рецепти, а да се стимулира процес на съвместно преосмисляне на тези проблеми. Да се опитаме да си представим региона след 10-20 години – какъв искаме да го видим и най-вече – какво не следва да допускаме да се случи.
Жак Папаро
За мен е голяма чест да Ви приветствам днес от името на Фондация „Фридрих Еберт“ в България. Особено сме признателни за присъствието на президента на Република България госпожа Илияна Йотова, както и на всички уважавани представители на институциите, академичната общност, гражданското общество и дипломатическите среди. Вашето участие е ясен знак, че темата за сигурността и мира в региона не е само политически въпрос, а обща обществена отговорност.
Днешната конференция се провежда в период на дълбоки промени и сериозни предизвикателства за Европа. Войната в Украйна, нарастващото геополитическо напрежение, кризите на доверие и процесите на милитаризация поставят пред всички нас фундаментални въпроси: как да гарантираме сигурността на нашите общества, без да загубим перспективата за сътрудничество, мир и човешка солидарност.
Балканите и Черноморският регион винаги са били пространство от стратегическо значение. Но историята ни показва и нещо друго – че трайната стабилност не може да бъде изградена единствено чрез баланс на силите. Тя изисква политическа воля, диалог, доверие между обществата и способност да се търсят общи решения отвъд националните различия. Демократичният дебат е необходим, когато Европа търси нова визия за своята сигурност и за бъдещето на региона.
За Фондация „Фридрих Еберт“ темите за мира, социалната справедливост, демокрацията и международното сътрудничество винаги са били неразделно свързани. Ние вярваме, че устойчивата сигурност не се изгражда само чрез институции и стратегии, а и чрез социално доверие, икономическа стабилност, защита на демократичните ценности и активното участие на гражданите.
България има специална роля в този процес. Със своето географско положение, исторически опит и активно участие в европейските и регионалните формати страната може да бъде важен фактор за диалог, свързаност и сътрудничество в Югоизточна Европа и Черноморския регион.
Тази конференция се провежда в рамките на българското председателство на Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа и в годината, в която се отбелязват 30 години от Софийската декларация. Това ни напомня, че България има традиция и капацитет да бъде инициатор на политики, насочени към добросъседство, стабилност и европейска перспектива за региона.
Благодаря на нашите партньори от Института за икономика и международни отношения и Фондация „Солидарно общество“ за отличното сътрудничество при организирането на това събитие.
В своето въвеждащо изказване г-жа Илияна Йотова, президент на Република България, посочи, че форумът се провежда в един наистина преломен момент, в който архитектурата на международната сигурност преминава през изпитания и предизвикателства, които не сме виждали с десетилетия. Геополитическият разлом минава точно през територията на България, на страните от Балканите и на страните от Югоизточна Европа. Очевидно е, че днес сигурността не може да се гарантира само от една страна. И нито една страна не може да гарантира сама собствената си сигурност. Тази сигурност изисква воля, принципност и безспорно тясно сътрудничество в рамките на нашите стратегически съюзи. Говоря за Европейския съюз и за НАТО, посочи президентът.
Партньорските формати не означават липса на позиция за това как ние виждаме сигурността на региона, къде е пресечната точка с интересите на останалите. Твърде често обаче се изкушаваме да се задоволим с общите позиции, с рамковите позиции, без България да сложи нито един специфичен нюанс, каза още Илияна Йотова. Това трябва да се промени. Променената геополитическа реалност подчертава стратегическото значение на Балканите за сигурността, стабилността и просперитета на цяла Европа. Правилните стъпки преминават през един дълбок анализ на ставащото в Балканските страни. Крайно време е да прогледнем и да видим какво става в Сърбия, какво става в Косово, Босна и Херцеговина, Република Северна Македония – светът около нас се променя по-бързо отколкото променяме собствените си политики.
С пълният текст на нейното изказване можете да се запознаете тук https://novivremena.com/balkanite-i-cherno-more-imat-strategichesko-znachenie-za-sigurnostta-stabilnostt-i-prosperitrta-na-evropa/
Бисерка Бенишева директор „Европейски въпроси”, ПанЕвропа БГ представи доклад на тема „Рискове за стабилността на Балканите, геополитическо съперничество, ролята на ЕС“. В него тя подчерта, че въпреки доминиращата роля на Европейския съюз, ако геоикономическото съперничество бъде пренесено на територията на Балканите, това може да създаде рискове за стабилността. Необходима е по-структурирана постепенна интеграция и стимулиране на реформите.С пълният текст на нейния доклад можете да се запознаете тук https://novivremena.com/riskove-za-stabilnistta-na-balkanite-geopolitichesko-sapernicestvoq-rolyata-na-es/
Докладът на Меглена Плугчиева, вице-премиер по европейските въпроси (2008-2009), посланик и Секретар по външна политика на Президента на Р България, бе на тема „Нови приоритети в проекта за многогодишната финансова рамка за периода 2028-2034 г; трансрегионална свързаност и европейска перспектива с акцент човешко измерение и политика за младежта“. Тя отбеляза, че се намираме в една различна геополитическа ситуация, което налага нови решения, предизвикателства пред Европа за многогодишната финансова рамка за 2028-2034 г.
С пълният текст на нейния доклад можете да се запознаете тук https://novivremena.com/novi-prioriteti-na-mnogogodishnata-finansova-ramka-na-evropeyskiya-sauz-za-perioda-2028-2034-g/
„Мерки за укрепване доверието, споделена отбранителна стратегия вместо милитаризация“ бе темата на доклада на д-р Мариан Карагьозов, гл. ас. в Института по балканистика с Център по тракология на БАН. Той сподели, че нищо не пречи България, Балканите да бъдат, ако не непосредствени посредници, поне площадка за диалог с Русия. Преди 30 години имахме относителна доминация на САЩ, желание за конструктивен диалог между Запада и Русия, а на Балканите – консенсус по отношение на евроинтеграцията. Сега във всяко едно направление има промяна – погазване на международното право, мимолетен дух на сътрудничество между САЩ и Русия и в европейски план – засилваща се милитаризация, на Балканите наблюдаваме разделение между държавите на страни членки на ЕС и НАТО, обясни той.
С пълният текст на неговия доклад можете да се запознаете тук https://novivremena.com/merki-za-ukrepvane-doverieto-spodelena-otbranitelna-strategiya-vmesto-militarizaciya/
Христо Георгиев, директор на Дирекция„Югоизточна Европа” на МВнР (2005-2008), представи доклад на тема „Възможни стъпки за развитие на ПСЮИЕ като платформа за нова българска инициатива за евроориентирана регионална стратегия за споделена сигурност, мир и сътрудничество“. По думите му ЕС все по-отчетливо поема курс към стратегическа автономия и страните от Югоизточна Европа може да се превърнат в част от тази тенденция, диалогът да има принос към европейските политики. Но за Европа предизвикателство може да се окаже забавянето на членството на страните от Западните Балкани в ЕС. С пълният текст на неговия доклад можете да се запознаете тук https://novivremena.com/vazmojni-stapki-za-razvitie-na-psuie-kato-platforma-za-nova-bulgarska-iniciativa/
В последвалата дискусия взеха участие проф. Динко Динев, посланик Боби Бобев, Димитър Гърдев, бивш народен представител, ексминистър Станислав Даскалов и Бисер Банчев от Института за Балканистика. Петър Кънев представи своето изказване в писмен вид (виж https://novivremena.com/parlamentarnata-asambleya-na-chernomorskoto-ikonomichesko-satrudnichestvo-se-utvardi-kato-znachim-faktor-za-stabilnostta-i-doverieto-v-regiona/ ). Евродепутатът Кристиан Вигенин предостави за публикуване статия, посветена на 30-годишнината на Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа.(виж https://novivremena.com/30-godni-ot-sofiyskata-deklaraciya-1996-rezultati-i-vazmojnosti-za-novi-iniciativi/ )
Заключителни думи
Георги Пирински, председател на Фондация „Солидарно общество“, отбеляза при закриването на конференцията, че при нейната подготовка Фондация „Солидарно общество“ и Институтът за икономика и международни отношения са се ръководели от три ориентира, отбелязани в нейната предварителна програма.
Първият е темата, заложена в план-програмата на Фондация „Фридрих Еберт“ за 2024-2027 година: „Експерти от областта на политиката, науката и гражданското общество допринасят за формулирането и прилагането на – забележете какво, на – дневен ред за сътрудничество за сигурност и мир в Европа.“
Вторият е решението на Европейския съюз от 19 март т.г. Европейската служба за външна дейност да изготви актуализиран анализ на рисковете и заплахите пред ЕС като основа за разработката на нова европейска система за сигурност. Съгласно решението, този анализ следва да се изготви съвместно със страните членки, като те представят свои анализи по темата. Това изискване се отнася и за България, като се предполага, че и в момента се работи по него. Ето защо и стремежът ни бе да допринесем за целта с констатации и предложения.
Третият ориентир, разбира се, бе 30-ата годишнина от Софийската среща от юли 1996 година. В тази връзка бих искал да откроя два момента. Единият – по онова време в Министерството на външните работи имаше колектив от високо компетентни дипломати на ранна средна възраст, изпълнени с желание за резултатна работа. Другият – в срещата участваха основните международни фактори – САЩ, Руската федерация, Великобритания, Германия и Франция, както и ръководни представители на основните международни организации – ООН, ОССЕ и редица други. В момент, когато техните интереси съвпадаха по отношение утвърждаването на мира след края на войната в Босна и Херцеговина, нашата инициатива тогава отговаряше на това съвпадение на интереси.
Същевременно, инициативата ни бе важен аргумент в полза на кандидатурата на страната ни за членство в Европейския съюз, за което предходния месец декември по решение на правителството бях връчил молбата на България на тогавашното председателство на Съюза.
В програмата на настоящото правителство е заложена амбицията за „България – ключов регионален фактор“, гарант за стабилност, сигурност, добросъседство в Югоизточна Европа чрез засилено регионално сътрудничество в многостранни формати и инициативи. Тази цел е обоснована в контекста на външна политика за устойчив мир с приоритет Западните Балкани и Черноморския регион.
Но тази заявка се нуждае от ясно дефиниран крайъгълен камък, който да осмисля и обосновава такава политика. В тази връзка заслужава внимание понятието споделена сигурност, фигуриращо в темата на нашата конференция, което означава взаимозависимост, споделена отговорност, сигурност „със“, вместо „срещу“ и ядрена безопасност чрез партньорство, т.е., че страните могат да се чувстват сигурни единствено ако техните контрагенти също така се чувстват сигурни.
Предвид програмната цел на нашата конференция към формиране на дневен ред за сътрудничество в полза на мира и сигурността в Европа, както и състоялата се дискусия, би могло да отправим послание българската дипломация да възприеме концепцията за споделена сигурност като сърцевина на нови инициативи в рамките на ПСЮИЕ – подходящата платформа за целта, благодарение на своята регионална принадлежност, утвърдена рамка за политически диалог и регионална свързаност. Тази концепция би следвало да залегне и в приноса, който България трябва да внесе в изпълнение на решението на Европейския съвет от 19 март т.г., към общия анализ на заплахите за Европейския съюз като основа за нова стратегия за Европейска сигурност
Тогава, преди 30 години министрите в Софийската си декларация заявиха, че е дошло време за ново начало за всеобхватно многостранно сътрудничество и се ангажираха да положат всички усилия за превръщането на региона в регион на стабилност, сигурност и сътрудничество. Днес времето налага не просто да маркираме постигнатото, а въз основа на него да насърчим нов процес в полза на трайния мир и споделената сигурност в балканско-черноморското пространство – кауза, с която България може и си заслужава приоритетно да се ангажира.
Снимки: Фондация „Фридрих Еберт“- Бюро София, Платформа „НовиВремена“, Интернет
