ВЪЗМОЖНИ СТЪПКИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ПСЮИЕ КАТО ПЛАТФОРМА
ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ИНИЦИАТИВА ЗА ЕВРООРИЕНТИРАНА РЕГИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА СПОДЕЛЕНА СИГУРНОСТ, МИР И СЪТРУДНИЧЕСТВО
Христо Георгиев,
директор на Дирекция„Югоизточна Европа” на МВнР (2005-2008),
І. ПСЮИЕ и регионалното сътрудничество през изминалите 30 години след приемането на Софийската декларация на министрите на външните работи от 6-7 юли 1996 г.
Създаването на ПСЮИЕ и приемането на Софийската декларация на министрите на външните работи от 6-7 юли 1996 г. е израз на политическа прозорливост на тогавашното българско правителство и на външния министър Пирински. Политическият момент бе подходящ за подобна инициатива. В регионален план той съвпада с усилията за укрепването на мира в Босна и Херцеговина след края на войната там, а от гледна точка на позиционирането на България като лидер и център на стабилност в региона – с подаването на молба за членство от страната ни в ЕС през 1995г.
Международната общност, в лицето на водещите европейски държави, САЩ, Русия, на ЕС застава твърдо зад създаването на ПСЮИЕ и възлага надежди за нейната роля и развитие.
Софийската декларация е всеобемащ документ с дългосрочна перспектива. Тя става основа за създаването на водещ политически формат с трайна архитектура за диалог в региона и определя главните насоки и принципи на регионалното сътрудничество.
Основните дилеми, които възникват са:
- има ли ресурс регионът за активна регионална политика и сътрудничество;
- каква следва да бъде подкрепата от водещите международни играчи за регионалното сътрудничество в ЮИЕ;
Отговорът на първия въпрос е свързан с реализирането на концепцията за регионална принадлежност, т.е. прехвърляне на инициативата от международната общност към самите държави в региона. Пресилено е да се каже, че този подход сработва. Регионалната принадлежност все още остава като пожелание. Наблюдава се своеобразна регионална безпомощност. Липсват значими идеи и инициативи в регионален план. Зависимостта от външно финансиране остава значителна. Понякога „формално“ се поема отговорност без реален капацитет.
Втората част на дилемата намира израз в паралелните и алтернативни на ПСЮИЕ инициативи, обхващащи и засягащи региона. Като правило те са наложени отгоре, многобройни са, представляват широко разтворено ветрило, припокриват се, конкурират се, като по-голямата част от тях са фокусирани върху Западните Балкани и основната им цел е постепенна интеграция и въвеждане на европейското законодателство в страните от Западните Балкани, т.е. ЕС изнася своите правила и стандарти, за да има по-свързан и по-предвидим регион около себе си. По същество тези инициативи са очевидна форма на Европа на различни скорости. Не разполагаме с време за техния анализ, затова ще ги изброя телеграфно: Споразумението за свободна търговия ЦЕФТА-2, Берлински процес, енергийна и транспортна общности, СЕПА / Europayment area/, SELEC – борба с трансграничната престъпност, мрежа на прокурорите, мрежа на службите за сигурност, Съвет за регионално сътрудничество /СРС/, Платформи за инвестиции, инициативата Три морета, Плана на ЕК за растеж на Западните Балкани.
Ефективността на тези инициативи не покрива изцяло поставени цели, като причините за това се коренят в недобрата им интеграция с рамката на ЕС за разширяване; в бавния процес в работата им – на БП са били необходими цели 12 години за изработването на трите споразумения за Общия регионален пазар; в липсата на капацитет в правителствата на ЗБ.
ІІ. Възможни стъпки за развитието на ПСЮИЕ като платформа за нова българска инициатива за евроориентирана регионална стратегия за споделена сигурност, мир и сътрудничество.
Целта на тази инициатива бе следвало да бъде надграждането на наследството на ПСЮИЕ чрез практически стъпки, приобщаващ диалог и устойчиво регионално лидерство. Ключова дума тук е „споделеност“. Тази необходимост е отразена и в темата на провелата се преди два дни Среща на върха ЕС-ЗБ в Черна гора „Споделен просперитет и стабилност на ЕС и ЗБ“. Споделеност означава страните от ЮИЕ да мислят заедно по кои въпроси следва да се води политическия диалог, за който е призван ПСЮИЕ, по кои теми и как следва да се задълбочи сътрудничеството. В тази насока би било добре да се постигне синхронизация с другите регионални формати – БП, мрежи за сигурност, отраслови общности, на които се спрях преди малко. ПСЮИЕ следва да стъпи по-стабилно върху своите политически функции, тъй като в момента има тенденция за тяхното дублиране или изземване от Берлинския процес.
На практика, този многостранен политически диалог като инструментариум би представлявал форма на мека дипломация в рамките на един преструктуриращ се глобален модел на света. Потвърждаването на привързаността към основополагащите универсални ценности – мира, правата на човека, международното право, основните международни институции, включително системата на ООН и др., към установяването на доверие в рамките на желаното и, разбира се, на възможното, биха ситуирали региона в талвега на протичащите дълбочинни процеси в глобален мащаб. Без да се поставя рамка, диалогът следва да отчита ускоряващите ход тенденции в ЕС, дотолкова доколкото мястото на ЮИЕ в глобален контекст е предопределено – само три страни не са членки на НАТО, 4 – са членки на ЕС, а останалите / с изключения на Косово / са в различни стадии на преговорен процес за членство. Виждаме, че ЕС все по-отчетливо поема курс към стратегическа автономия и ЮИЕ може да се превърне в съставна част от тази тенденция, т.е. диалогът да не е затворен в рамките на един откъснат регион, а да съдържа принос към европейските политики от гледна точка на региона. Взаимодействие с други регионални формати, например Вишеградската група, също е възможно. Колкото по-голям е общият знаменател, толкова по-успешно би било регионалното сътрудничество.
Разбира се, най-напред следва да бъде даден положителен отговор на два въпроса, а именно:
- има ли ПСЮИЕ потенциал за осмисляне на заплахите предизвикателствата;
- има ли потенциал за съгласуване на вижданията на общите интереси на региона;
За успеха на многостранния регионален диалог е важно да се очертаят предизвикателствата пред региона. Без да претендирам за изчерпателност съвсем накратко бих посочил:
В глобален план:
- Изключително динамична геополитическа среда;
- Наслагващи се икономически кризи / КОВИД, войната в Украйна, митническата политика на Тръмп, Иран, Близък Изток/;
- Позициониране във все по-сложните отношения между ЕС и САЩ;
В рамките на Европа:
- Забавеното членство на ЗБ в ЕС;
- Тенденциите за вътрешни промени в ЕС: вече споменатата стратегическа автономия, но и възродената от Германия идея за Европа на две скорости, която би довела до нова конфигурация на ЕС на базата на разделяне; милитаризация под знака на заплаха от Русия от изток;
- Обявеното преди дни начало на преговорния процес за присъединяване към ЕС на Украйна и Молдова;
- Приемането на новата МФР / 2028-2034 /. Ако се запазят досегашните цифри най-вероятно в ЕС ще влезе само Черна гора, за което вече има ясна индикация – съставянето на Договора за присъединяването;
В регионален план:
- Липса на политическа воля и осъзнаване на общите регионални интереси и тяхното отстояване поради хетерогенността на региона;
- Нерешени проблеми и двустранни спорове– Косово-Сърбия, БиХ с вече изпревареното от времето Дейтънско споразумение, неизпълнението на задълженията от страна на РСМ;
- Политическата уязвимост, икономическите проблеми и фрагментираността на региона;
- Спад на евроентусиазма в страните от ЗБ;
- Националистически настроения;
- Силната емиграция, препятстваща постигането на устойчиво развитие;
От друга страна следва да се посочат и факторите, които биха улеснили и дали по-широки рамки на многостранния диалог в рамките на ПСЮИЕ:
- Регионът заема все по-важно място, предопределено от близостта до конфликтни зони – войната в Украйна, Черно море, Близък Изток;
- Представлява важен енергиен кръстопът;
- Ключовото му място може да бъде и отправна точка за поглед и взаимодействие с пространството Балкани-Черно море, а защо не и Източното Средиземноморие;
ПСЮИЕ може да бъде ползотворна платформа в следните области:
- Сигурността във всичките и аспекти.
- Следва да се потърсят отговори на въпросите: а/ как ЮИЕ би могло да стане част от една бъдеща система за сигурност в Европа; б/какви биха били последствията за региона при евентуалното установяване на нова разделителна линия в Европа, своего рода нова „желязна завеса“, малко по на изток от газовия коридор Север-Юг; в/ как страните от региона могат да допринесат за мира, сигурността и взаимодействието не само в ЮИЕ, а и в по-широкия регион Балкани-Черно море; г/ доколко и как регионалната рамка за сигурност се вписва в поетия курс на милитаризация на ЕС; д/ регионалните механизми за координация на сигурността; е/ устойчивостта на региона на кибер и хибридни заплахи;
- Всякакъв вид свързаност- енергийна, транспортна, дигитална, трансрегионална свързаност в синхрон с приоритетите на НАТО.
- От първостепенно значение е енергийната. Следва да се гледа и в бъдещето, а не само да се реагира на възникващите в момента кризи. На практика, регионът е изолиран енергиен остров от общия енергиен пазар на ЕС. Разширяването на енергийните връзки и инфраструктура, осигуряването на тяхната сигурност и капацитет изисква и сериозни инвестиции. Конкретни примери към момента са интерконектора между България и Гърция, свързването на електропреносните мрежи на Албания и Косово. Енергетиката и енергийната свързаност има пряко отражение върху сигурността;
- Икономическо развитие и стабилност
- Засилване на конкурентно-способността чрез възстановяване и развитие на индустриалното производство;
- Използване на засилването на отбранителните способности за технологично обновяване;
- Обвързване на конкурентно способността със социалния модел и с човешкия капитал;
- Преодоляване на увеличаващото се несъответствие в търговията / дефицит при ЗБ/;
- Социална стабилност от гледна точка на демографските проблеми, засилената трудова емиграция на младите и изтичането на специалисти /само за ЗБ загуба от 3 млрд. годишно/.
- Климатични рискове;
- Човешко измерение / култура, образование, наука/;
- Парламентарно сътрудничество и парламентарна дипломация. Все още Парламентарната асамблея на ПСЮИЕ няма постоянно седалище и парламентарното сътрудничество не е добре развито;
ІІІ. Къде е нашият национален интерес, който да се впише в общия знаменател на ПСЮИЕ.
България има потенциала да бъде двигател на тази инициатива, като предложи визия, основана на европейските ценности, регионалната солидарност и общата отговорност за бъдещето на ЮИЕ. Целта да бъдем ключов регионален фактор е заложена в програмата на настоящото правителство. Очевидно е, че трябва да се върнем към завоюваните позиции от Софийската среща на върха ЕС – Западни Балкани 2018 /освободили сме нишата за Словения, Хърватия, Австрия/ и към ролята на един от основните регионални играчи. В рамките на ЕС следва да допринасяме за анализа и вземането на конкретни решения за ЮИЕ в близък план при обсъждането на МФР, а в перспектива – за цялостното интегриране на региона в Европа, в т.ч и с оглед на черноморското измерение. Сигурността е първостепенен приоритет. Едва ли ще имаме полза от ново разделение на Европа и милитаризиране на Черно море. Свързването на отбранителните способности с високотехнологични проекти също би имало значение за икономическото развитие и конкурентно-способността. България е един от входовете за енергийни доставки от трети страни и въпросите, свързани с енергийната сигурност ни засягат пряко. Както енергийната, така и транспортната свързаност са жизнено важни и за региона, и за България. Тук имам предвид конкретно Вертикалния газов коридор, коридор 8, Дунав мост 3. Не на последно място би могло да възобновим проекти и идеи като „Културните коридори“, лансирани от Президента Първанов в рамките на неговия президентски мандат, и Регионалния център за устойчиви технологии, обсъждан от Президента Радев в рамките на неговия президентски мандат.
В заключение: реализирането на подобна стратегия би допринесло не само за стабилността на региона, но и за укрепването на сигурността и единството на Европа като цяло.
Снимки: Фондация „Фридрих Еберт“- Бюро София, Платформа „НовиВремена“, Интернет
Автор на публикацията:
