Не е за вярване, но е факт – дядо Мраз обикаля домовете в СССР и дарява дечицата под воя на немските юнкерси и грохота на оръдията, организира големи тържества, дори в бедстващия Ленинград, където най-ценният подарък е късче хляб, или каквото и да е друго, стига да става за ядене.
Особен интересен е споменът на маршал Рокосовски за това как посреща с обкръжението си и гостите от Москва Новата година в навечерието на разгрома на 6-та армия край Сталинград. И с идеята, която се ражда на новогодишното тържество – да се отправи рицарско предложение към обкръжените немски войски, за да се избегнат хиляди още жертви. (Виж по-долу) Идея, която навярно би могла да се приложи и сега.
В днешно време без съмнение челно място заема 31 декември 1999 г. Нещо уникално се случва тогава. Действащият президент Борис Елцин произнася новогодишното си приветствие към руския народ още през деня, а в полунощ същото прави новият президент Путин, комуто Елцин е предал властта – един рядък пример за това как се предава власт, дори да е върховна.
Но днес, когато всячески ни въвличат в бъдещ военен конфликт срещу Москва, ще можете да прочетете колко тържествено руският народ е посрещал Новата година в окопите на Втората световна война. Над дебнещата отвсякъде смърт, въпреки глада, въпреки вледеняващия не само немските войници, но и руските над 40 градусов студ, който е еднакъв за всички хора, се възправя той – руският човек.
За да празнува.
Идването на Новата година.
Несъкрушим и легендарен: Как са отбелязвали Новата година по време на войната. Преди 80 години страната (СССР) за пръв път посрещна тази нощ не под празничен фойерверк, а под избухващи снаряди https://www.kp.ru/daily/28376.3/4525540/
Владимир Перекрест
В страната започват да отбелязват широко Новата година в средата на 30-те, тя така се харесва на народа, че дори военните години не могат да нарушат традицията. Още от първата военна година хората започват да отбелязват празника.
В блокадния Ленинград най-желаният подарък е била храната. Запазили са се свидетелства, че в едно от предприятията поздравяват отличилите се в работата младежи с бурканче сладко и мандарини – разказва пред “Комсомолска правда” научният сътрудник от Музея на Победата на Поклонна гора Андрей Горбунов.
В столицата целият декември 1941-ва минава под знака на приближаващия празник.
“В петте бомбоубежища се поставят красиви елхи: в домовете на Арбат, Извозна улица, улица “Маркс и Енгелс”, улица “Чайковски”, съобщава “Вечерняя Москва”.
Открива се филиал на Болшой театър. Защо в Москва – и само филиал? Отговорът е прост: основната трупа е евакуирана в Куйбишев.
Седмица преди Нова година вестникът съобщава: “На Трубния площад се организира продажба на новогодишни елхи. В близките дни ще бъдат организирани продажби и на други булеварди и площади на Москва… За Нова година в Москва ще бъдат докарани общо до 100 хиляди елхи…”.
…Една елха струва от 3 до 15 рубли. За сравнение -работникът в завода получава 500 рубли, чистачката – 150 рубли. За кило картофи са плащали на пазара 60-80 рубли, съобщава сайтът Гастроном.Ру.
Командирите озадачено се чешат по врата: ами, и преди войната не във всеки дом е имало играчки за елха, да не говорим, как да отсекат сега елхи в гората? Изход предлага 14-годишният разузнавач Миша Давидович. Той научил, че в едно от немските комендантства на Новозибски район (сега Брянска област) са докарали няколко елхички. А това значи, че има и играчки.
Прекалено рисковано е да ги откраднат тихомълком. По-добре е да организират нападение. Така и направили. Изпозастреляли охраната от унгарци и с три щайги с новички вносни играчки, стараейки се да не се подхлъзнат и да изпуснат ценния товар, се върнали благополучно в Лесоград – така партизаните наричали своята база. Празникът се състоял.
Тази история разказва за “Комсомолска правда” директорът на Курския военно-исторически музей “Младите защитници на родината” Лариса Холтобина. А някои детайли успях да науча от спомените на журналиста Яков Давидзон пратен от Голямата земя специално за създаването на партизански фотолетописи. В неговия архив особено място заемат снимките на деца, сражаващи се с фашистите с оръжие в ръка.
Няколко десетилетия след войната журналистът намерил мнозина от тях и направил галерия от двойни портрети: героите в младостта им и в зряла възраст. За съжаление, портретът на смелото “орле Миша” е останал в един екземпляр. През 1943-та смелият младеж не се върнал от разузнаване. Получавайки тежко раняване и изстрелвайки всичките си патрони, той взривява себе си с граната заедно с наобиколилите го врагове.
След боя генерал Ватутин посреща Нова година с жена си
Най-скъпият подарък за нова година е освобождаването от фашистите. И неведнъж се случва нашите да прогонят немците от нашите градове тъкмо на 31 декември. Така става през 1943 г., когато генерал Ватутин пред самата Нова година освобождава Житомир. При това го прави втори път и Житомир става единственият град, в чест на чието освобождение страната пуска салюти два пъти.
Месец и половина преди това той вече е превзет от нашите войски, но след седмица в отчаяна контраатака немците си го връщат и започват да се придвижват към Киев. Сталин изпада в ярост и дори има намерение да свали Ватутин от поста на командващ фронта. И ето, освободителят на Киев успява да се реабилитира пред Върховния.
Вечерта на 31 декември Ватутин първо звъни на Сталин и докладва, че градът е освободен, – разказва пред “Комсомолска правда” историкът Николай Карташов, автор на книгата “Ватутин”, пусната наскоро в серията ЖЗЛ. Сталин не отваря дума за предишната неудача. Като че канара пада от плещите на командващия. Той поздравява всички работници от щаба, звъни по ВЧ на командващите армиите, предава новогодишни поздрави от Сталин. До Новата година остават петнадесетина минути, и, като оставя подчинените си, генералът се стяга за “вкъщи” – към колибата, в която се е настанил. Там го чака жена му Татяна Романовна, тя пристига при мъжа си на фронта веднага след освобождаването на Киев. Но когато Ватутин излиза на улицата, пред щаба няма нито кола, нито шофьор. Оказва се, че шофьорът оставил вилиса в скрито място, а сам притичва в щаба да се сгрее и… забравил времето. От това състояние го изважда викът на военен: “Кабанов, веднага излез! Командващият мръзне пред щаба, тебе чака!”.
[…]Ватутин успява да стигне навреме до празничната трапеза, подредена от жена му, – продължава Карташов. Кани своя шофьор, ординареца Митя Глушаков, още офицери, всички се поздравяват с превземането на Житомир и с Новата година. Ватутин едва сръбнал – той практически не пиел, пък и не му е било до чашката – войските на Ватутин и в новогодишната нощ подължавали да гонят врага на запад.
[…] Ширитчетата от пагоните – на елхата
От началото на войната промишленото производство на играчки за елхата практически е прекратено – разказва за “Комсомолка” колекционерът с над 20 години стаж Лариса Петрикова. – Онова, което наричаме военна играчка – парашутист, граничар с куче, куче-санитар – всичко това е пуснато преди войната. Клинската фабрика е силно пострадала заради попадение на бомба, изгаря архивът. Но още през 1942 година започват постепенно да въстановяват производството…
Впрочем, играчки са правили и през войната – с това се занимават малки картели и предприятия за електрооборудване. Украшенията се правят от изгорели лампи – бядисват ги и ги закачат. В болниците използват колби и спринцовки. От електрокабелите приготвят гирлянди. От тънките жици плетат кошнички, дъното се постила с повредени пагони, различни птички, зверчета. А от по-твърдите жици правят звездички за върховете на елхите.
[…]
Сто грама под звъна на курантите
Някои историци уверяват автора, че празникът си е празник, но официално не е било разрешено на Нова година да се пие. Такива твърдения има и в някои статии, появили се в интернет. Ако обаче се обърнем към документите, става ясно, че съветският войник не е бил лишаван от законните наркомовски сто грама. Започвайки от 1941 година това е всекидневната норма (постановление на Държавния комитет по отбраната № 562 от 22 август 1941 г.).
На 6 юни 1942 година излиза ново постановление – за забрана на ежедневното масово раздаване на водка. Дават я само на тези, които водят настъпателни операции. Но и в този документ е предвидено раздаване на “100 гр на човек в дните на революционни и обществени празници”. В списъка я има и Новата година.
Третото ожесточаване от 30 април 1943 година дава правото за окончателно решение кой да пие, а кой да седи трезвен, на военните съвети към фронтовете и армиите. Но и в този случай правилото “100 грама на празник”, включително на Нова година, остава в сила за всеки боец.
Как е отбелязвана Новата година по време на Великата отечествена война? https://www.polkrf.ru/articles/
Великата отечествена война по своите мащаби, жестокост и кръвна цена надминава всички предшестващи военни конфликти. Хората губят живота си в делнични дни и в празници, обаче дори това не може да лиши съветските войници от желанието за живеят, да се стремят към победата и да вярват в нея. Новата година на фронта става особено събитие, въпреки трудностите, с които се сблъсква страната.
Първата Нова година на фронта се пада в периода на най-тежките боеве за Москва. В тези дни цялата страна е в емоционално напрежение, но на помощ идва руският студ – неочакваното и сурово оръжие на природата. Фашистките войски не са очаквали да се сблъскат с такова явление, но съветските войници знаят, че имат “свой вълшебник” – Дед Мороз, когото дори повишават до генералско звание. Генерал Мороз изиграва важна роля за това да бъде прекъснато настъплението към Москва. Въпреки това фашистките войски забравят за героизма на съветските войници и за подвига на цялата страна, спряла врага на прага на своята столица. Дори в този труден момент празникът не е забравен. Поздравленията и подаръците стигат дори до предните позиции, което става символ на несъкрушимата воля и на националния дух.
На 28 декември 1941 година всички бойци и командири, защитаващи Москва, получават поздравления и подаръци от жителите на града. Писмо на командващия 10-а армия Голиков до Жуков става ярко свидетелство за това колко важен е бил празникът дори в най-трудния период. Празнуването на Нова година в Червената армия е особено. Въпреки че графикът на бойните действия диктува най-строги правила, празничната атмосфера прониква в тила. Войниците украсяват елхи с използване на военни “украшения” – памук, бинтове, пагони, изстреляни гилзи. Посрещат Дядо Мраз с подаръци, а елхата става символ на живата надежда за Победа.
…Въпреки трудностите, съветските войски си имат желание – нека тази година донесе победа. Празникът е свързан с надеждата, че в настъпващата година ще бъде завършена дългоочакваната победа.
Нова година в блокадния Ленинград
В периода на войната хората изпитват остра необходимост за чудо, особено в такива трагични условия като в блокадния Ленинград. Въпреки трудностите, възрастните правят всичко възможно да създадат празник за малките блокадници. Пътят на живота успява да спаси много от тях, но хиляди деца остават в града. Техните спомени за новогодишните чудеса остават в сърцата им, дори когато те порастват.
Юрий Байкалов споделя спомените си за Новата година през 1941 г., когато събират всички в училището на празнично утро. Елхата е била заменена с украсено борче. Децата получават огромно угощение: супа от леща, двойка кюфтета с макарони и най главното – желе. Някои деца получават дори мандарини, които шофьорът Максим Твердохлеб докарва през Ладожкото езеро, под обстрел. По-късно върху колата му са установени 49 дупки.
Как са украсявали елхите?
В условията на войната се използват всички възможности на децата да се върне капка детство, което те са загубили. Производството на украшения за елхата не се прекратява. Сменят се материалите, но дори в трудните времена създаването на празнична атмосфера за децата остава важна задача. Украшенията за елхата сега изобразяват войници, санитарки, военна техника, а Дядо Мраз се появява с оръжие. Да се намери елха става пролем, но въпреки трудностите празникът не минава без нея. Ако е невъзможно да се намери елха, рисуват я на стената, а след това забождат карамфили и украшения. Самите играчки стават забележителен подарък, особено ако вътре в тях се крие орех или бонбон, загърнат в станиол.
К.К. Рокосовски, маршал на Съветския съюз, “Войнишки дълг”, превод от руски Петко Т. Игнатов, Държавно военно издателство, С., 1970 г.
Из “Краят на вражеската групировка”:
Във връзка с преподчиняването на 2-ра гвардейска армия на Сталинградския фронт, наложи ни се да внесем значителни поправки в плана на операцията. Идеята си остана предишната: разчленяване на вражеската групировка на две части, но вече посредством нанасянето не на два, а на един главен удар от запад на изток. […]
На 27 декември планът беше представен във върховното главно командване […]
На 31 декември, като се възползвахме от известно затишие (относително разбира се), ние решихме да отпразнуваме посрещането на Новата година. В нашата щаб-квартира се събраха членовете на военния съвет на фронта и другарите от Москва – Василевски, Новиков, Голованов, писателите Ванда Василевска, Александър Корнейчук. По молба на Новиков летците с попътен рейс докараха елха, която тук украсихме с каквото можахме. Всичко се правеше импровизирано, но стана чудно.
Посрещнахме Новата година в дружна другарскка обстановка. Бяха много хубави пожелания, целият разговор бе проникнат от твърда вяра в бъдещата победа над врага.
Спомнихме си близките си. Моето семейство по това време вече се намираше в Москва. […]
В този приятелски разговор между другото бе засегнат и въпросът за това, че историята помни много случаи, когато на врага, изпаднал в тежко положение, се предявява ултиматум за предаване.
Тази вечер никой не отдаде сериозно значение на тази идея. Но на следващия ден у мен възникна мисълта да се посъветвам с Върховното главно командване: дали и ние не трябва да се опитаме да приложим древния рицарски обичай[…]
С общи усилия текстът на ултиматума бе съставен. Скоро позвъниха от Върховното главно командване, съобщиха, че предложението се харесало много на Сталин и поискаха бързо да предадем проекта си.[…]
Тъй като Върховното главно командване беше разрешило да връчим ултиматума на противника два дни преди началото на настъплението, ние решихме да направим това сутринта на 8 януари.
В навечерието по радиото бе предадено предупреждение до командващия 6-а армия Паулус и неговия щаб за изпращането на парламентьори, като се определяше мястото и времето. Посочваше се, че те отиват без оръжие и носят голям бял флаг.[…]
Както и предполагахме с Н. Н. Воронов, така и се получи: от вражеска страна никой не излезе срещу нашите парламентьори. Нещо повече, по тях бе открит огън, отначало единичен пушечен, а после картечен и даже минохвъргачен.
Парламентьорите трябваше да се върнат. Бедният Виноградов трябваше да пропълзи доста голямо разстояние: неизвестно защо по него огънят се водеше особено усърдно.
Опитът ни да проявим хуманност към изпадналия в критично положение противник не се увенча с успех. Като нарушиха грубо международните правила, хитлеристите откриха огън по парламентьорите. Сега ни оставаше едно – да приложим сила.
Новогодишни елхи и мандарини докарват в Москва дори през 1941 г.
Заедно с Руския държавен архив на кинофотодокументи московското Метро разглежда кадри от кино- и фотохроники от новогодишна Москва през 1941-45 г. https://www.gazetametro.ru/articles/novogodnie-elki-i-mandariny-privozili-v-moskvu-dazhe-v-1941-godu-25-12-2022
За това каква е била Нова година във военно време разказват специалисти от Музея на Победата и от Главния архив на Москва
[…] В първата година на войната трудните условия не са позволили да се организира празник за децата: катастрофално не достигат продоволствията, в домовете няма електричество и отопление. На жителите раздават печки с керосин, но и керосинът не стига – пият студена вода с хляб. На работещите се полагат с карта 500 грама хляб и някаква норма от други продукти, но може и да не я дадат, – гарантиран е само хлябът. Разбира се, не дават сладкарски изделия, – разказва Александр Балакирев, водещ специалист в отдела за публикации на архивния фонд в Главния архив на Москва. – При нас в архива са запазени спомени на московчани и сред тях са бележките на седмокласник, в които той пише, че седят вкъщи на тъмно и студ, с избити прозорци – налага се да ходят с шуби и валенки дори в помещенията. Той си спомня как хората пътуват с трамвая и тролея до совхозите и събират зелеви листа, замръзнали под леда и снега.
Но на 13 декември по радиото официално обявяват, че настъплението на немците към Москва е провалено, – и властите на града са решили да подкрепят някак хората, да създадат новогодишно настроение.
Отварят търговските магазини и цветарската лавка в Братцево. Правят дори лотария с пари и вещи. Въпреки, че през 1941 г. Изпълкомът на Москва не приема постановление за докарване на елхи, част от дръвчетата все пак са доставени в Москва и е организиран пазар за елхи на Тръбния площад, – добавя Балакирев.
100 хиляди елхи са докарани в Москва през зимата на 1941 г. Освен това е прието постановление “За културно-масовата дейност сред децата в зимно време”. 300 комсомолци са изпратени за работа с децата, в парковете заливат с лед 200 пързалки и 700 могилки за спускане, с необходимия инвентар. Голяма пързалка е направена и в Централния парк “Горки”. В едно подземие слагат съоръжение с няколко хиляди места, който може да служи и като убежище. В него оборудват работилници за наточване на кънките и за ремонт на обувки, а също стая за отдих с читалня, бюфети. В дните на ваканция московските театри предоставят безплатни спектакли за ученици: филиалът на Болшой театър показва “Конек-горбунок”, Художественият театър – “На дъното” от Горки, Малий театър – “За всеки мъдрец има достатъчно простотия” на Островски. Жителите на Москва решават да създадат празнична атмосфера в болниците за ранените войници. Те носят на войниците подаръци – храна, книги, пишат им картчки. Медицинските сестри украсяват стаите за празника.
“Комсомолките от Свердловски район организираха събиране на новогодишни подаръци за ранените бойци и направиха посрещане на Новата година в болницата. Строгата тишина в болницата бе нарушена от веселите гласове на девойките, стаята получи домашен уют. Ранените бойи задават стотици въпроси, интересуват се от живота в града. Момиченцата донесоха китари, мандолини, балалайки, звънчета. С голям успех премина концертът за оздравяващите бойци”. (Вечерняя Москва, 1942 г.)
В Дома на Съюзите се провеждат новогодишни концерти, в които взимат участие народни и заслужили артисти. В фоайетата – изпълнение на джаз оркестър и танци. Всички средства от тези концерти се насочват към фонда за строителство на танкове.
Прозорци за измама
Във връзка с немските авионападения за маскиране на държавните учреждения и обектите на културното наследство “се рисуват” фалшиви прозорци и се спускат плътни пердета, та дори в лунните нощи немските летци да нямат възможност да ги използват като ориентир, пояснява Александр Михайлов, специалист-историк от Музея на Победата.
“В бомбоубежищата ще играят колективи от художествената самодейност, а също – артисти от естрадата и театрите. Пионерите подготвят много играчки за новогодишните елхи”. (Вечерняя Москва, 1941 г.).
Главната елха
През 1942 година отново възобновяват детските елхи. Празниците се организират в парковете, но не е разрешено да се палят огньовете на елхите заради режима на светлинна маскировка. Голямата детска елха е докарана, както и преди войната, в Колонната зала в Дома на Съветите, тя остава главна чак до 1954 г.
Децата посрещат Дядо Мраз и Снежанка. Тези персонажи стават символ на Новата година заради Лев Касил, той измисля, че Снежанка се пада внучка на Дядо Мраз, – казва Александър Балакирев. – В приказката на Островски за това няма нито дума.
“При елхите в районите на столицата кукленият театър ще има 20 изяви. В програмата: “В тила на врага”, “Малката гъска” и “Басните на Крилов”. (Вечерняя Москва, 1942 г.).
Не само приказки. Руски държавен архив на кинодокументите. На новогодишната елха в Дома на Съюзите (1942).
Персонажи в представленията са червеноармейци и полярни служители, а Дядо Мраз лети не на шейна, а на самолет.
Сценариите на Сергей Михалков и Лев Касил отразяват важни постижения на обществото и страници от историята на СССР, – разказва Александр Михайлов.
В новогодишните спектакли герой е и Сталин, славят го в стихове и песни. Едно такова стихотворение е напечатано във вестник „Пионерская правда“ през 1941 година, то се нарича: „С победното име на вожда…“. В него се казва как и в мразовитата новогодишна нощ, когато “песента се лее величаво”, близките мислят за тези, които “с победното име на вожда се бият по полетата в сражения”.
“Старата година по навик е изобразявана като старец. Това е несправедливо по отношение на изминалата 1941 г. това беше година-воин. Истинският му облик е млад красноармеец, поразяващ врага”. (Вечерняя Москва, 1941 г.).
Пролетта непременно ще настъпи. Руски държавен архив на кинодокументи. Новогодишната елха в градината “Ермитаж” (1945 г.).
От 26 декември 1944-та до 20 април 1945 г. в градината “Ермитаж” празнуват “Елхата на Победата”. Тя има особен смисъл за жителите на Москва: всички са обзети от предчувствие за пролетт, с чието идване ще настъпи новият мирен живот. В градината “Ермитаж” организират площадки за игра, правят се представления. Дървото е украсено с гирлянди, играчки от лампички и памук, сред тях има и фигурки на войници и санитарки. През тази зима “Елхата на Победата” е посетена от 130 хиляди деца, много от които са се върнали от евакуация….
Превод от руски Велиана Христова
Автор на публикацията:
