Тежко и горко на цялото човечество, ако между западните демокрации и руския Съветски съюз се установи политика на разкол”
Уинстън Чърчил, Мемоари, том 6,
Глава ХХ111, Ялта: Финалът, стр. 384:
Руснаците твърдят, че те, разбира се, искат да порицаят България за нейните многобройни прегрешения, но както изглежда го правят така, както родител наказва детето си от любов към него: “Това ме наскърбява повече, отколкото вас.”
Министър-председателят [Чърчил] до г.н. Хари Хопкинс
12 октомври 1944 г.
Още в началото искам да отбележа, че тази война не е само словесна. Никак даже. Много политически коментатори на днешните политически събития правят аналогия със случилото се по време на Втората световна война и първите години след нея. Защото колкото и далече да е отишла науката и техниката, нравите не са се помръднали и със сантиметър към по-добро. Да не говорим пък за причините за световните конфликти. Като надзъртам в която и да е икономическа и политическа криза през последните сто години, понякога изпитвам усещането, че днешните кризи са копи пейст на някогашните, независимо от “благородните” подбуди, с които някои се опитват да прикрият същинските причини. А те всички в крайна сметка водят към едно и също – към война и стремеж за ограбване на по-слабите.
Съдбата на България не е била първата грижа на западните велики съюзници, но все пак отвреме навреме се сещат за нея най-вече заради гръцката, турската и сръбската лакомия за български земи. Искат я, но без българи да щъкат по нея. Те трябва да бъдат унижавани като досадни животинки. И трябва да си призная – колкото и да ми е неприятно, използват успешно всяка възможност. А тези мечтания не витаят само в главите на обикновените балкански националисти, но и се управляват и насочват от първите политически мъже на Европа и Америка преди 80 години – вижте по-долу. И тъй като нищо ще ме обвинят във върл национализъм, днес ви предлагам само документални четива с изказвания за България на тримата велики – Чърчил, Рузвелт и Сталин. С изреченото от тях или от първите им сътрудници. Много често военолюбиви – нищо повече и нищо по-малко.
Но има и една друга причина, която много рядко, да не кажа никак, не се изследва и коментира. Защо такива могъщи страни като Англия и САЩ се занимават с това дребосъче България и подкрепят комшиите всячески и през нашите граници всекидневно преминават въоръжени до зъби с оръжие и злато бандити, които някои наричат горяни. Загиват десетки наши граничари; и защо ли България и САЩ скъсват в началото на 1950 г. дипломатическите си отношения за цели десет години?
Според мен една от причините е българският уран от Бухово, който натоварен на влакови композиции, пътува към съветските кораби в българските пристанища. Как се прощава такова нещо? Открих един кратък документ на тая тема и ви го предлагам по-долу.
“Кримската конференция 4-11 февруари 1945 година”, Сборник документи, Партиздат, С., 1985 г.
Из записа на заседанието на министрите на външните работи, 10 февруари 1945 г., 12.05 ч., Воронцовия дворец
Чърчил: Що се отнася до другите страни, за които стана дума тук, трябва да кажа, че България няма право да предявява каквито и да било претенции към Великобритания. България ни нанесе жесток удар и направи всичко, за да ни навреди на Балканите. Разбира се, не аз трябва да говоря за неблагодарността на България към Русия. Руската армия освободи навремето България от турско иго след дълги години на жестоко насилие. В тази война България почти не пострада, тя слугуваше на Германия и по нейно нареждане нападна Гърция и Югославия, като им причини много вреди. България обаче още е въоръжена. Струва ми се, че тя е все така силна, както и по-рано, тя има 15 дивизии. Не е уреден въпросът за репарациите от България. Трябва да призная, че не съм много склонен за бързо сключване на мир с България – във всеки случай по-малко, отколкото за сключване на такъв мир с Италия.
Сталин: Аз смятам обаче, че би било неправилно да се ръководим от спомените за обидите или от чувствата за възмездие и да изграждаме своята политика върху тази основа. Чувството за отмъщение или омраза или пък чувството за получено възмездие за обидата са много лоши съветници в политиката. Според мен в политиката трябва да държим сметка за силите.
По-малко трудности и неприятности ни създаде България. Тя помогна на Германия да ни нападне и да води настъпателни операции срещу Русия, но самата тя не влезе във войната против нас и не изпрати свои войски срещу съветските армии. В споразумението за примирието е предвидено, че България трябва да даде войски за войната срещу Германия. Това споразумение е подписано от представителите на трите държави – САЩ, Великобритания и СССР. В него се казва, че след свършването на войната с Германия българската армия трябва да бъде демобилизирана и сведена до размерите й в мирно време. Ние трябва да направим това и то ще бъде направено. България не може да се съпротивява срещу изпълнението на споразумението, тя ще трябва да го изпълни.
Георги Гунев и Иван Илчев, „Уинстън Чърчил и Балканите“, Изд. на ОФ, С., 1989 г.
Из четвърта глава „Балканите, 1944 г. – не най-славният им час“
[…] През октомври 1943 г. Чърчил смята, че времето на позивите е минало и че то трябва да бъде заменено от друго средство – бомбите… Но освен стратегическите и политически съображения, се прибавя и нещо друго, което може да бъде разбрано по формулировката, използвана от Чърчил на 19 октомври 1943 г., когато той заповядва да бъдат започнати бомбардировки над България. По думите на Чърчил: „Аз познавам българите от 30 години. Те са грешен народ, който заслужава да му бъде преподаден строг урок… София трябва да бъде бомбардирана колкото се може по-скоро“[…]
[…] От едно пределно лаконично съобщение президентът Рузвелт научава, че „на 10 януари 1944 г. значителна формация бомбардировачи тип летяща крепост, принадлежащи към 15 американска ескадрила, придадена към средиземноморския боен театър, извърши най-голямата досега въздушна атака над София.“ Следващата важна вест от Балканите също идва от България. На 6 февруари 1944 г. американското посолство в Анкара информира президента, че българското правителство е готово да разисква възможността за промяна на своята политика, без да поставя никакви предварителни условия, с изключение на едно-единствено – да бъдат запазени границите на страната от началото на Втората световна война. От българска страна е отправено искането да бъдат прекратени бомбардировките над страната до пристигането в Анкара на официална българска мисия, упълномощена да преговаря със съюзниците от антихитлеристката коалиция по въпроса за излизането на България от войната. Рузвелт се обръща с предложение към Чърчил да бъдат прекратени бомбардировките над България. В своята ответна телеграма Чърчил пише: „След като лекарството е свършило толкова добра работа, нека да продължат да получават допълнителни дози от него.“…
Георги Гунев, Иван Илчев, “Уинстън Чърчил и Балканите”, Изд. на Отечествения фронт, С., 1989 г.
Из втора глава “Балканите като фронт”
Из писмото от 30 август на Чърчил до лорд Бивърбрук, преди посещението му в Москва през септември 1941 г.:
[…]Вашата задача няма да се състои единствено в съдействието ви за плановете как да бъде подпомогната Русия, но Вие също трябва да направите така, че ние да не бъдем обезкръвени в хода на този процес. Дори вие да попаднете под въздействието на руската атмосфера, аз ще бъда непреклонен по този въпрос тук.[…]
Из четвърта глава “Балканите, 1944 г. – не най-славния им час”
Чърчил, 19 октомври 1943 г.:
Аз познавам българите от 30 години. Те са грешен народ, който заслужава да му бъде преподаден строг урок… София трябва да бъде бомбардирана колко се може по-скоро.
Из послание на Чърчил до външния министър А. Идън от 4 май 1944 г.:
…Големите проблеми между нас и съветското правителство се развиват в Италия, Румъния, в България, в Югославия и ПРЕДИ ВСИЧКО в Гърция. Готови ли сме да се примирим с комунизирането на Балканите, а може би и на Италия?… Ако нашето заключение е, че трябва да окажем съпротива на комунистическото проникване и нашествие, то ние следва да заявим това съвсем ясно…
“Московската конференция на министрите на външните работи на СССР, САЩ и Великобритания 19/30 октомври 1943”, Сборник документи, Партиздат, С., 1984 г.:
Сталин пита Идън как е минало пътуването.
Идън благодари и казва, че носи най-сърдечни поздрави от министър-председателя на маршал Сталин.
Сталин благодари […]
Идън […] Сега той би искал да засегне въпроса за България. Той разполага с малко информация за положението в България. И искал да знае как се отнася Сталин към това да се поиска от България да изтегли войските си от Югославия и Гърция.
Сталин казва, че това би могло да се направи. “В случай, че е необходимо – отбелязва Сталин, – ние сме готови дори да скъсаме дипломатическите отношения с България.”
Уинстън Чърчил, „Мемоари“, том 5, Обръчът се затяга, книга първа “Италия е спечелена” и книга втора “От Техеран до Рим”, Книгоиздателска къща “Труд”, С., 1995 г.
ГЛАВА ХХІІ Техеран: Резултати:
[…] После аз [Чърчил – б. Хр. Г.] обобщих. Ние предлагаме на Турция само ограничена закрила от въздуха и зенитни батареи, но зимата наближава и Германия няма да нахлуе в Турция. Ние ще продължим да й доставяме оръжия. Турция има неоценима възможност да приеме съветската покана да участва с нас на мирната конференция. Имаме уверението, че ако България нападне Турция, защото последната е обявила война на Германия, Съветският съюз ще нападне на свой ред България – нещо, което никога не е ставало досега. Имаме и предложението към Турция за съюз с победоносните велики сили и възможността за помощ и приятелство от наша страна.
– Какви мерки – попита Сталин – очаква г-н Чърчил от Съветския съюз, ако Турция обяви война на Германия, в резултат на което България нападне Турция, а Съветите обявят война на България?
Отговорих, че не искам нищо определено, но тъй като съветските армии напредват през Одеса, това ще окаже голямо влияние върху населението на България.[…]
Г-н Идън поиска да изясни за себе си изискванията, които ще предявим към Турция. Да се разбира ли, че Турция ще влезе във война само с Германия и с никой друг? Ако в резултат германците накарат България да се присъедини към тях във война срещу Турция, съветското правителство ще обяви ли война на България? Сталин се съгласи и по двата пункта[…
Уинстън Чърчил, „Мемоари“, том 6, “Триумф и трагедия”, Книгоиздателска къща “Труд”, С., 1995 г.
- Атмосферата тук е много дружелюбна, но въпросът за Балканите е все още в предишното си заплетено и неизяснено положение.[…] Българите се отнасят зле с нашите хора. Арестували са някои от нашите офицери, останали както в Гърция, така и в Югославия. Разказват ми, че се отнасят много жестоко с американците, попаднали в плен. Руснаците твърдят, че те, разбира се, искат да порицаят България за нейните многобройни прегрешения, но както изглежда го правят така, както родител наказва детето си от любов към него: “Това ме наскърбява повече, отколкото вас.”[…]
“Техеранската конференция на ръководителите на трите съюзни държави СССР, САЩ, и Великобритания 28 ноември – 1 декември 1943 г.” Сборник документи, Партиздат, С., 1984 г.
Запис на второто заседание на ръководителите на правителствата
Техеран, 29 ноември
Откриване в 16 часа – закриване 19.40 ч.
[Уинстън Чърчил] Следващата проблема, по която искам да говоря, има по-скоро политически, отколкото военен характер, тъй като военните сили, които ние имаме намерение да отделим за нейното разрешаване, са незначителни. Става дума за Балканите. На Балканите има 21 германски дивизии и освен това гарнизонни войски. От целия този брой, т.е. от 21 дивизии 54 хиляди германски войници са концентрирани на егейските острови. Освен това на Балканите има също така не по-малко от 12 български дивизии в самата България и 9 български дивизии в Гърция и Югославия. На Балканите има всичко 42 противникови дивизии и те парализират мъжествената борба на партизаните и народите на балканските страни. Ако Турция влезе във войната, то българите ще бъдат принудени да изпратят свои войски на фронта в Тракия против Турция. В резултат на това опасността за германските дивизии, намиращи се на Балканите ще се засили. Аз посочих тези цифри, за да покажа грамадното значение на този фактор на Балканите, където ние нямаме намерение да изпращаме наши редовни дивизии и където смятаме да се ограничим само с рейдове на комбинирани отряди и снабдяване на партизаните. Разбира се, балканския театър е фактор, който заставя противника да напряга ресурсите си и по такъв начин този театър може да облекчи предстоящите ни тежки боеве.[…]
Поставих няколко въпроса, които са преди всичко политически: например какво мисли съветското правителство по отношение на България, разположено ли е то в случай, че Турция обяви война на Германия, а България нападне Турция, да заяви на българите, че ще смята България за свой враг? Това ще окаже огромно въздействие върху България. Има и други политически въпроси.[…]
“Кримската конференция 4-11 февруари 1945 година”, Сборник документи, Партиздат, С., 1985 г.
Из записа на заседанието на министрите на външните работи 10 февруари 1945 г., 12.05 ч., Воронцовия дворец
Идън […] напомня за необходимостта да се обсъдят българо-югославските отношения.
Молотов заявява, че напоследък са изказани пожелания за необходимостта от създаване на българо-югославска федерация. Сега този въпрос като че ли не е актуален. Между югославяните и българите се водят преговори за съюзен договор. Тези две страни вече сътрудничат в борбата против общия враг. Той предполага, че поради това военно сътрудничество българо-югославския договор не може да предизвиква възражения от наша страна.
Идън казва, че се радва да чуе, че въпросът за федерацията не е актуален. Въпросът за договора има сериозно значение. България е бивша вражеска страна и още няма мирен договор със съюзниците, а Югославия е съюзническа страна. България трябва да плати репарации на Гърция. Идън обеща да представи меморандум по този въпрос.
Молотов заявява, че английското правителство по-рано не е възразявало против сключването на договори между бивши вражески и съюзнически страни, макар че бе решено, че вражеските държави не могат да влизат в договорни отношения помежду си.
Идън заявява, че не смята, че бивша вражеска страна, подписала примирие със съюзниците, може да сключва договори без разрешение на съюзниците. Идън пита не могат ли българите и югославяните малко да почакат.
Молотов отбелязва, че не може да отговаря за българите и югославяните.
Идън заявява, че британското правителство би възразило против сключването на такова споразумение сега.[…]
ПРИЛОЖЕНИЕ 7
Гръцките претенции към България – главно по отношение на репарациите:
Предадено на А.Я. Вишински от Диксън, главен личен секретар на министъра на външните работи на Великобритания, на 10 февруари 1945 г.
Правителството на Негово величество е обезпокоено от положението относно гръцките претенции към България. […]
На 23 януари гръцкото правителство с подкрепата на посолството на Негово величество в Москва се обърна към съветското правителство с молба да му се предоставят такива възможности в България, каквито бяха предоставени на чехословашкото и югославското правителство в Унгария. Съветското правителство обаче още не е благоволило да отговори на тази молба.
Гръцкият народ пострада сериозно от нахлуването на българите и, според правителството на Негово величество, има право на бързо изпълнение на задълженията и на незабавни репарационни доставки, от които Гърция изпитва неотложна нужда. Гръцкото правителство вече е предоставило на Контролната комисия в България списък на стоките, които са необходими за гръцката икономика и които му се падат по силата на споразумението за примирие с България. Доставянето на тези стоки в Гърция в най-близко бъдеще има голямо значение за укрепване на гръцката икономика.
Особено остра нужда, покрай всичко останало, се изпитва от доставки на хранителни продукти, локомотиви, селскостопански съоръжения и домашен добитък. Освен това, предвид на решението, включено в условията за примирие с Унгария, за определяне за Чехословакия и Югославия на конкретни суми, изплащани в стоки като репарации в продължение на шестгодишен период, правителството на Негово величество смята за справедливо да се достигне аналогично споразумение за фиксиране на обща сума, която се пада на Гърция от България и която също трябва да бъде изплатена в стоки в продължение на шестгодишен период. […]
Правителството на Негово величество затова се надява, че съветското правителство ще се съгласи с предложенията, представени му на 23 януари с подкрепата на правителството на Негово величество, относно гръцкото представителство при Контролната комисия в България. То се надява също, че съветското правителство ще се съгласи да даде ясни указания на ръководителя на Контролната комисия в България, за да се извършат незабавно доставки в Гърция съгласно условията в споразумението за примирие и списъкът, който гръцкото правителство вече е представило на съветското правителство да бъде приет като база за определяне на характера и обема на стоките, които трябва да бъдат доставени. Накрая правителството на Негово величество смята, че е необходимо незабавно да се разгледа въпросът за определяне на общата сума на възможните репарации от България за Гърция и Югославия и ако е необходимо в парично изражение.
Меморандум на делегацията на СССР за ялтенската декларация за освободена Европа
20 юли 1945 г.
Във връзка със записката на делегацията на САЩ относно ялтенската декларация за освободена Европа съветското правителство смята за необходимо да заяви, че не може да се съгласи с предложенията, изложени в споменатата записка, засягащи Румъния и България.
Съветското правителство смята за необходимо да обърне внимание на правителството на САЩ, че през времето, изминало след подписването на споразумението за капитулация от правителствата на споменатите държави в Румъния и България, също както във Финландия и Унгария, има необходимия ред и действа законна власт, която се ползва с авторитет и доверие сред населението в тези държави. Правителствата на тези държави изпълняват добросъвестно задълженията, поети от тях по акта на капитулацията. Румъния и България помогнаха на обединените нации в борбата против немските войски със свои въоръжени сили, като всяка изкара срещу нашия общ враг по 10-12 дивизии. При тези обстоятелства съветското правителство не вижда никакви основания за намеса във вътрешните работи на Румъния и България.
Има обаче една страна – Гърция, в която още не съществува необходимият ред, където не се уважава законността, където вилнее терор, насочен против демократичните елементи, изнесли на плещите си основната тежест на борбата с немските окупатори за освобождение на Гърция. Нещо повече, сегашното гръцко правителство нарушава мира със своите съседи и заплашва Албания и България с военни действия. Всички тези обстоятелства пораждат необходимостта от вземане на неотложни мерки за ликвидиране на това положение в Гърция.
В съответствие с гореизложеното съветското правителство смята за необходимо:
- Да се възстановят в най-близки дни дипломатическите отношения с Румъния, България, Финландия и Унгария, тъй като по-нататъшното забавяне в това отношение не е оправдано;
- Да се препоръча на гръцкия регент да вземе незабавно мерки за образуване на демократично правителство в духа на споразумението, сключено във Варкиза на 12 февруари 1945 г. между представителите на тогавашното гръцко правителство и представителите на гръцката демокрация.
Съветското правителство е уверено, че гореизложените мероприятия ще срещнат подкрепа от страна на правителствата на Съединените щати и Великобритания и ще бъдат приложени на практика.
„Те, спасителите“, Сборник с документи и биографични скици, Съставител и издател Буко Пити, Тел Авив, Израел, 1969 г.
Телеграма
Министерство на външните работи, ВАШИНГТОН, 27 март 1943 г.
До американската легация БЕРН (Швейцария), 765
С настоящето ви се нарежда да помолите швейцарското правителство да предаде на българското правителство, чрез своя пълномощен министър в София, който е натоварен да се грижи за американските интереси, че българското правителство е понастоящем заето с гонения против еврейското си малцинство и че то е докарало тези гонения до степента на изпращане евреите извън обсега на своята власт, в Полша, където те ще бъдат подложени на различни форми на жестокост, продиктувани от нацистката дегенерация.
При тези обстоятелства, правителството на САЩ привлича вниманието на българското правителство към гореизложеното и най-тържествено, в името на човечността и универсалните понятия на порядъчност, моли правителството на България да обсъди повторно линията на действие, която му се приписва, да прояви съжаление към страданията, които предизвикват прилагането в изпълнение на тази линия на действие на хиляди невинни хора и да разреши на тези евреи да отпътуват спокойно за онези неутрални страни, където биха били приети като постоянни или временни жители.
Телеграма
Министерство на външните работи, ВАШИНГТОН, 29 март 1943 г.
До американската легация АНКАРА, 288
По повод телеграмите, получени от консула в Истанбул, въпроса за евентуалното оказване на помощ на евреите от България и в териториите, окупирани от български войски, бе разгледан съвместно с г. Идън.
Постигнато бе съгласие за предприемането на две мерки:
- Съвместен протест от американското и английското правителства, посредством швейцарското правителство, до българските власти срещу гоненията на еврейското малцинство в България и по-специално срещу изпращането на евреите вън от пределите на България, в Полша.
- Спешен апел до турското правителство да приеме тридесет хиляди или повече евреи, които биха напуснали евентуално България, ако им се разреши да сторят това.
… Що се касае до втората мярка, в предложението се предвижда строежа на един или няколко малки лагера някъде в Турция, които да приютят тези бежанци. Американското и английското правителства ще дадат уверения на правителството на Турция, че разходите по евакуирането и поддържането на бежанците ще бъдат заплатени от тях, и че двете правителства ще доставят на Турция необходимите или допълнителни припаси за изхранването на бежанците. Двете правителства ще репатрират бежанците след войната.
Радиостанция „Гласът на Америка”, Предупреждение, че след свършването на войната българските управници-антисемити ще бъдат съдени, … 3 юни, 1943 г., 20.00-20.15 часа
[…] Известия идващи напоследък от неутрални страни съобщават, че една нова вълна на антисемитизъм е заляла размътените мозъци на софийското правителство. Героите от софийските нощни заведения намират да покажат геройството си против беззащитното еврейско население… Ние сме заявявали много пъти, че всички престъпления на българските хитлеристи към еврейските малцинства в България и окупираните страни ще бъдат строго и индивидуално наказвани… Цивилизованият свят, обаче, отминава действията на българските водачи само с възмущение и отвращение. Тези техни деяния не представляват желанията на българския народ. Тези действия на българските водачи внасят само безчестие и позор на самите управници и техните имена са заклеймени наедно с имената на други водачи, които представляват най-гнусното, което е съществувало под широкото небе през всички времена…
Българският народ не трябва да бъде заблуждаван от своето правителство и своите водачи, защото иначе… ще бъде горчиво и жестоко разочарован след свършването на войната. Президентът Рузвелт заяви вече няколко пъти, че тази война не се води за черните очи на фашистките правителства в Германия и България. Ние с днешните водачи на тези хитлеристки и фашистки правителства компромиси няма да правим. Тези, които днес управляват България, не ще я управляват, когато войната се свърши. Не само, че те не ще я управляват, но ще бъдат съдени като криминални престъпници за многобройните си безчинства, и това не са празни приказки. Зад тези думи стоят 100 000 американски аероплани и 10 милиона американски щика.. Ние не ще губим време да убеждаваме престъпници в това що е добро и що зло. Ние не сме управители на изправителни домове. Времето на увещанията мина. Сега ще говорят нашите бомбардировачи и нашите броненосци. Хитлеристите и фашистите разбират отлично този език. Впрочем този език, който те познават – отсега нататък само на този език ще приказваме.
ЦДИА, ф. 178, оп. 5, а.е. 339, л. 7-8
Славчо Васев, Крум Христов, “България на мирната конференция Париж 1946”, предговор Искра Баева, Евгения Калинова, ИК “Синева”, С., 2017 г.
Българската граница ще остане ненарушима
Из речта на В. Молотов
Господин Председателю, Господа делегати,
[…]Политическата комисия за България одобри с преобладаващо болшинство на гласовете, включително Англия, Съединените щати, Съветския съюз, предложението на Съвета на министрите на външните работи за запазване на сегашната българо-гръцка граница, което отговаря на интересите за траен мир в Европа. А на пленума на конференцията британският делегат, въпреки своето гласуване в комисията, а още преди това в Съвета на министрите, възглави групата на болшинството делегации в състав от 12 гласа, които се въздържаха, когато се гласуваше въпросът за запазване в неизменен вид на днешната българо-гръцка граница, в резултат на което конференцията не взе никакво решение по този въпрос. Това означава, че Англия посредством гласовете главно на малките държави се стремеше на пленума да постигне такова решение, което в никакъв случай не може да отговаря на интересите за стабилността на мира и може да бъде само тласък към авантюри и агресия.
Пита се, нима такова гласуване съответства на националните интереси на Етиопия, Белгия, Бразилия, Индия, Холандия, Австралия, Канада, Нова Зеландия, Южноафриканския съюз или Китай и най-после дори и на самата Гърция, въздържала се заедно с Англия от гласуване по тоя въпрос. Не е ли тая комбинация от делегации своеобразна игра на гласове, която обаче, нито един честен делегат, изобщо нито един обективен човек не може да не разглежда иначе, освен като груба политическа грешка, която е в ущърб на мира и изгодна само за сеячите на безпокойства и нови агресии.
Тая комбинация на гласуване хвърли сянка върху цялата практика на гласувания в тая конференция, но не може да има съмнение в това, че Съветът на министрите на външните работи отново ще одобри предишното си решение за стабилността на българо-гръцката граница, което ще бъде осъждане на изкуствената комбинация от 12 гласа, въздържали се на пленума на конференцията. Политическата игра с гласуването по въпроса за българо-гръцката граница съвсем няма да бъде одобрена от общественото мнение на демократичните страни. Очевидна е грешната сметка, направена с тая политическа игра. Ето защо ние с увереност казваме на българите – нашите приятели: „Българи, бъдете спокойни, вашата граница ще остане непокътната“ (аплодисменти)…
Съюзната контролна комисия в България (ноември 1944 – декември 1947 г.) Документи, първа част, проф. Луиза Ревякина, д.и.н. Татяна Волокитина, Издателство на БАН “Проф. Марин Дринов”, С., 2018 г.:
Бележка на С.С. Бирюзов и А.И. Сучков до А.Я. Вишински и зам-началника на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР армейски генерал А.И. Антонов за съдържанието на разговори на сътрудници на английската и американската мисия в България с български военни и граждански лица
21 април 1947 г.
Секретно
Екз. № 1
СЪЮЗНА КОНТРОЛНА КОМИСИЯ В БЪЛГАРИЯ
21/22 април 1947 г.
№ 0246
Гр. София
До заместник-министъра на външните работи на Съюза на ССР др. Вишински
До заместник-началника на Генералния щаб на Въоръжените сили на Съюза на ССР Генерал от армията др. Антонов
Съобщавам за сведение изказвания на сътрудниците на английското представителство в СКК в България майор Ноулес, майор Бикингам и на сътрудниците на американската мисия в България А. Борисович и Хорнер в беседи с офицери от българската армия и с други български лица.
[…]
След това майор Ноулес се интересувал от пристанищата, през които се извозва уранова руда от България в СССР, какви кораби пристигат в пристанището на Бургас, с какъв товар пристигат и си отиват, интересувал се за числеността на Бургаския гарнизон, от количеството на щатни руснаци в гр. Бургас, от количеството на коли с отиващи си руски части. […]
Автор на публикацията:
