Какво ли не се е случвало в международните отношения, но досега не бях прочел, чул или видял такова нещо – да вземеш (тая безлична дума се употребява в кореспонденцията по-долу) като трофей знамето на врага си, пък след няколко години да му го върнеш, при това тържествено. Защо ли? Може би защото не върви някак си между два братски и вече приятелски народа знаме на единия да е в плен и трофей на другия.
Военноморски флаг до 1949 г. Източник: bandera.bg
Още един въпрос възниква веднага – че какви врагове сме били ние с руснаците, като с повод и без повод непрекъснато ни се втълпява, че нито един българин не е стрелял срещу тях през Втората световна война. И затова ще се спра по-обстойно на сблъсъка между нашия военен флот и съветския, за да се види, че и тая лъжа си има дълга опашка.
От сутрин до вечер ни проглушават ушите как цар Борис III – русофил, та дрънка отвсякъде, не е изпратил български войници на Източния фронт, а неблагодарните болшевики окупирали царството му. Но защо ли никой от евроатлантическите всезнайковци не споменава какви са ги вършили военните моряци на неговото величество? Може би, защото, макар и това да не се споменава днес, по времето, когато България е сателит на Хитлер, те водят ожесточени морски сражения със съветския военен флот и в тях загиват стотици, преди всичко съветски моряци, най-вече подводничари. И английската армия се намесва най-вече, за да стопира корабоплаването по Дунав. Воюва се здраво, макар и необявено.
Сега ви предлагам няколко източника, които повдигат димната завеса и се вижда кристално ясно, че българският бряг е даден без аренда на Абвера, че нашето море е превърнато в нещо повече от военноморска база на германските морски „братушки“. Че в китното ни Черноморие се укриват германски подводници и военни кораби, нещо повече – ремонтират се и се строят нови. А нашите моряци охраняват и морските кервани с петрол от Румъния, с хромова и медна руда от Турция и всякакво друго продоволствие за германците, най-вече наши храни, с което се оказва осезаемо влияние върху хода на Втората световна война. Само през 1942 г. по река Дунав в Германия са били доставени 8 милиона тона товари! Май че звучи актуално на фона на днешните намерения на ЕС за Черно море…
Има и още нещо, което няма да премълча. Обезумелият от лакомия румънски генерален щаб, съгласувано с турските си колеги, предлага на ръководството на Абвера, с приложени от него карти, българското Черноморие да се подели между Румъния и Турция, за да се накажела така русофилска България. Каква е съдбата на това предложение не става ясно, но “парашутът им не се отваря”. Щели сме съвсем да я вапцаме. Турците мечтаят за земите ни до Варна и Шумен, гърците – за тия до Стара планина, (навярно и заради урановите ни мини в Бухово, за да се стопира едва прохождащата съветска програма за създаване на атомна бомба. Повече за това друг път); на сърбите не им стига бленуваната от тях хапка Македония, а отколе ламтят и за Пернишките мини. Но тая „братска“ политика на нашите комшии не се реализира, въпреки ожесточените морски сражения, които водим срещу руснаците. Защото Москва пак ни помага по време на Парижката мирна конференция през 1946 г. И България остава цяла, в границите си от 1941 г. Но за благодарност днес някои USA „главанаци“ и евроклакьори обявяват руснаците за окупатори.
Изказвам благодарност на адмирал Иван Добрев за съдействието му в издирването на някои от материалите. Спи в мир, приятелю и другарю!
Много спешно
Съюзна контролна комисия в България
18 август 1947 г.
№ 2558
гр. София
До Министъра на външните работи и изповеданията
Господин Кимон Георгиев
Господин министър,
По решение на правителството на Съюза на Съветските Социалистически Републики на българските военноморски сили се връща военноморското знаме, взето от съветските войски в периода на военните действия през месец септември 1944 г. в пристанище Варна.
Съобщавайки Ви решението на Правителството на СССР, моля спешно да съобщите къде и кога ще може да бъде направено предаването на знамето.
Заместник-председател на Съюзната контролно-ревизионна комисия в България: Черепанов
ЦДА, ф. 1485, оп. 2, а.е. 953, л. 59, Оригинал машинопис (От книгата “Съюзната контролна комисия в България (ноември 1944 – декември 1947 г.), Документи, Втора част, Изд. на БАН “Проф. Марин Дринов”, С., 2018 г.)
Ответно писмо на К. Георгиев до заместник-председателя на СКК генерал-лейтенант А.И. Черепанов относно връщането на знамето на българския военен флот
20 август 1947 г.
По вх. № 39270-18-111 от 19.VIII.47 г.
До Господин
Генерал-лейтенант А.И. Черепанов
Заместник-председател на Съюзната
Контролна комисия в България
Тук
Господин Генерал-лейтенант,
Получих писмото Ви от 18 т.м., с което ми съобщавате, че по решение на Правителството на Съюза на Съветските Социалистически Републики ще бъде върнато на българския военен флот иззетото знаме в пристанището Варна през време на военните действия през септември 1944 г.
Чест ми е да Ви явя, че връщането на въпросното знаме ще може да се извърши в неделя, 24 август, в 9.00 ч. в казармения район на Морската база – Варна.
По този повод моля Ви, Господин Генерал-лейтенант, от мое име и от името на Българското правителство да станете тълкувател пред Правителството на Съюза на Съветските Социалистически Републики на чувствата на целокупния български народ, който ще види в това решение ново доказателство и нова проява на чувствата на сърдечно приятелство и братство, което съветските народи хранят към българския народ.
Моля приемете, Господин Генерал-лейтенант, уверения в отличната ми към Вас почит.
Председател на Министерския съвет,
Министър на външните работи и на изповеданията
Комисар по изпълнение Съглашението за примирие
Кимон Георгиев
ЦДА, ф. 1485, оп. 2, а.е. 953, л. 62, Заверено копие, машинопис
„България – морският съюзник на Третия райх през Втората световна война (1941- 1944 г.), Петър Даскалов, Изд. къща „Стено“, 2016 г.
„В битка за Черно море“
[…]Българският военен флот (от 1941 г. преименуван на Морски на негово величество войски) взима участие в защитата на морските комуникации на своите съюзници, търговският ни флот е милитаризиран заедно с екипажите и е използван за нуждите на Кригсмарине (военноморските сили на Германия в периода 1935-1945 г.) През март 1941 г. в София е щаб Адмирал Югоизток, преименуван през юли с.г. в щаб на военноморска група „Юг“, отговаряща за действията в Черно, Егейско и Адриатическо море…
В необявената морска война в Черно море между българския флот и съветския Черноморски флот загуби на материална част и жертви сред личния състав дават и двете страни. Загубите на българското търговско корабоплаване през Втората световна война са отразени изчерпателно в нашата литература. Потъването на два от четирите налични български торпедоносеца (на 14 октомври 1942 г. на торпедоносец „Дръзки“ и на 19 май 1943 г. на „Смелий“) не е в резултат на бойни действия. Дейността на българския военен флот през този период като съюзник на Германия се изразява в: 1.Миннозаградна дейност; 2. Борба с минната опасност; 3. Ескорт на съюзнически превози между Босфора, българските пристанища и Констанца. Омаловажена не само в българската морска историография остава дейността на българските корабостроители през този период. От 1941 г. български корабостроителници се включват в германски военноморски корабостроителни програми, които се изпълняват до август 1944 г. и имат съществен принос в попълването и поддържането на корабния състав на немския флот в Черно море…
В планирането и осъществяването на немските морски комуникации на Черно море маршрутът на конвоите от румънските пристанища до Босфора е избиран близо до крайбрежието с предположението, че съветските подводници и надводни кораби ще се съобразяват с неутралитета… През 1941 г. по дестинацията Бургас – Варна – Констанца… преминават около 20 конвоя, а през Босфора в двете посоки – 23, в това число пет италиански танкера с товар извършват четири рейса през Босфора. Максимално натоварен е трафикът по р. Дунав…
На 2 август 1941 г. в 21:05 ч. е издадена Директива номер 282 на военния съвет на съветския Черноморски флот: „Подводниците да започнат действия против транспортите, плаващи в български териториални води. Да се проведе операция „ДБ-3“ за замърсяване с мини на българските териториални води. При избора на поставянето им да се вземе предвид възможността за действие на нашите подводници в тези води. Бомбардиране на българските пристанища и крайбрежие засега се забраняват“…
Министерството на външните работи на СССР изразява на 9 септември 1941 г. своя протест пред българския пълномощен министър в Москва относно „превръщането на България, подобно на Румъния, в плацдарм за военни действия срещу Съветския съюз и за нападения през Черно море…“
На 19 ноември 1942 г. главнокомандващият Кригсмарине в доклад на конференция с фюрера се опасява от „внезапна мощна атака в Егейско море от Суецката област. При това врагът би заел бази за въздушни рейдове срещу нашето снабдяване с гориво от Румъния… Парализирането на нашите източници на гориво в Румъния винаги ще бъде една от главните цели на врага“. Фюрерът изразява съгласие с това мнение и е убеден, че българите ще отговорят на своите задължения като съюзници при тези обстоятелства…
В София на 3 септември 1941 г. цар Борис се среща с главнокомандващия Кригсмарине гросадмирал Редер по въпросите за използване на българските пристанища като база на немския флот в Черно море. За борба с минната опасност се мобилизират всички сили и средства. Във Флотски арсенал – Варна, основните усилия и средства са насочени към построяването на серия миночистачни катери…
Изключително студената зима през 1941-1942 г. принуждава да се прехвърлят всички водосамолети от Мамая във Варна. Във Военния дневник на военноморската специална команда – България, на 22 ноември 1941 г. е отбелязано: „Във Варненското езеро се подготвя стоянка за 10 водосамолета от Мамая.“ Поради необходимост през лятото на 1942 г. на водолетище „Чайка“ се прехвърля един немски ремонтен взвод, а по-късно във Флотски арсенал – Варна, се построява плаващ док за водосамолети. В акваторията на Черно море няма друг немски плаващ док на морската авиация на Луфтвафе… Варна остава базово летище на групата до август 1944 г…
Всъщност Варна се използва като база за ремонт на водосамолетите на Луфтвафе в Черно море…
Непосредствено участие в бойните действия против съветския Черноморски флот България взима, като осигурява противолодъчната отбрана на морските конвои на своите съюзници. Във Военния дневник на 2 януари 1942 г. е отбелязано: „Военноморска група „Юг“ със закъснение докладва вероятното потапяне на руски подводници от български въздушни и военноморски сили на 16 август и 15 октомври 1841 г. съответно. „На 30 ноември 1941 г. командирът на Черноморската флотилия кап. II ранг Неделчев донася на командира на морски войски за две атаки на торпедна лодка 2 срещу руска подводница… На 16 юни 1942 г. във Военния дневник на германския Главен военноморски щаб е записано: „Българските самолети също са разрушили една вражеска подводница пред н. Емине преди обяд на 16 юни“. На 26 юни 1942 г. четем: „Българските сили са обстрелвали вражеска подводница южно от Варна, и то вероятно успешно“…
Липсата на доверие ескалира и през 1943 г. се стига до скандал в българо-румънските отношения, когато Политическата секция на румънския генерален щаб в резултат на срещи и консултации с турски официални среди изработва карта и меморандум и ги връчва на Върховното командване на Вермахта. Съгласно тези документи цялото Българско Черноморие трябва да се раздели между Румъния и Турция с граница нос Емине. Мотивировката е, че така ще се намали „съветската опасност“ за Балканите, защото „русофилска България“ по този начин ще се отдалечи от СССР и „болшевишката опасност“ ще бъде неутрализирана…
Командващият Адмирал Черно море получава доклад от Военноморска специална команда – Варна, че в 07.45 ч. на 16 юни 1942 г. една подводница е забелязана атакувана и потопена от самолети… Българските торпедни катери от Царево са тръгнали за мястото на потапянето…
Пред българските брегове намират гибелта си съветските подводници „Щ-204“, „Щ-2010“, „Щ-211“, „С-34“ и „Л-24“. През ноември (в периода 16-30) 1941 г. в района на н. Св. Атанас до Варна на минно заграждение „S-18“ се натъква подводница „Щ-211“. Загиват 44 подводничари… На 6 декември 1941 г. отново в същия район в резултат на нападение с дълбочинни бомби от български водосамолет Ar 196А-3 от състава на 161 ескадрила е потопена „Щ-204“. Загиват 43-ма подводничари… През ноември 1941 г. източно от н. Емине потъва и „С-34“. Загиват 48 човека. В териториалните води на неутрална България в Черно море през 1941 и 1942 г. заедно с потопените 5 подводници загиват общо 238 съветски подводничари… При оценка на тези загуби важно е да се отбележи, че през този период подводниците са единствените сили на съветския Черноморски флот, които систематически действат на вражеските комуникации…
Броят и личният състав на разположените в България немски части от 38 военни поделения, щабове и учреждения с обща численост 3791 души през декември 1941 г. нарастват към първи август 1944 г. на 220 обекта с 22 047 военнослужещи. Бързо се увеличават разположените във Варна поделения и служби, като до 1944 г. техният брой нараства на 37. Фактически Варна се превръща заедно с Констанца в една от основните немски военноморски бази на Черно море. (Във Варна са разположени и най-големите български корабостроителници, използвани за строеж на кораби за Кригсмарине).
В Бургас са разкрити 10 служби и поделения… В Поморие – Главна военноморска пеленгаторна станция (моторизирана).
На р. Дунав: в Русе 22 служби и поделения… В 21:00 ч. на 28 август (1944 г.-б.а.) представител на началник щаба на Българската армия информира Военноморска група Юг: „Всички командири на корпуси са получили ясни заповеди от българския Генерален щаб, постановяващи, че никакви промени не трябва да стават в отношенията между българската армия и германските войски и че за разоръжаване на германските войски не може да става въпрос.“ Очевидно не без основание вечерта на 27 август в главната си квартира Фюрерът обявява, че „се надява да привлече части от българската армия към германската кауза“…
Впрочем командването на германските СС войски планира създаване на българска дивизия от прогермански настроени войници от царската армия и членове на младежката организация „Бранник“. Създаването на дивизията остава проект, но на 13 ноември 1944 г. започва формиране на полк в учебния район Дьолерсхайм. До края на 1944 г. се формира танково-изтребителен полк СС (български N 1) в състав от 581 човека… Първата битка на българските доброволци със съветските войски е на 5 май 1944 г. в района на Щокерау, където в хода на битката са унищожени 14 съветски танка и 2 самоходни артилерийски установки. Впоследствие българската част на 10 май 1945 г. се предава на американците на територията на Чехия…
На 29 август 1944 г. в 01:00 ч. Военноморска група „Юг“ поставя следните задачи: „1. Атакуване на руските сили пред Констанца и Сулина. 2. Нарушаване комуникациите на руснаците по р. Дунав. 3. Връщане към българския бряг, ако припасите от гориво позволят. Да се потопят корабите в дълбока вода и да се прехвърли личният състав в София.“
Из „История на българския военноморски флот“, Военно издателство, С., 1989 г.:
[…]По искане на хитлеристкото командване от 2 юли 1941 г. българските териториални води в Черно море се обявяват за „опасни от мини“. През втората половина на с.г. в операционната зона на българския Черноморски флот са поставени 1538 мини, а през 1944 г. – още 350[…]
В западната част на Черно море мини поставят хитлеристки и румънски кораби, а след нападението над Съветския съюз – и съветският черноморски флот.
Сложна минна обстановка се създава и на р. Дунав. Хитлеристкото командване прехвърля по реката военни и търговски кораби, превозва течни горива от Румъния, хромова и медна руда от Турция, хранителни продукти от България, Румъния, Югославия, Унгария. Само през 1942 г. по реката в Германия се доставят 8 милиона тона товари. През 1944 г. под предлог да повлияе на способността на противника да продължи войната Английската Средиземноморска авиация провежда 6-месечна въздушна операция „Гарденинг“ с цел да прекрати корабоплаването по р. Дунав. Поставени са 1382 неконтактни дънни мини. През април-май с.г. съветският Черноморски флот също поставя във водите на Долни Дунав 218 мини. На английски мини в Дунав се взривяват и потъват и български кораби – модерният пътнически кораб „Княз Симеон“ и новият буксир „Русе“[…]
По искане на немския морски щаб на бойните кораби на Черноморския флот е възложено да придружават и конвоират германските превозни кораби, движещи се между Босфора, българските пристанища и Кюстенджа. Торпедоносците и торпедните катери „Люрсен“ отговарят за безопасното плаване по крайбрежните фарватери; водосамолети изпълняват „стражева служба“ по охрана на Варненския и Бургаския залив[…]
Автор на публикацията:
