Ограничаването на обществения дебат до военна победа за Украйна като единствения избор намалява потенциала за дипломатически решения, които биха могли да донесат мир.
Украйна спешно се нуждае от оръжия и подкрепа, за да възпре руската атака. Не трябва да се позволява на Русия да спечели. И все пак, генерал Вадим Скибицки, заместник-ръководител на военното разузнаване на Украйна, наскоро беше цитиран в интервю за The Economist, че не вижда никакъв начин Украйна да спечели войната само на бойното поле. Дори ако Украйна успее да изтласка руските войски обратно до своите граници – перспектива, която изглежда все по-далечна, това няма да сложи край на войната: „Такива войни могат да бъдат прекратени само с договори“ и „в момента и двете страни се борят за „най-благоприятната позиция“ в навечерието на евентуални преговори.
„Би било наивно да се вярва, че Украйна може да си възвърне пълния контрол над своята територия в обозримо бъдеще“, заяви чешкият президент и убеден поддръжник на Украйна Петр Павел пред Sky News. Русия няма да се откаже от окупираните територии: „Това, което трябва да направим, е да спрем войната“. Пред лицето на безкрайните страдания и смъртни случаи трябва да се търсят начини за спиране на войната е императив на моралната реал-политика, вместо да се вкопчваме в надеждата за военна победа като единствен приемлив вариант в противоречие с фактите.
Когато германският политик Ролф Мюцених** повдигна въпроса в парламента през март, дали не би следвало, паралелно с категорична помощ за Украйна с оръжия, да се обсъждат и начини за замразяване на войната, се разрази буря от възмущение. „Наивна политика на отстъпки (appeasement) пред Русия“, заявиха депутатите Рикарда Ланг и Мари-Агнес Щрак-Цимерман в един глас.
Но да се приравняват съображенията за замразяване на конфликта – докато в същото време се предоставя решителна военна, политическа и хуманитарна подкрепа – с онова, което се случи в Мюнхен през 1938 г., е доказателство за историческо невежество или непочтеност. По онова време основните европейски сили решиха през главата на чехите да предадат част от страната им на Хитлеристка Германия без бой. Използването на неверни приравнявания е опит изначално да се отхвърли даден неудобен въпрос.
Алтернативни пътища
Въпроси, свързани с разпределянето на тежестите по приемането и интегрирането на 1.2 милиона украинци трябва да бъдат обсъдени също толкова сериозно, колкото и увеличаването на разходите за отбрана. В този контекст промяната на терминологията от „отбранителни способности“ на „военни способности“ не е семантична дреболия, а маркира повратния момент към преднамерено войнствен акцент. Необходимо е да се състои открито обсъждане за това, че украинските и германските интереси, макар и съгласувани по важни въпроси, не са съвпадащи си. Колкото по-интензивно НАТО участва във войната с материална част и персонал, вероятно толкова по-сигурно е Украйна да се чувства по-сигурна. В същото време, според проучване на общественото мнение, 72% от германците се противопоставят на разполагането на войници, 58% на предоставянето на крилати ракети „Таурус“ и 31% – изобщо на доставката на оръжия за Украйна.
Ограничаването на дебата до военна победа за Украйна като единствения приемлив вариант повдига въпроса, какво трябва да се направи, ако това не се осъществи. Ако Русия ще трябва да бъде победена на бойното поле и прогонена от окупираните от нея територии, това няма да бъде възможно без масирана по-нататъшна ескалация – включително, поне косвено, разполагането на войници от страните от НАТО. Това ще доведе до продължителни бойни действия, големи украински загуби, както и – в случай, че бъдат постигнати успехи с възвръщането на територии – до рискът от ескалация от руска страна относно използваните оръжия.
Вътрешната опозиция на Путин – колкото и слаба да изглежда тя в момента – трябва да бъде насърчавана.
Повече от всичко друго, хилядите смъртни случаи призовават да се търсят начини за прекратяване на войната без Украйна да загуби, а Русия да спечели. Призивът на Мюцених да се обмисли, отвъд дребномащабния спор за доставка на определени оръжия, дали има и други начини за прекратяване на войната освен решаващ военен успех за Украйна, не е предателство към каузата на Украйна. Подобни съображения са част от абсолютно необходимия демократичен дебат за да продължим да печелим мнозинството от германското население в полза на подкрепата за Украйна. Хората губят вяра в политики, които изискват жертви за нереалистични цели. Ако пълната победа над Русия е непостижима, то горчив компромис, в който Украйна – подкрепена и подсигурена от западната военна и икономическа помощ – запазва свободата си, но губи територия, може да се окаже по-вероятно да спечели дългосрочното съгласие на населението. Нарушаването от страна на Русия на международното право остава продължаваща несправедливост. Но всеки, който иска да забрани дебата в парламента и в потока на основни мнения относно подобни несъвършени, но възможни решения , ще види как такъв дебат се разгръща още повече в самовъзпроизвеждащи се балони, в които и най-крайните идеи се кликват, харесват и споделят.
Всички съображения относно договорни решения обаче ще останат абстрактни и хипотетични до тогава, докато Русия не е готова да преговаря сериозно. Путин няма да се откаже доброволно от заявените си цели, които могат приблизително да се обобщят по следния начин: първо, преначертаването на границите и анексиране на Крим и Източна Украйна; второ, смяна на режима в Киев; и трето, установяване на демилитаризиран васален режим от типа на Беларус в останалата част на Украйна. Русия ще бъде готова да преговаря, ако се засилва впечатлението в страната, че времето работи срещу нея във военно, икономическо, вътрешнополитическо и външнополитическо отношение и че точки две и три са непостижими.
По отношение на външната политика, страните извън структурите на НАТО трябва да бъдат убедени да допринасят за разрешаване на конфликта.
В допълнение към доставките на оръжие за Украйна и санкциите срещу Русия се налагат допълнителни усилия за прекратяване на огъня и постигане на мирни преговори. Мирната конференция, организирана от Швейцария в средата на юни, която първоначално ще обсъжда „само“ ядрената безопасност, хуманитарни аспекти, като завръщането на отвлечени деца и безопасността на транспортирането на храни, с участието на възможно най-много страни е важна инициатива, която следва да бъде подкрепена. Вътрешната опозиция срещу Путин – колкото и слаба да е тя в момента – трябва да бъде насърчавана. Това включва подкрепа за медии и организации в изгнание, предлагане на политическо убежище на а руски граждани, които отказват военна служба поради религиозни или други убеждения и на дезертьори, но едновременно с това и послание, че за Русия, освободила се от Путин, има път обратно към Европа.
По отношение на външната политика, държавите извън структурите на НАТО трябва да бъдат убеждавани да допринесат за разрешаването на конфликта. Това, че тези страни досега не проявяват никакъв или почти никакъв ангажимент, се дължи на факта, че техните национални интереси и приоритети се различават от тези на Запада.
Един страстен призив от страна на германския министър на външните работи Аналена Баербок е малко вероятно да промени мнението на тези страни. Особено когато германската външна политика остава безразлична към решенията на преобладаващото мнозинство от международната общност в други случаи.
Съчетаване на интересите
За да се привлекат страните от глобалния Юг в подкрепа на Украйна, трябва да има готовност от страна на Запада да прояви разбиране за техните интереси. Без волята на богатите страни да преодолеят структурните несправедливости, които в много отношения са вплетени в основаните правила на международния ред, няма да е възможно Глобалният юг да бъде убеден да прояви солидарност с Украйна в името на основан на правила международен ред.
Съмнително е дали Германия и ЕС могат да убедят Китай да повлияе на Русия в интерес на мира; Народната република досега остава големият печеливш в този конфликт, както в икономически, така и в геополитически план.
Изявлението на Си Дзинпин срещу използването на ядрени оръжия във войната в Украйна по време на посещението на германския канцлер Олаф Шолц в Пекин през есента на 2022 г. показва, че все пак остават налице възможности. Дори и ако, въпреки интензивните усилия, все още не се е удало Китай да бъде разубеден от фактическо заставане на страната на Русия, важно си остава на Китай убедително да се покаже, че един китайски принос към разрешаването на кризата би имал положително отражение върху китайско-европейските отношения.
Как евентуално да се замрази конфликта като първа стъпка по пътя към мира е легитимен и необходим въпрос.
Като втори по важност доставчик на оръжие на Украйна, Германия може да проучи инициативи отвъд продължителната война на изтощение в конфиденциални разговори с Киев и неговите съюзници. Ако Русия приеме членство в НАТО или еквивалентни западни гаранции за сигурност за свободна Украйна и се съгласи на контролиран от ООН референдум в окупираните територии по въпроса дали да принадлежат на Русия или на Украйна, мислимо ли би било украинско предложение, което по никакъв начин не признава руските анексации, но съдържа предложение за отказ от военното завладяване на окупираните територии? Такива или подобни съображения биха могли да окажат дипломатически натиск върху Русия и да покажат на света, че Украйна, въпреки недвусмисленото положение по силата на международното право, е готова да преговаря за мир с агресора. Дипломатическият фокус трябва да бъде върху инициативи и предложения за решения, които още повече да изолират Русия в международен план и да засилят глобалния натиск върху страната да прекрати военните действия.
Потенциалът за военна ескалация от странана Запада е друга възможност за увеличаване на натиск върху Русия да преговаря. Но ескалацията винаги означава игра с огъня. Само САЩ имат реалната сила да ескалират по истински възпиращ начин. Това, че досега САЩ се въздържат от такова действие, вероятно се дължи на факта, че те искат да защитят Украйна по геополитически причини и в съответствие със западните ценности, но същевременно желаят да предотвратят риска от разпространение на войната и евентуална ядрена ескалация. Да се критикува този предпазлив подход, който се следва и от германското правителство като страхливо колебание, не отчита сериозността на ситуацията.
Нека се надяваме, че отпускането на пакета от 60 млрд. долара от Конгреса на САЩ и масираната европейска и особено германска подкрепа ще стабилизират фронта, ще лиши Русия от перспективата за „по-благоприятна позиция“ и ще повиши готовността й да търси решения, основани на патова военна ситуация.
Как евентуално да се замрази конфликта като първа стъпка по пътя към мира е легитимен и необходим въпрос. За да не остане абстрактен и хипотетичен, той трябва да бъде последван от отговор на въпроса, каква комбинация от политически натиск, военна подкрепа, дипломатически съюзи, преговорни рамки и компромисни предложения може да постави началото на замразяване и прекратяване на войната. Това изисква поверителна дипломация – и обществен дебат.
Д-р Франк Хофър е работил към Международната организация на труда (МОТ) и е бил асоцииран сътрудник в Глобалния университет на труда, онлайн академия. Преди това е работил като социален съветник в посолствата на Германия в Москва и в Минск и като управляващ директор на ACT- инициативата, която организира кампании за достойно заплащане на труда в текстилната промишленост.
*Публикуваме текста като отражение на по-различна позиция в рамките на общия подход на Запада към войната в Украйна /бел. ред./.
** Ролф Хайнрих Мюцених (роден на 25 юни 1959 г. в Кьолн) – германски политик ( ГСДП ). От 2002 г. е член на германския Бундестаг, а от 2019 г. е председател на парламентарната група на ГСДП .
Международна политика и общество“, Бюлетин на Фондация „Фридрих Еберт“, ips-journal.eu
https://www.ips-journal.eu/topics/foreign-and-security-policy/warriors-lament-peacemakers-hymn-7524/
27.05.2024 г.
Превод с DeepL
ГП/ 30.05.2024 г.
Автор на публикацията:
