Преди 35 години, на 10 ноември 1989 г. в България бе поставено началото на смяната на еднопартийната политическа система и централно планирана икономика с политически плурализъм и пазарна икономика. Конституцията, приета от VII-то ВНС постанови развитието на страната като демократична, правова и социална държава.
Съгласно Член 10-ти на Основния закон изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. По такъв начин следва да се реализира народния суверенитет, закрепен в член Първи, предвиждащ, че цялата държавна власт произтича от народа непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията с оглед утвърждаването на България като република с парламентарно управление. Съгласно нея, на политическите партии се пада ключовата роля да съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите.
На практика обаче непрекъснато спадащата изборна активност отразява все по-дълбоката криза на политическия живот и отчуждението на мнозинството граждани от властта поради дълбокото разминаване между конституционния проект и наложилата се фасадна „демокрация“, подвластна на олигархични интереси. За да се стигне през последните три години до фактически разпад на политическата система.
В основата на системната криза са разломните процеси и трансформации, настъпили в икономическите основи и социално-класовите структури на българското общество. Техни тежки последици са липсата на обединяваща национална цел, на споделени морални норми на поведение и на интелектуален елит, способен да култивира приобщаваща публична среда.
Днес, след 35 години, обществото ни наново се изправя пред предизвикателството да започне да преодолява изострилите се докрай кризисни противоречия и процеси и да намери пътя за национално съгласие около обединяващи цели за развитието на България в новите глобални реалности. В този повратен момент левицата е длъжна отново да потърси в Конституцията началата за цялостна нова перспектива за съграждането на общество, основано на солидарното начало, като основа за работеща социална държава на граждани с реални политически, икономически и социални права, отговорности и свободи.
За целта е необходимо широко и задълбочено обсъждане на основните проблеми на страната днес, за да се очертаят перспективите и носителите на политиката за една друга България, възможна и необходима. В отговор на тази необходимост откриваме специален раздел на сайта на Платформата за леви идеи и политики „НовиВремена“ за дискусията „35 години след 10 ноември – България днес и разговорът за бъдещето“, инициирана от Фондация “Солидарно общество”. Надяваме се, че така ще можем да допринесем за обосновката и конкретизацията на средствата и пътищата за нов живот на непреходните ценности и идеи на левицата в бурно трансформиращите се реалности на днешния и утрешния свят.
Автор на публикацията:
