- Създаване наплуралистичната политическа система и отражението ѝ в парламентарните избори 1. А. Ролята на 10 ноември 1989 г.за връщане към политическия плурализъм– трансформационни процеси в БКП – XIV извънреден конгрес (30 януари-2 февруари 1990 г.) и смяна на името на партията (3 април с.г.), учредяване на обединената опозиция – СДС (7 декември 1989 г.); учредяване на ДПС (4 януари 1990)
– 1990 – 2001: двуполюсен модел БСП vs. СДС: избор на посока за промени с лъкатушения между носталгията към социализма, надеждите откъм реституцията и приватизацията на собствеността и приемане на евроатлантическа ориентация; участието на гражданите в изборите поставя начало на тенденцията за намаляване от гласоподавателите и купуване на гласове: 1990 – 90,3 % (6 333 334 д.); 1991 – 83,9 % (5 694 764 д.); 1994 – 75,3 % (5 264 448 д.); 1997 – 62,4 % (4 291 257).
– 2001 – 2009: либерално-социален (центристки) модел с етнополитическия балансьор и задълженията от членството в НАТО и ЕС; начало на персонификацията на политическото с отъждествяване на партии и програми със слогани на техните лидери (Костов – декомунизация и незабавна смяна на системата; Симеон Сакскобургготски – 800 дни, Ахмед Доган – обръчи от фирми и разпределяне на порциите; Сергей Станишев в трамвая: „Не е като едно време“); НДСВ-ДПС-Новото време, подкрепа и от БСП (2001-2005; БСП-НДСВ-ДПС (2005-2009) участие на гражданите в изборите: 2001 – 67 % (4 568 191 д.);
– 2005 – 55,76 % (3 648 176 д.). Лансиране на тезата за ползата от деполитизация на обществото (Андрей Райчев), което ще утвърди ролята на парламентарно-представените партии.
– 2009 – 2020: народняшко-популистки модел ГЕРБ с кратко прекъсванe след граждански протести от 2013 г. (правителството на Орешарски, „феноменът“ Пеевски), поява на етно-патриотичните акценти („Атака“) и нов несменяем лидер (Борисов), поява на извънпартиен авторитет с висок изборен рейтинг (президент Румен Радев); участие на гражданите в изборите: 2009 – 60,2 % (4 226 195 д.); 2013 – 51,3 % (3 542 205 д.); 2014 – 48,66 % (3 283 192 д.); 2017 – 54,07 % (3 682 499 д.); симптоми за разпад на политическата система: 2014 – парламентарно представени осем партии и коалиции в НС; 2017 – пет партии и коалиции (благодарение на събиранете на националистически формации в Обединени патриоти: ВМРО-БНД, НФСБ Атака)
– 2021 – 2024: разпад на политическата система – невъзможност за доминация на ГЕРБ, бърз възход и заник на десни популисти в ИТН и ляво-десни коалиции при ПП/ДБ, възход на национал-популистката „Възраждане“, упадък на БСП, разцепление в ДПС; девалвация на партийно-политическите олицетворения (Бойко Борисов, Кирил Петков, Слави Трифонов, Корнелия Нинова, Ахмед Доган, Делян Пеевски); намаляващо участие на гражданите в изборите: 2021 г. – 4 април – 50,61 % (3 333 997 д.), 11 юли – 42 % (2 775 754 д.), 14 ноември – 40,23 % (2 669 260 д.); 2 октомври 2022 г. – 39,41 % (2 592 907), 2 април 2023 г. – 40,69 % (2 529 233), 9 юни 2024 г. – 34.41 % (2 074 220), 27 октомври 2024 г. – 38,94 % (2 570 629).
1.Б. Влиянието на външния фактор за оформяне на политическата система и избор на нови „вечни съюзници“: след Германия и Тристранния пакт, СССР и Варшавския договор, идва т. нар. „цивилизационен избор“ (САЩ, ЕС, НАТО): определение, имащо началото си още във Великото народно събрание с предложението на Соломон Паси за напускане на Варшавския договор и влизане в НАТО (през 1990 г. над 85 % от българските граждани са против това) и широко употребено в предизборната кампания на Петър Стоянов за президентските избори през 1997 г.; важна роля има Балканската политика със засилване на връзките със съюзниците Турция, Гърция и Румъния, обусловено и от разпадането на Югославия и войните там при възраждане на вечния „Македонски въпрос“ с характерния двустранен национализъм; особени отношения с Русия, предизвикани от раздържавяването с голямата намеса на преминалите към търсене на лична изгода олигархични кръгове; силно влияние на САЩ, насочено и към затрудняване на производството и преноса на енергия през България чрез спиране на свързаните с Русия проекти за разширяване на АЕЦ „Козлодуй“ и за изграждане на АЕЦ „Белене“; прекъсване или силно намаляване на икономическите и политическите връзки със страните от Близкия Изток, Северна Африка, Виетнам, Латинска Америка, създадени по време на социализма; въздържане от участие на България в китайския проект „Един пояс, един път“ под влияние на влощаващите се отношения между Китай и ЕС и САЩ, довело до „заобикаляне“ на България от китайски инвестиции и изграждане на инфраструктурни проекти в Европа.
- Обществени организации и НПО– еволюция на обществените организации от социализма: ОФ, профсъюзи, ДКМС, женски, творчески съюзи, етнически, религиозни – еврейски, арменски, протестантски и т.н. в годините на преход, разделянето им според политически интереси (младежки, женски, творчески организации) и съответно отслабване на тяхната обществена роля, засилващо се влияние на външното финансиране, което спомага за трансформирането на обществените организации в НПО с особената роля на институции като „Отворено общество“ и „Америка за България“ в образованието, междуетническите отношения, медиите, културата, издателската дейност и др. Особено внимание към ромския въпрос във връзка с нарастването на това население при общото спадане на раждаемостта 2. А. Ролята на религията– опити за политизация на БПЦ, довели до разкола през първото десетилетие на прехода, постепенно възстновяване на единството и значението на БПЦ; ролята на исляма в лицето на Главното мюфтийстово: проблемите с подготовката на имами извън България; нарастваща роля на протестантските църкви и католицизма в определени общности; юдаизъм – разширяване на дейността на еврейските институции, но и опити да се заобикаля от една страна антиеврейското законодателство на царска България и участието на евреи в съпротивителното движение, а от друга да се проповядва антикомунизъм във връзка с произхода на видни дейци на комунистическите партии. 2. Б. Ролята на медиите– от изразители на плуралистичното обществено мнение в началото на прехода те еволюират до рупори на определени икономически, политически и институционални интереси, лично обогатяване и политически бухалки, зависимост от външни фактори (напр. американският посланик Мертен, който осигурява финансиране на някои медии от американски институции и обсъжда свободата на словото в България); пренаписване на биографии, пренебрежение и заличаване на постиженията на социализма в модернизацията на държавата, подкрепяно от образователни стандарти, учебни програми и нови културни продукти в киното, театъра и музиката; появата на социалните мрежи и засилване на влиянието им сред различни и самозатварящи се обществени групи; социалните мрежи засилват влиянието си и в резултат на намаляването на авторитета и влиянието на пресата, радиото и телевизията, подчинени на все п нескрита цензура, особено след началото на войната в Украйна.
- Резултати от еволюцията на политическата система: партикуларизация на страната, създаваща различни Българии по линията Свищов-Златоград и от двете страни на Стара планина; засилване на диспропорциите между столица и провинция с концентрация на населението към големите градове след отпадане на жителството, връщане на земята в реални граници, приватизацията и разпадането на индустрията, разбиването на транспортната система и особено на БДЖ, отпадането на военната служба и ликвидирането на армейските поделения, поредицата реформи в образованието, здравеопазването, пенсионната и данъчната система; продължаващи диспропорции между център и крайни квартали, вкл. гетоизиране на покрайнините; социални диспропорции между град – село, българско-турско-циганско село и т.н. до обществена атомизация, нарастване на престъпността („войни между групировките“, участие на службите за сигурност в престъпна дейност и нарастваща битова престъпност); засилена емиграция към Западна Европа и САЩ и трудова деквалификация с хронична липса на средни и висши технически кадри; отказ от дългосрочно предвиждане при разпад на партийната система със замяната ѝ от „пачуърк проекти“ с къс хоризонт и невъзможност за дългосрочно планиране; идеологическа индиферентност, апатия, носталгия по социалистическото минало и въодушевлението в началото на прехода; деградираща персонификация на политическото в реално-символични фигури на президенти, председатели и депутати в Народното събрание, министър-председатели, известни медийни лица и вносни програмни продукти. Всичко това създава опасност за държавността в България.
- Бъдещето на БСП
На този фон за БСП е важен отговорът на въпроса „Какво да се прави?“. БСП е партия с дългогодишна история и традиции, върху които трябва да стъпи, за да гради бъдещето си. Това означава БСП да запази характера си на масова партия с програма, в която са очертани ценностите ѝ, целите и пътищата за постигането им в обозрим срок за решаване не само на непосредствени проблеми, но и обърнати към сравнително обозримо бъдеще. Не бива да се забравя, че БСП има отговорност не само към собствената си история, но и към историята на България, в която е играла и трябва да играе важна роля благодарение на все още незагубеното си умение да еволюира според промяната в реалностите, без да се отказва от основополагащите принципи на световната левица.
Живеем във време на партии-проекти и техните олицетворения, които постигат бързи успехи и се налагат чрез новите медии и средства за комуникация. Същевременно те са силно нетрайни, което ги кара бързо да сменят позициите и представителите си според променящата се социална и глобална реалност и характерната за България смяна на „цивилизационни избори“. БСП трябва да е наясно с тези процеси и да заема ясна позиция, като защитава и националния, и социалния интерес на основните обществени групи, които представлява. Това налага ясно представяне и разбиране на промените в социалната структура под силното влияние на новите методи, програми и средства за усвояване на знания и умения, бързата смяна на технологии и занемаряването на традиционните дейности, необходими в земеделието, индустрията, търговията и социалните сфери, особено в образованието, здравеопазването, транспорта и съобщенията.
В идейно отношение БСП освен традиционните си ценности за защита на труда, солидарността, равенството и социалната сигурност, някои от които са припознати и от десни и клонящи към национализъм партии, трябва да заеме ясна позиция срещу императивно налагания индивидуализъм и псевдолиберализъм и да не се отказва от колективизма като морален принцип за взаимопомощ между хората и защита на общите интереси. Този колективизъм се отнася и до работата на партията в самата нея, за да се избягва хроничното фиксиране в представящите я личности и опитите за въздействие върху политиката от страна на заинтересовани от лична или корпоративна изгода кръгове.
Една от най-важните задачи на БСП е да си възвърне загубеното доверие на голям брой напуснали, преминали към други леви партии, обезверени, отвратени от одесняването на практическата дейност и от съсредоточаването на политиката към частни проблеми, бързо забравяни, но медийно налагани като всеобщи. Към това се прибавя все по-голямото ѝ състаряване, предизвикано както от слабата работа с младите хора, така и от отслабващата роля на нейните медии и почти пълното ѝ отсъствие от новата информационна среда. Доверието към БСП няма да се върне лесно, но усилията в такава посока трябва да започнат и да бъдат насочени към непосредствена работа с нейните членове, с привържениците ѝ сред по-широк кръг от различните според своето социално, трудово, образователно и териториално положение групи български граждани, вкл. и сред почти забравената от нея българска емиграция.
Анализът на състоянието на политиката, обществото и партията налага изработването на нова програма на БСП, в която да бъдат посочени както общите, така и конкретните секторни политики, които партията ще следва в обозрим период, колкото и да изглежда той накъсан от все по-задълбочаващата се обществено-политическа и икономическа криза в страната и в международните съюзи, към които принадлежи България. Подготовката за нова партийна програма трябва да се осъществи не само на партийни форуми, но и чрез широко обсъждане в партийните организации и с участие на симпатизанти, защото в противен случай партията ще изтлее и ще се превърне в обект на носталгия от бездруго намаляващия брой български граждани, чувстващи се част от едно общество.